Табу ли е третото дете в България и защо?

  • 207 094
  • 6 328
# 1 545
Според мен нашенското родителство е инфантилно - родителите се съобразяват първо и единствено със себе си - какво те искат от и за децата, а не какво е нужно на децата на всеки етап от живота на същите тези деца. Някъде на нивото на 3-годишните - искат да се похвалят с това, което те самите са направили, фокусът е към родителя, а не към детето.
Виж целия пост
# 1 546
Аз все още се опитвам да си изградя единна теория на българското родителство. Начи от една страна на 18 и край- изнася се, за да е независим. От друга страна обаче трябва да е подсигурено с апартамент.

Звучи като рецепта за скъпи грешки.

Напълно е възможно и да е рецепта за скъпи грешки. Но на този етап, при нас работи добре. Синът ми се изнесе на 19 в предоставен му от мама апартамент.  Скоро ще навърши 22.  Налага му се не само да чисти този апартамент, но и да плаща сметки, да пере, готви и т.н. За тази цел му се налага освен да студентства, и да работи. Определено му се отрази добре. А работата му е по специалността, която учи, което е още един плюс.
Виж целия пост
# 1 547
Който може да осигури на децата си по едно жилище, евала му.
Имотите продължават да държат, за мен, призът за най-добра инвестиция. Дори само заради това, че дори и да няма какво да ядеш, имаш външна врата зад гъза си, която да затвориш.
Виж целия пост
# 1 548
Според мен нашенското родителство е инфантилно - родителите се съобразяват първо и единствено със себе си - какво те искат от и за децата, а не какво е нужно на децата на всеки етап от живота на същите тези деца. Някъде на нивото на 3-годишните - искат да се похвалят с това, което те самите са направили, фокусът е към родителя, а не към детето.

То е голяма хвалба, че си дал на детето апартамент. Какъв е апартаментът е друг въпрос, обаче е хвалба и вид престиж за едно цяло поколение.

А иначе мамини златни с подарен заветен апартамент са един от най-неприятния вид га(р)джета.

Друго, което не приемам: децата да са на първо място по отношение на стаите. Родителите спят в хола, но всяко дете е със спалня. Е, не става...
Виж целия пост
# 1 549
Така е, не става. За това всеки си има своя спалня.
Виж целия пост
# 1 550
Мамасита, все забравям с коя песен искам да те поздравя.

http://vbox7.com/play:99c06397
Виж целия пост
# 1 551

То е голяма хвалба, че си дал на детето апартамент. Какъв е апартаментът е друг въпрос, обаче е хвалба и вид престиж за едно цяло поколение.

А иначе мамини златни с подарен заветен апартамент са един от най-неприятния вид га(р)джета.

Друго, което не приемам: децата да са на първо място по отношение на стаите. Родителите спят в хола, но всяко дете е със спалня. Е, не става...

Не е хвалба, а  е начин, по който на нас ни е най-удобно да организираме живота си е. Така както за други хора е удобно да изплащат ипотечни кредити.
Изречението за мамините златни и типа га(р)джета беше грозно и проява не непровокиран от нишо лош  тон. На лош вкус, също. Твърде ниско ниво. Аз не съм си позволила да квалифицирам родителите, които не са успели или пожелали да направят нищо за децата си. Не квалифицирам и децата им.
Виж целия пост
# 1 552
Просто си имам едно наум и дъщеря си не бих посъветвала да вземе мъж, който е наследник.

Нали се жених веднъж за "подсигурен" наследник. Е, сега с втория мъж се грабнахме, видяхме с какво разполагахме и си намерихме апартамент, какъвто никой родител не може да подсигури. Сори, ама наследствена панелна катакомба не ме устройва.

Между другото, била съм съквартирантка с момичета- единствени дъщери. Да не ти разправям как се живее с такива, когато започнат да поделят пространство.

