Табу ли е третото дете в България и защо?

  • 207 094
  • 6 328
# 1 485
Двустаен апартамет е за 2ма души.
 Като дете и аз израстнах в такъв със сестра ми в 4-ри членното ми семейство общо. Е кошмар беше. Тя учеше в отделна стая/хола/, а аз натикана в стаятана родителите ми/спалнята/ и делях бюро с баща ми.  Беше у ж а с н о. Да няма къде да се усамотиш, освен в тоалетната. Тайно завиждах на приятелката ми, която беше 1но дете. Затова и аз исках да имам само 1 дете...  Сега, на "дърти" години най-голямата ми мечта е да си имам собствена стая, дотам съм се деформирала..
Така че, трябва да се мисли. Някой неща остават отпечатък за цял живот.
Виж целия пост
# 1 486
то не се знае какво би казала тази приятелка, на която си завиждала. Чуждата кокошка патка изглежда.  Peace
Виж целия пост
# 1 487
Не вярвам някой да завижда на гъчканица.
Виж целия пост
# 1 488
Делях стая с брат си до 10-ти клас.

Ако исках усамотение: колелото, навън, ето ти усамотение.

Нормален двустаен, с хол, спалня и кухня. После живях и с две съквартирантки. Е, там вече беше по-тъпото...

След като вече имах собствена стая...абе ако знаете на един тийн какви щуротии му идват на главата, като се затвори...а в 21 век не бих го оставила със затворена врата и интернет връзка.
Виж целия пост
# 1 489
Е, аз пък смятам, че трябва да съм уникален звяр, за да лиша един пубер от затворената му врата.
И ти така ще мислиш, убедена съм не на сто, ами на хиляда процента, ама няма проблем сега да си почешем езиците малко, с неделното кафе.
Виж целия пост
# 1 490
Делях стая с брат си до 10-ти клас.

Ако исках усамотение: колелото, навън, ето ти усамотение.





Това се нарича бягство.
Виж целия пост
# 1 491
Въпреки, че съм расла в къща с достатъчно помещения, делях стая със сестра си до завършване на гимназия. Не съм страдала от това, напротив. Продължаваме да сме много близки, въпреки, че ни делят хиляди километри.
Смятам, обаче, че личната стая носи много позитиви - самостоятелност, отговорност, независимост. Моите деца са със самостоятелни стаи. В тях няма компютър, телевизор, интернет, няма и да има. Има легло, бюро, гардероб, книги, играчки. Толкоз. През деня са все заедно, нека поне нощем да се усамотяват на спокойствие. През ваканциите понякога правим едната детска на "туристическа спалня" - вадим леглото и слагаме трите матрака един до друг на пода. За няколко дни купона е на макс, но после са доволни да се върнат нещата по местата им. Смятам, че колкото повече растат, толкова по-важно е да имат самостоятелни стаи.
Виж целия пост
# 1 492
Децата ми са еднополови и вероятно ще делят стая, докато живеят у дома.
Друго е, все си мисля, когато децата са момче и момиче. Някак ... тъпо ми се вижда да карам двама такива, независимо от възрастта им и разликата в нея да делят обща стая.
Виж целия пост
# 1 493
Децата ми са еднополови и вероятно ще делят стая, докато живеят у дома.
Друго е, все си мисля, когато децата са момче и момиче. Някак ... тъпо ми се вижда да карам двама такива, независимо от възрастта им и разликата в нея да делят обща стая.

Каква е разликата?  Да не му види пишката.
Виж целия пост
# 1 494
Или да може брат й да си удари една чекия. Така о.к. ли е?
Виж целия пост
# 1 495
Не вярвам някой да завижда на гъчканица.

Не е до гъчканицата, а до хората. Макар и нагъчкано, ако хората вкъщи се разбират и на възрастните им пука душевно за децата, то последните не правят особен проблем от липсата на собствена стая. Та, единственото дете или двете деца със собствение стаи, но отчуждени, могат и да завиждат на гъчканицата на комшиите.
 Децата не са някакви суперегоистични същества, които да не са готови да се съобразят с обективните обстоятелства - колкото място, толкова. А и досега не съм чула човек да каже, че съжалява, че е родил едно или още едно дете, защото вкъщи било тясно и нямало стаи. Който иска дете, на него не му пречи квадратурата.
Виж целия пост
# 1 496
Децата със собствени стаи не са задължително отчуждени. Не ги заключват в стаите.  А възрастните понякога са егоистични, чувала съм много деца, които съжаляват, че са нямали стаи.   
Виж целия пост
# 1 497
Макар и нагъчкано, ако хората вкъщи се разбират и на възрастните им пука душевно за децата, то последните не правят особен проблем от липсата на собствена стая. Та, единственото дете или двете деца със собствение стаи, но отчуждени, могат и да завиждат на гъчканицата на комшиите.

Абсолютно подкрепям и лично аз познавам 2 тройки от по двама братя и една сестра, отраснали в двустаен, които се разбират чудесно като възрастни и благодарят на родителите си, че са им родили братя и сестри, вместо да се сърдят, че не са имали отделна стая. То всъщност е доста инфантилно на дърти години да не го преживял и още да се сърдиш на родителите си.
От друга страна нямам представа какво е да живееш нагъчкано, защото, макар да имам две сестри, винаги съм разполагала със своя стая, даже с отделна баня за мен и голямата ми сестра и не сме имали конфликти заради малко място.
Виж целия пост
# 1 498
Децата със собствени стаи не са задължително отчуждени. Не ги заключват в стаите.  А възрастните понякога са егоистични, чувала съм много деца, които съжаляват, че са нямали стаи.   

Тогава същите тези деца ги питаш дали родителите им щяха да постъпят правилно, ако не ги бяха родили, защото е нямало стаи.  Въпросът е точно по хамлетовски - да бъдеш или да не бъдеш - да те има въпреки липсата на стая или да те няма заради липсата на стая. Според теб кое биха избрали?
Виж целия пост
# 1 499
Да живееш с брат или сестра е много хубаво средство срещу ранно сексуално съзряване.

А в университета ще имат ли собствени стаи?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия