Табу ли е третото дете в България и защо?

Е, тук вече въпросът е, не колко, а защо.

То от отговора на "защо"-то зависи доста често и отговора "колко".

Ако на въпроса "защо имаме деца" се отговори с неща от рода на задоволство, лично удовлетворение, да си видите гените- и едно дете стига за това.

Ако мислиш социално-икономически, двечки ще са таман.

Ако отговорите включват неща като "човешкият живот е невероятна възможност и искам повече същества, които да го изживеят", то отговорът може да включва три деца и нагоре.

Но освен това е табу да мислиш по този начин.

А  зависи, зависи.
Може пък да искам да чувствам лично удовлетворение или пък различният израз на гените си три пъти.
А на един човек да искаш да предоставиш невероятната възможност да го изживее, защото не само живеенето е важно, но  и качеството /хайде да тръгнат сега коментарите за материално осигурените с по едно дете   /

  Ей тез гени бе. Ами ако има гените на свекито - 3 пъти. 

Мамасита, така написано, е много правдиво и дори поетично. Истината е, че в темата потекоха коментари, отхвърлящи нормални неща от ежедневието на повечето българи, включително материалната осигуреност и равнопоставеност на мъжа и жената. Беше обявено за неоптимално да имаш едно дете, защото ще е принц или принцеса; да имаш две деца, когато първото е момче, защото второто - момиче, ще е принцеса. Беше отречен стремежът на жената да расте професионално, защото това щяло да пречи на разрастването на семейството. В същото време на други места си писала, че жената трябва да стъпи поне на едно стъпало в кариерата. Какво предлагаш - да си остане на едното стъпало? И евентуално да продължи след като децата поотраснат? Ами ако няма сили, време и желание след това? Мирише ми на похабен потенциал. Знам какво твърдиш на теория - че хоризонтът и щял да се разшири след децата. Не знам кой ще си построи живота според тази теория и не виждам такива реални примери край себе си.

Да не говорим, че мнението ти за младите хора описа красива парабола от госпожиците по редакциите през хипстърите, до научната работа, която можела да те откъсне от живота. Пътуването, харченето за парцали и четенето на твърде много книги не са добри за душата. Младите двойки пък в никакъв случай не могат да имат добре подреден бит и в същото време да си позволяват удоволствия. Какво остава за тях тогава? Аз си направих извода, че остава само една тясна рамка - рамката на твоята личност, твоите преживявания и твоето семейство.

Много верни неща си написала. Бяха поднесени във форма, която на няколко пъти ми заприлича на лична атака срещу определени потребители. Затова не се учудвай, когато се хванаха за това, че нямаш брак. Хванаха се за частен случай - нищо по-различно от това, което ти направи по-рано.

Накратко, написаното от теб е напълно приложимо на философско ниво, само че при семейното планиране това играе нищожна роля, особено ако си в България. Важи само ако си много добре материално. Ти и това си си уредила, четохме в кой процент от населението си и, честно казано, грозно впечатление направи. Е, за повечето хора на първо място са материалните фактори.

И оставам на мнението си, че може да наблюдаваш нещо, но все пак да ти убягват истинските причини за него. Виждаш го, пречупено през призмата на личните си възприятия.

Е тогава вече вашият филм се превръща във филм на ужасите..

Songes, точно от теб очаквах да се сетиш, че като говоря за салама, всъщност говоря за свободата. Има ли причина днес да си толкова негативна?

Никъде не съм писала, че именно четенето, пътуването и живеенето са вредни за душата. Но ако се извършват неправилно, като вид бягство, може да са много вредни.

И какво като отхвърлям ежедневието? Хората не са ежедневието си; днес може да си с едно ежедневие, утре да се преобърне, така че няма смисъл да го смяташ за чак толкова специално това ежедневие. Изобщо не е съдба.

Как няма да е права Мамасита, като всеки изказва различно мнение.

Тогава може би ще си направят четвърто, с надеждата да уцелят правилните гени.

Как ви се навлиза в такива подробности и да дълбаете до безкрай, не знам...

Това за салама съм го пропуснала.

Не съм негативна днес и по лична причина. Негативно настроена съм към тази и още няколко теми от няколко дни, защото стана ужасно грозно в тях.

Пак казвам, принципно съм съгласна с повечето неща, които казваш, но аз съм млада и направо малка. Всичко е пред мен, както се казва, и тепърва ще си правя рамките. Но резултатът от забиването в частни случаи доведе до това, че много хора се засегнаха лично.

Мислех в началото на темата, че може да се води разговор на абстрактно ниво. Е, не може, хората припознават своя живот и своите житейски решения тук. И когато си на 30, 40, 50 и нагоре, вече си се устроил и си си отгледал децата или поне със сигурност знаеш колко искаш да бъдат, и идва Мамасита на 32 да ти каже, че друго е оптималното - всички го приемат лично. Затова вадят подробности и от твоя живот.

 Искаме да и направим удоволствие.
 Не е ли очевидно, че просто иска да дава пример за успехите си и да получи потвърждение, че нейната линия е максимално правилна? Че, може би единствена от всички  тук, живее по така наречения "правилен начин"?
 Това е може би двадесетата поредна тема, която се развива аналогично, следователно тя просто има нужда периодично от такава.
 

И предните три да ги дадат на свекито да ги гледа.

За ежедневието - как да е, но когато става дума за семейно планиране, реакциите не бяха изненадващи.

Според някои щастливите семейства си приличат, а нещастните са разнообразни.

В БГ-Мама е обратното: щастливите са най-разнообразни и всичко работи, а нещастните са в някаква хомогенна категория лузъри и лоши хора, което на нас не може да ни се случи и нямат нищо общо с нас...

Ирис, мисля, че споделям достатъчно автентични, дори негативни неща за себе си, така че е малко трудно да ме поставиш сред хвалещите се потребителки. Освен това общо взето споменавам неща, с които съм се сдобила след известни периоди на гадост и търпение. То всъщност това са истинските постижения, всичко останало е "да си роден на трета база" и да ти трябва малко за хоумрън. Лесните ми придобивки не ме радват особено.

Ако наистина искаш темата да върви на философско ниво, не е конструктивно да прилагаш нормативна стратегия чрез неоспоримата поза "стигнах до цялата тази мъдрост чрез страдание". По-добре е да се върви по дескриптивен път. Самоналагането ти като авторитет не играе в твоя полза - конкретно тук, имам предвид. В практическите теми си много полезна.

Ако ти, Мамасита, нямаш проблем да изложиш и хубавото, и лошото от живота си, повечето хора имат. Това е въпрос на елементарна психология. Особено в Интернет е много лесно за всеки да се покаже в отлична светлина. Лесно е, защото може да се доукраси или направо да се изфабрикува. Затова и в "Семейни отношения" се нахвърлят така върху най-клетите хора. "Ако принизя това чрез присмех, то няма да ме застигне." Това ти е познато, нали? Има много дълбоки корени.