Табу ли е третото дете в България и защо?

не се съмнявам, че ти си най-малкото Леонардо Да Винчи!

Е-тя друго е търсила ,очевидно. Разните там балети са били паравана...
Ако много иска ще я запиша, но ще и обясня защо смятам, че не е подходяща. Няма да и създавам усещане за паралелна реалност, защото по-болезнено ще усети сблъсъка с действителността.
Родителят трябва да научи детето си да има трезва и реалистична преценка за способностите си, а не да го заблуждава колко е гениално във всичко нали? 

За лелките защо се записват-питай Чек...
На дъртите няма кой да им придиря-тяхното вече е минало-изяли са дървото един вид..

Чакайте сега, за курсове някакви ли говорим или за професионален спорт?
На нашия креативен танц идват момичета с балетни одежди и момчета с футболни екипи.. Скачат, въртят се, катерят.. Интересно е, дори забавно. Предполагам, че същото по етикет "тренировка" би било нелепо.

Какво точно искаш от мен не мога да разбера. Не разбираш ли, че колкото и да се опитваш, няма да ме засегнеш. И дебелана да ме наричаш, и лелка, каквото и да кажеш, не се обиждам. Май ти реагираш като по учебник и то вече всички се досещат защо.

Предпочитам да бърша сълзи от сблъсък с това, че й е трудно и се откаже по собствено желание, отколкото да бърша сълзи от това, че съм й казала, било то и деликатно, че не става и не съм й дала възможност да опита. Все пак, говорим за деца, а не за бойци, нали така! Повечето деца, дори ужким надарените, се отказват от някаква дейност след няколко занятия, просто защото интересите им са много неустойчиви. Ако някой си записва детето на балет с идеята да го гледа после на сцената поне на Софийската опера, то жестоко натоварва детето си с излишни очаквания.

Защо?

Боже каква мелодрама.....
Има неща, които не се разбират от пръв поглед, преди да се опитат, но има и очевадни неща, които не е хубаво да се спестяват на детето и то да бъде заблуждавано, с цел да не му се наруши душевния комфорт
 Също така не мисля, че е много вредно за детето да му посочиш силните и слабите му страни, още повече когато са очевидни.

Ся ако е дебело кво? Ще го лъжеш , че е слабо и красиво ли? Та да не реве?

Била си кюфте в пачка. Това е като детския вариант на глигана. Не е смешно всъщност.

По мое време пачките бяха само един размер. За кюфтета нямаше на пазара.
А и дебеличките деца бяха рядкост. Сега е някакъв ужас с това затлъстяване. Хубави деца, а напомпани като плондири и родителите им сякаш изобщо не забелязват...

Напълно съм съгласна. От опит глава не боли.

Впрочем, виждала съм пълнички деца, които без особени затруднения правят шпагат, за разлика от по-слабите си връстници.

Интересно как негативните винаги смятат, че трябва да казват мнението си на всеослушание?
За мен открито да критикуваш чужд човек или чуждо дете е признак за невъзпитаност. Нека безгрешният пръв да хвърли камъка! Странете от хора които са способни ето така да дойдат и да ви кажат "детето ти е дебело" без да сте им искали мнението. Това са енергиини вампири, хора-черни станции които мразят всичко защото мразят и себе си. Те се хранят с енергията на хората като ги дразнят. Обичат да създават драми. От такива хубави думи трудно ще чуеш.

е, не, те не смеят да го кажат в очите на родителя, защото ги е страх, че ще си го отнесат. Говорят го зад гърба или се подсмиват по време на концерта.

Въх  , припознах се и се засегнах ..

Някой беше писал ,че единствените деца задължително са на 5 спорта и занимания ,но това не е така.

Детето ни е в естествена bilingual среда и двата езика са налични и избрахме у-ще, в което да ги усвоява успоредно и двата ,а майчиният у дома си е наличен така или иначе.

 Досега е ходила само на плуване една година , a  от тази година ходи на комбиниран клас съчетаващ няколко компонента от гимнастиката с бухалка и  тап /балет танци. Класът прилича  на комбинираните фитнес състезания тип групови и индивидуални акробатични комбинации /cheerleaders.
 
Не й харесва много много засега , защото не е гъвкава толкова и желае да се плиска в басейна та след изтичане на договора ни ще я запишем пак на плуване. Избира по малкото съпротивление и няма да я насилвам .
Не държа да е спортист ,а да е здрава , да спазва дисциплина и да се разтушава и по малко с нещо ,което й е приятно . Ако поиска да се задълбочи първа ще я окуража.

Баща й е повече на мнение ,че ако е спорт то да е нац. школа и да се тренира както той навремето всеки ден по часове иначе нямало ефект/смисъл. Не съм на същото мнение и го коментираме спрямо детето ни.

