Семейство и работа заедно?

На 21 съм, предпоследна година в университета.

Аз ще вляза, просто ми се искаше да сме заедно, разбира се като не иска мога да кажа кажа, че желая друго място, дори и друг град.

Замисли се, че сте млади. Не се знае колко ще сте заедно. Ако това ти е единствения шанс за навлизане в сферата, която учиш и съответно развитие....гледай себе си. Да не съжаляваш някой ден.

Мисля, че някак несериозно го е казал това, че няма да има против да работите заедно и че има свободни места при него..
После се е замислил, че иска да си се шегува с колегите без да си постоянно при него. Така си мисля, но ти си знаеш какви са ви отношенията все пак.

Поговори с него и се разберете. Заедно ли живеете?

Да, голям шанс е. Осигуряват ми работа за няколко години, не е шанс за пропускане. Аз съм с предимство, тъй като уча същата специалност. Него го приеха с интервю и откакто започна обучението ми се струва, че се променя. Започвам да се чудя, да не би да се приема за повече вече, защото е вътре... А на мен остава цяла година и защото съм на обикновена работа в момента и изкарам ммалко.

Не сме заедно, но често оставаме заедно, той при мен, аз при тях и така.

Може и да се е взел наистина на сериозно и един вид да не му се занимава сега и ти да му "висиш на врата", т.е да си мисли, че ще трябва да върши и твоята работа и да ти помага повече, защото си му гадже.

В крайна сметка ще те посъветвам да започнеш работата, щом е по твоята специалност и имаш шанс за развитие. Като не иска да сте в един екип, много му здраве, ще си бъдеш в отделен и толкова. 

dideto9301, вие сте още деца, въобще не мисли за семейство, какво ще стане бъдещето ще покаже. Влез там, където искаш, работи, каквото ти харесва, още повече, че си с предимство, учиш го, явно те влече.
Той както раздава местата, помислих, че фирмата е негова   Не си изпускай шанса, само защото има някакви капризи. Като гледам как си сменя мнението, днес ела, утре - бегай, явно не знае какво иска, а след години ще се ядосваш, че си изпуснала добър шанс.
Самостоятелен човек си, дори не сте семейство, за да обсъждаш въпроса с него, реши нещата като гледаш своя интерес.
Пък като не му изнася - да напусне.

Ситуацията е комплекс от някакви ваши житейски особености.
Предвид  разказаното аз бих дала глас ЗА да започнеш. Човечето и други добре са подсказали.

Извън ситуацията обаче, има хиляди варианти.
Аз например съм изпадала в ситуация мъжа ми да иска да ме "обучи" и да работим заедно. Претърпя пълен провал това още в зародиш, неговите очаквания за темпото ми на схващане ако щеш бяха различни от моите възможности. Допускането на грешки в период на обучение пък докарваше нерви и труд за оправянето им. т.е. оказваха се пагубни и нямах право на грешки, казано простичко. Това допълнително спъна мен самата, така и не бях уверена и бърза в работата. Затова си я върши той в крайна сметка, мен така и не успя да обучи.
В колектив, където си наемник, също има риск, ако работите заедно за някоя фирма. Да, наличието на интрига или сблъсък на интереси е риск, също така има опасност от оставане без работа и от двамата в един и същи момент при криза.

И да и не, не мисля, че има еднозначен отговор, което значи, че други неща трябва да определят, какво ще се случи, като последното такова нещо според мен е мнението на някакви чужди хора, като нас да ти казват, кое е правилно за теб и кое не.

Аз бих процедирал така: Ще си проведа разговор с партньорката, ще стигнем до общо решение, ще действаме, във времето ще преценим има ли нужда от промяна и така, живота си тече, често трябват настройки и промени били те малки или големи.

Мислене > Действие > Много мислене

В общи линии зависи от двойката. Може да не се отрази на отношенията ви, но може и да се отрази. Ако това е вариант за добро кариерно развитие за теб, не се съобразявай с настояването на приятеля си. В крайна сметка трябва да се развиваш, а това че той се опитва да те ограничава не говори добре за него. От опит знам, че трудно се намира наистина добра работа, така че всяка възможност трябва да се сграбчва.
Аз се запознах с мъжа ми на работното място. Хората са казали "не си вади ..., където си вадиш хляба", но ние не се интересуваме какво казват хората Не само, че работихме във една фирма, ами и комуникирахме почти непрекъснато, заради работата. Никога връзката не ни е пречела да си вършим работата качествено. Имали сме случаи да се караме на работа, защото някой не е направил нещо както трябва, но никога не сме пренасяла работата вкъщи и съответно не сме имали проблеми заради нея. Всички колеги знаеха, но не сме афиширали по никакъв начин връзката си, така че никога не е имало за какво да се "хванат" и да се заяждат.