Уважавам родители, които са се грижили и за себе си, и за физическото и психическото си здраве. А не да са си дали душата за заветния апартамент за отрочетата.
Виж целия пост
# 1 553
Това, че ти си се омъжвала за "подсигурен наследник", не го прави общовалиден случай. Генерализация, основана на частен случай не е признак на добра логика. Не всички "подсигурени наследници" имат панелна катакомба. Но ти няма как да знаеш това. Не всички родители, осигуряващи жилище на децата си са се скапали физически и духовно за тази цел. Някои просто произхождат от да го наречем родове с възможности. Тези възможности направиха не само "мамин златен", но и дъщеря ми "подсигурен наследник".
Самата ти изплащаш ипотека, след като се събра с втория си мъж. Всъщност, защо не започна да се справяш сама преди него? Или разчиташ на неговите доходи за изплащането и?
Виж целия пост
# 1 554
Ако трябва на всяко дете по един апартамент да се подсигури, то тогава третото дете наистина ще стане табу Rolling Eyes .

ПП - колежаните в чужбина не винаги са по двойки, напротив, има много кампуси със самостоятелни стай. Има и групички колежани от по 3-4 човека, които се събират и си наемат жилище, всеки си има самостоятелна стая.
Виж целия пост
# 1 555
Просто си имам едно наум и дъщеря си не бих посъветвала да вземе мъж, който е наследник.

Нали се жених веднъж за "подсигурен" наследник. Е, сега с втория мъж се грабнахме, видяхме с какво разполагахме и си намерихме апартамент, какъвто никой родител не може да подсигури. Сори, ама наследствена панелна катакомба не ме устройва.



Мамасита, недей така, ето аз се омъжих "по сметка" /за мъж с апартамент/ и не сгреших  Simple Smile Разбира се, мъжа ми не е някакъв богат идиот, а е нормален човек, възпитан, имаме еднакви интереси.  Омъжих се за него като за човек, когото безкрайно много уважавах като приятел и не съжалявам! Така бих посъветвала дъщеря си аз - да не се осланя много на любовта, а да гледа практично и трезво да преценява  Sunglasses

Виж целия пост
# 1 556
На мен лично ми е червен флаг да видя мъж, вързан за подарен апартамент. Да, мъжът ми доста помага, обаче и аз помогнах. Да кажем, че това показва отдаденост и вид дисциплина. Както и решение за някакъв вид издигане. Айде, от мен да мине, ако засрещна наследник с апартамент, от него бих чакала поне къща:) да построи със собствени сили.

Иначе съм се засрещала с повече от един подсигурен, но са ми неприятна порода.

И аз съм от семейство с достатъчно възможности, обаче откъм апартамент- нъц, с възпитателна цел. Наследяването си е по ред на преселване на оня свят, не и преди това.
Виж целия пост
# 1 557
Просто си имам едно наум и дъщеря си не бих посъветвала да вземе мъж, който е наследник.

Нали се жених веднъж за "подсигурен" наследник. Е, сега с втория мъж се грабнахме, видяхме с какво разполагахме и си намерихме апартамент, какъвто никой родител не може да подсигури. Сори, ама наследствена панелна катакомба не ме устройва.



Мамасита, недей така, ето аз се омъжих "по сметка" /за мъж с апартамент/ и не сгреших  Simple Smile Разбира се, мъжа ми не е някакъв богат идиот, а е нормален човек, възпитан, имаме еднакви интереси.  Омъжих се за него като за човек, когото безкрайно много уважавах като приятел и не съжалявам! Така бих посъветвала дъщеря си аз - да не се осланя много на любовта, а да гледа практично и трезво да преценява  Sunglasses


doh doh doh, сега вече спокойно можем да се пренесем в Индия и да минем на уговорени бракове.
Виж целия пост
# 1 558
Сега разбрахте ли защо са зли наследствените апартаменти? Ми човекът имал апартамент, взела го жена без любов, от уважение...ужас...
Виж целия пост
# 1 559
Мамасита, звучиш като "Гроздето е кисело". Ти къде живя между развода си и новия си мъж? Под наем? В жилище, на което сама плащаше ипотеката? В апартамента на мама и тате? Минала си 30-те, не си студентка, време е да си си стъпила на краката и сама да градиш нещо. Нали така се прави с възпитателна цел? Ти, лично ти, сама какво съгради?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия