Сладкарничка за книги-тема 34

Акцията на Шросмаировия площад е обмисляна в продължение на година, като целта и е да накаже хората за това, че са зли по природа и че са я тормозили през целия и живот. Първоначално е мислела да стреля с автомат на главния площад, но се е уплашила, че ще я обезоръжат и няма да успее да убие достатъчно хора, та затова е ходила на шофьорски курсове за камион. В сутринта преди убийството е пратила писмо до един от големите местни вестници с подробно описание на намеренията си. До последно не се е разкайвала за действията си и е призната за психически здрава от съдебните психиатри.
Хепнарова е била от проблемно семейство, мразила е родителите си и твърди, че са я малтретирали. Била е бисексуална, в късните гимназиални години е имала безразборни сексуални връзки, като не е прикривала, че спи и с жени, за което тогавашното общество я е изолирало. Била е затворена, чепата, цялостно неприятна като характер. По време на целия процес така и не е имало кой знае каква подкрепа за нея от близки и познати, явно наистина е била самотна и изолирана. Била е много интелигентна и е обмислила престъплението си с ужасяваща хладнокръвност. Опитът за прегазване е бил втори- излязла е на площада и малко по-рано сутринта, но е преценила, че на спирката няма достатъчно хора и се е отказала. В показанията си за мотивите си казва- "Исках да умра. Но ми се струваше несправедливо да умра сама. Какво постига в крайна сметка едно самоубийство- аз наказвам отново себе си за това, че съм била тормозена, а кой ще накаже тези, които са ме тормозили? Исках хората да си платят- и да платят скъпо".
Осъдена е на смърт и е последната екзекутирана жена в Чехия. Разказът на палача, доколкото разбрах от колега-почитател на Храбал, е доста потресаващ, но така и недоказан като правдив.

Това за момента от четеното в нета и от един-двама колеги, които знаят за случая. Единият е почитател на Храбал и ми говори основно за интервюто на палача. Храбал е писател със склонност към отвратителното, та е описал детайлно процеса на екзекуцията- как Олга е изпаднала в паника, борила се е да се измъкне на път към бесилката, повръщала е, изпуснала се е. След този случай палачът се е отказал от практикуване на професията. Храбал описва акта на екзекуцията като зло- и като доказателство, че хората наистина са такива, каквито ги вижда Олга. За това е строго осъден от обществото като защитник на социопат, какъвто Хепнарова със сигурност е. Още повече- официалните протоколи от екзекуцията не потвърждават този свидетелски разказ.

Като ученичка


Снимка от Панкрацкия затвор