С мъжа ми имаме общ бизнес и то не малък за територията на БГ  ( т.е не е квартално магазинче ) с близо  50 души персонал . Ние сами го създадохме , започнахме от пълна нула , мога да кажа , че това ни изстискай максимално , както физически така и психически .Имаме много общи виждания за живота , но доста различия как се води бизнес - така доста често имаме конфликти .Проблема , е че тези конфликти не можем да оставим извън вкъщи, затова споровете много често продължават и у дома - мога да кажа , че доста ни се поразвалиха отношенията като семейна среда  . Затова малко съжалявам , че се захванахме с това заедно , макар аз да бях инициатор .
П.п майка ми и баща ми също работеха заедно , но баща ми беше управител , а майка ми просто беше изпълнител и си живееха кротко , а ние сме на едно ниво  с мъжа ми така да се каже и постоянно " мерим " сили  
Ако просто човек работи с мъжа си на едно място (просто като служители в дадена фирма) , може и да няма проблеми , може и да  има -зависи от хората като цяло.

Прочети пак този пост.
Съвместната работа има плюсове и минуси. Не е зле да седнете двамата и да ги отбележите старателно. И да видите кое ще надделее.
Имай предвид, че всичко много зависи от естеството на работата, от вашите характери, от колектива. Ако си от по-обсебващите и любвеобилни жени, които използват всеки момент да се погушкат, понатискат и поцелуват с гаджето, това няма да се приеме добре от колегите, дори може да доведе до проблеми. Неслучайно съществува всеизвестната поговорка за несъвместимостта между ваденето на хляба и разни анатомични подробности на едно и също място - народната мъдрост е въплътена в нея.
Вярно, има двойки, които опровергават това, но не са малко и тези, които са сгрешили, започвайки работа рамо до рамо. Пренасянето на служебните проблеми вкъщи и обратното, което е често срещано явление в такива ситуации, може да съсипе връзката ви.
Може би на първо време ще е по-добре да започнеш на същото място, но с друг екип. Така ще си много по-свободна, по-гъвкава и ще имаш повече възможности да се изградиш и докажеш като специалист сама, със собствени сили. И след това да направиш така, че гаджето ти да ти се моли да работите заедно, а не ти на него.
Ако изобщо още сте двойка дотогава. Все пак си още много млада, теоретично съществува и този вариант - да се разделите някой ден.
А и чисто стратегически не е добре за семейството всички яйца да се слагат в една кошница. Не и днес, не и у нас. Рискът и двамата едновременно да останете без работа е много голям, независимо колко солидна изглежда фирмата днес. По-разумно е доходите ви да идват от различни места.

Според мен е до хора. Ако сте И приятели, ще бъде удоволствие да сте заедно по цял ден и по цяла нощ после . Даже ще имате още повече теми за разговор, ще обсъждате и работата ви. Но ако едвам се търпите, и само по 20 минути на ден да прекарвате, пак ще е мъчително. От добро възпитание ще си задавате въпроса "Как ти мина денят", без изобщо да ви интересува. Минала съм и двата варианта.
Но пак казвам, относително е, до човек е.

Зависи от много фактори това. Ние с ММ сме заедно от 8 г. В началото на връзката работихме заедно по 13 часа в продължение на 4 месеца. Май тогава ни дойде в повече, но бяхме и в друга държава тогава и се получаваше да сме заедно 24/7. Бяхме и 20-годишни...
След това в БГ започнахме работа на едно и също място и така до днес. Обаче работим в голяма фирма и сме в различни екипи, та не сме заедно по цял ден, само на обяд. Така сме вече 6-7 години. При нас смятам, че има предимства, че работим заедно и не пречи.
Хората са разллични, но според мен не бива да пропускаш възможността за позицията, щом казваш, че е подходяща.