ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема №20

  • 140 193
  • 783
# 180
Цвете, страхът от смъртта е изконен-стига да не се касае за танатофобия. Всеки човек, който няма психични отклонения ,изпитва страх от смъртта. Ако нямаш панически атаки при вида на починал, ако нямаш страх от гробища, страх от вербализиране на думата смърт, то тогава страхът ти не е ирационален и едва ли се налага да поемаш АД. По-добрият вариант е да посетиш психотерапевт, защото може да се касае за по-силен изначален страх-примерно ако родителите ти са те оставяли сама, ако преди да ти обяснят, че ако няма смърт, няма да има и живот са те водили по погребения и други подобни ситуации. Само лекар има право да ти постави диагноза и след това да предприемеш адекватен начин на лечение....ако се налага. Така, че не си внушавай болести преди да ти е поставена диагноза от ЛЕКАР.  Hug
Виж целия пост
# 181
Цвете, страхът от смъртта е изконен-стига да не се касае за танатофобия. Всеки човек, който няма психични отклонения ,изпитва страх от смъртта. Ако нямаш панически атаки при вида на починал, ако нямаш страх от гробища, страх от вербализиране на думата смърт, то тогава страхът ти не е ирационален и едва ли се налага да поемаш АД. По-добрият вариант е да посетиш психотерапевт, защото може да се касае за по-силен изначален страх-примерно ако родителите ти са те оставяли сама, ако преди да ти обяснят, че ако няма смърт, няма да има и живот са те водили по погребения и други подобни ситуации. Само лекар има право да ти постави диагноза и след това да предприемеш адекватен начин на лечение....ако се налага. Така, че не си внушавай болести преди да ти е поставена диагноза от ЛЕКАР.  Hug

Благодаря за споделеното мнение!

Сякаш не съм имала такива атаки.
Никой не е говорил с мен за смъртта.
Била съм ан погребение, като по-малка, но сякаш не знаех какво се случва или по-точно не изпитвах никакви чувства. все едно ти е безразлично.

Страхът ми за старостта и смъртта дойде, когато започна болката в корема.
Тогава започнах да си казвам " аз сега на тези години с една болка в корема не мога да се справя, а като стана на 60?

Започнах да се "губя" в страховете си за бъдещето. Да изтървам сегашните моменти и после да съжалявам за тях, защото те никога няма да се върнат.

Страх ме е да не загубя връзката майка- дъщеря и така да я отдалеча от себе си. Искам да е около мен винаги.
Знам, рано е да мисля такива неща, но ..... нз защо го правя!

Господи..... как да спра да ги мисля тези неща и да спра да се страхувам?  Cry Cry

Виж целия пост
# 182
Страха ти е ирационален. Добре ти го е написала alinna, добре е да намериш добър психолог. Най-добре почни от там. Добрият терапевт ще ти помогне да си обясниш всичко, което те тревожи!

От кой град си?
Виж целия пост
# 183
Посещавала съм психолог и психотерапевт, но или методът не е бил добър, т.е неподходящ, или просто не съм попаднала на"моят човек".

От малък град съм и изборът не е голям, да не кажа никакъв. Sad
Виж целия пост
# 184
Цвете, при положение, че страхът те е споходил от конкретно негативно събитие, тогава по-скоро се касае за посттравматичен стрес  и от физическата травма се е образувала психическа такава. Ако не е минало много време, психотерапевт е в състояние да ти помогне. Но ако се забави лечението, проблемът може да се задълбочи  и да се хронифицира.......
Виж целия пост
# 185
Цвете, не си попаднала на твоя човек. От кой град си? Питам, за да помислим за добър психолог наблизо до теб, където ще има повече избор.
Виж целия пост
# 186
Цвете, при положение, че страхът те е споходил от конкретно негативно събитие, тогава по-скоро се касае за посттравматичен стрес  и от физическата травма се е образувала психическа такава. Ако не е минало много време, психотерапевт е в състояние да ти помогне. Но ако се забави лечението, проблемът може да се задълбочи  и да се хронифицира.......