Отделно обмисляхме Джудо ,защото познаваме треньора и сме семейни  приятели ,но ще изчакаме . Добре е за една жена да може да се защитава , а философията на източните бойни изкуства е пълна с позитивни нещица  .По нататък .

Природно има афинитет към рисуването и рисува по цели дни , чете най-добре от класа на двата езика в 1-ви клас и като мен й се удават езиците . Ще наблюдавам в тази насока и при проявен интерес ще я запиша в школа. Засега у-ще , занималня  плюс 1 спорт през уикенда за 1 час са достатъчно натоварвания като програма за в 1-ви клас.


Ние бяхме двама ,но и двамата ходехме на по 1 спорт и един кръжок .Брат ми беше плувец ,а след това футболист , а аз от всичко по нещо. Записвах се след 3-ти клас на каквото можех да ходя в у-ще .
Минах през итал.език, англ.език , баскетбол ,волейбол, худ. гимнастика , хандбал, айкидо , руски танци ,народни танци , пиано ,моден  дизайн и драматичен театър .

Да ,но Аз много ама най- много много исках да ме запишат на спортни танци ,но тренировките бяха 3 пъти в седмицата до 8 и нямаше кой да ме води/взема . До ден днешен го напомням на майка ми ,че  винаги ми е било мечта .
 Е , наваксах си по други начини  .  
Бях първа на дансингите , алкохол не пиех ,но и без него бях първа и последна на дансинга до 4-5 сутринта когато съм излизала с приятелки . Винаги съм била висока, средно телосложение до слаба и т.н.

Цялото ми семейство са проф. спортисти с медали и в нац. отбори от малки. Прадядо ми е бил борец, дядо ми футболист, майка ми атлет , леля ми хандбалист ,а чичо волейболист,а братовчедите ми тенисистка и баскетболист .

Омъжих се за мъж завършил спортното с купи и медали по каяк и академично гребане . Аз имам и квалификация за инструктор по Тае Бо и два пъти седмично водех класове ,в които съчетавах любовта си към танците с аеробиката, кискбоксинга, стречинга  и бойните изкуства . Когато се запознахме бях във фитнеса всеки ден и на 178см бях малко над 60 кг мускул и дълги крайници .Както и той.

Много различни структури сме ; той е много издължен ,с по малки кости ,дълги пръсти и крака ,а аз съм също висока ,но с по широк кокал и по мускулест изглед. Никога не мога д изглеждам като манекените в момента ,а съм по скоро модел на 90тте като Синди и Наоми . Брат ми е същият като мен . Без големи усилия прави невероятна мускулатура ,а мъжа и анаболни стероиди да си бие все си беше същата структура и бърз метаболизъм .

Шегувахме се преди да се роди детето ,че ако проимаме момче то нека той да прилича на нашият род ,а ако е момиче на неговия. Така и стана -дъщеря ни е негово копие- висока , с много дълги слаби крайници , тесен таз и съразмерни  рамене.

Била съм вегън и веге 17 години и държах и много държа на храната и сега . Детето е хранено като всичко- ядящо на принципа 80 % полезно и 20 % опитване на всичко друго забранено след 3 годишнината й .

Винаги съм се хранела обилно ,но чак след раждането ми се отрази по този начин .Въобще не се оправдавам ,защото си хапвам доста и съм окръглена ,но много ме дразнят хора ,които от висотата на слабостта си в момента четат лекции на другите колко лесно и постижимо било.
Била и съм от двата лагера и се поставям на мястото на всеки преди да критикувам така на едро.

Елате да ме видите сега обаче. След раждането отключих не знам какъв си синдром и гоня 100те кила .Мускулите и дългите крайници са там ,но под пластове сланина .          И знам ,че не е красиво ,че изглеждам зашеметяващо без 30-35 кг ,но борбата ми омръзна и се оставих на течението няколко години.

Но някой да ми каже ,че щом аз съм лелка и 'глиган в ангуг ' и детето ми ще е или е такова още мога да kick ass и да ги 'изрина' със зурлата без да ми мигне окото.  

Много внимавам как говоря за дебелината пред детето и не си позволявам даже да знае думата 'дебел' ,а камо ли да  наричам нея или някое друго дете както вие тук .

Те и тия с говоренето зад гърба и те са същата развалена стока. Животът доста ме срещаше с такива, докато един ден не реших че не си струва да се нервя за това, че някой е злобар. Така или иначе няма да ги променя. А и на тази възраст който е злобар трудно ще се промени. Сега само виртуално имам "честта", макар че все по-малко отварям теми в стил "Какво ви дразни в...". Все си мисля, че е много по-нормално човек да се фокусира върху нещата които харесва у другите, а не само да им търси кусурите. Винаги може да намериш да не харесаш нещо, но що за живот е само да бълваш отрова? Аз ако много критикувам после се обвинявам и ми влияе зле. Как такива злобари живеят със себе си не знам?

как ги наричате сега дебелите?