Започнах с психотерапевта още на 3-я месец, след като АД не ми помогнаха.
Първо беше следродилна депресия, а аз не се чувствах така - да не искам да си гледам детето, да не искам да излизам и т.н. Просто имах тази гадна болка.

Дотегна ми!
Не знам какво да направя.

Спрях по схема АД, защото нямаше полза и пси дефакто се отказа от мен, защото не знае защо няма ефект.

Усещам, че ми става тревожно, когато видя болни хора или възрастни. Нно това го свързвам със страха ми от старостта.
Не знам към кого да се обърна вече, за това писах и тук.

Виж целия пост
# 187
Веднага мога да ти кажа защо е така, според мен де. Човек когато е здрав и е във форма си мисли, че тези неща като болести, смърт на него не могат да се случат /дори подсъзнателно си го мисли/. Обаче когато се разболее, както и ти и аз, и когато лекарствата не те излекуват, вече разбираш, че тия неща може да се случат на теб РЕАЛНО и започва неописуем страх от тях. Същото наблюдавам и баща ми като се разболя от рак.
Виж целия пост
# 188
Здравейте днес бях при психито и ми намали флунаксола от 2 по 1 таблетка на 1, това което ме притеснява е че каза да го пия по 1 път вечер, а аз мисля че сутрин ще ми е повече в полза тъй като сутрин ми е по критичен период.Вие как пиете флунаксола?
Виж целия пост
# 189
Здравейте днес бях при психито и ми намали флунаксола от 2 по 1 таблетка на 1, това което ме притеснява е че каза да го пия по 1 път вечер, а аз мисля че сутрин ще ми е повече в полза тъй като сутрин ми е по критичен период.Вие как пиете флунаксола?
И аз х1т. вечер.
Виж целия пост
# 190
И аз преди да го спра го пиех само вечер.
Виж целия пост
# 191
Здравейте днес бях при психито и ми намали флунаксола от 2 по 1 таблетка на 1, това което ме притеснява е че каза да го пия по 1 път вечер, а аз мисля че сутрин ще ми е повече в полза тъй като сутрин ми е по критичен период.Вие как пиете флунаксола?
Аз го пия сутрин2-обед2-вечер1 общо 5 на ден.струва ми се много,вие как мислите?а и не усещам някакъв ефект от него ,знам ли.каква му е ролята? Сутрин ми е най-тревожно и той малко ме успокоява.
Виж целия пост
# 192
Здравейте днес бях при психито и ми намали флунаксола от 2 по 1 таблетка на 1, това което ме притеснява е че каза да го пия по 1 път вечер, а аз мисля че сутрин ще ми е повече в полза тъй като сутрин ми е по критичен период.Вие как пиете флунаксола?
Аз го пия сутрин2-обед2-вечер1 общо 5 на ден.струва ми се много,вие как мислите?а и не усещам някакъв ефект от него ,знам ли.каква му е ролята? Сутрин ми е най-тревожно и той малко ме успокоява.
Леле това ми се вижда конска доза  newsm78
Виж целия пост
# 193

[/quote]Леле това ми се вижда конска доза  newsm78
[/quote]
На листовката пише че максимума е 6 на ден.но си нямам на идея за какво толко нного ми го изписва.Дали е заради деперсонализацията и дереализацията ми .???
Виж целия пост
# 194
Направо за пореден път се стъписвам от това психиатрите какви дози предписват! 5 Флуанксола на ден, за какво са???

Аз си спомням като пробвах с Флуанксол, винаги вечер го пиех и толкова "затъпявах" и ми се забавяше мисълта от него,че го спрях още на 2-3 хапче. Явно аз съм свръхчувствителна към лекарства и това си е..( от 1/4 Ривотрил от 2 мг щях да се пръсна, а след това да заспя права, а от 10 мг Ципралекс направо не можех да стана сутрин ).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия