Юлски бебета - тема 31

Аз също смятам, че всичко е въпрос на настройка и добра упойка! Не ме е боляло и се възстанових изключително бързо.

Аз не се страхувам от секциото,просто,защото не съм го изпитала.Наясно съм,че боли,но наясно бях,че боли и естественото,а то се оказа,че докато не го изживееш,няма как да си много "наясно".
Аз родих без системи,без упойки,без окситоцини..Всъщност,сложиха ми една система,но то бече вече към края.Може би 15мин преди да родя,а самото ми раждане продължи 5 чАса-от изтичане на водите и започване на контракциите до изваждането на бебето.

Аз пък си мислех, че човек се страхува от неизвестното.

Ей, завиждам ви за обезболяването, да знаете. Мен като ме пусна упойката, ме бяха зарязали да се оправям сама, че накрая по нощите ходих да се моля на дежурната сестра да ми даде нещо, защото не се издържа

Винаги съм се чудела кое раждане е по-страшно - първото, когато не знаеш какво те чака или второто, когато знаеш какво те чака  И двата пъти ме беше страх много.
И двете ми деца бяха над 4 кг. Първия път с епиозотомия (така ли се пише ) доста време ме болеше след това. Втория път с бебе 4550 имах само един шев и никакви проблеми. Определено първото раждане е по-страшно

При мен със сигурност първото беше по-малко страшното. Бях с настройката, че щом има милиарди хора по земята, то милиарди жени са минали през това, значи  и аз ще мина. Болеше ме, не ме беше страх.
Второто раждане беше по-гадно. Първо знаех, че много ще ме боли, второ имах по-добра представа за възможни усложнения. Трето, бях се настроила, че второто раждане е по-лесно от първото - така бях чувала. Резултатът е, че второто раждане ме измъчи толкова, че не искам да имам трето дете, а по-рано исках. Беше малко по-дълго и несравнимо по-болезнено. Имаше проблеми с бебето, имаше инфарктни ситуации и болки, от които още изтръпвам и ми потичат сълзи. Не,не, стига ми толкова.

Влизам да се оплача, може ли такова нещо пък, нищо не иска да яде, ама под нищо имам предвид нищо. Само докато види, че съм приготвила паницата с лъжицата и почва да бяга и да реве. Нито вижда какво е, нито пък иска да опита. От 4 вида яденета вчера, само снощи се излъга да опита домат1/2 и сирене, това за цял ден, викам си днес може да е огладняла вече, да ама не, пак не иска да закусва. Вече не е до количество, тя просто не огладнява, като стана от сън вчера се пробвах ами обхващам й талията с 2 ръце и пръстите ми се събират, е какво е това чудо. Що не се метна на майка си, дето все съм гладна. Знам теорията ако е жизнена и не знам какво си. Обаче ако продължава така още няколко дни вече нито ще е жизнена, нито пък здрава 

Когато раждах първият път, ме беше много страх- за болката, за бебето, за всичко. Казвала съм ви колко бях тъпа по онова време:
1.   Нямах нищо против да родя в седми месец /ехе, колко седмачета познавам, все големи хора станали/
2.   Молех се бебето само да е живо и здраво, с мен каквото ще да става
3.   Държах да раждам нормално, каквото и да ми коства
4.   Мислех си, че щом имам големи гърди, кърмата ще се лее като из ведро
Това е само една малка част от нещата.
Естествено, още стъпвайки в предродилна зала горното третото беше леко опровергано, а на третият част със система и няколкото туширания,  не ми пукаше как ще родя. Като ми сложиха упойка непосредствено преди операцията ми стана толкова топличко и приятно, че мислено обявих всички нормално раждащи за ненормални. Това се опроверга в момента, в който упойката започна да ме отпуска.
Тръгвайки да раждам Марина, вече бях веща по въпроса. Раждането беше внимателно планирано. Единствено датата не я знаехме, защото лекарката държеше да си го нося до последно. На поредното мерене на тонове се разбрахме да отида в сряда и ако имам още разкритие с поне 2см. да родя. Помолих мм да правим секс за закуска и вечеря, но ме отряза. Но и без него нещата ми се получиха и в сряда бях готова за раждане. Сега знаех, че отпусне ли ме упойката ще боли много. Също така знаех, че мога да си поръчвам колкото си искам обезболяващи, защото няма да кърмя /с първото раждане отказвах и аспирин, заради кърменето/. Знаех точно кога и къде ще започне да боли, как трябва да се обръщам и кога да извикам сестрата за обезболяваща инжекция.
Терп, за първи път чувам, че раждането на Адриан не е било леко, че даже е имало и проблем.
Дейзи, голям герой си! 4 кила и половина дете и да родиш, нормално, Браво! Бранка се роди 4 200 и сравнение с Марина /3 400/ беше гигантерическа.
Хера, толкова ме е яд като се сетя колко пари дадохте там за вип стаи, пък си изпокъса нервите.
Мисти, а пробвала ли си да я залисаш и тогава да и бутнеш лъжицата, примерно, зазяпва се в телевизор или монитор и ти действаш... Друго не мога да измисля...

Ох, вчера се возих в метрото и ми направи впечатление, че вместо обичайните реклами на алгозон излъчват информационни клипове за това, какво следва да предприемем в случай на радиоактивна или химическа атака….

Джина, не съм го споменавала вероятно. Исках да го забравя. Не е било драма на драмите, но имах хиляда разкъсвания, Адриан се роди с перфектна глава, кръгла като портокал, но за моя сметка. Имаше проблеми с тоновете, губеха се, направо изчезваха, после скачаха до небето. Имаше момент, в който мислех, че прекалено се шашкам, но по-късно осъзнах, че екипът беше в паника, а още по-късно ми казаха, че ситуацията е била доста напечена, най-вече за бебето . Говореха за подготвяне на операционна, а операционните са заети в онзи момент и дали могат да направят операция в настоящата зала. После имаше инфектиран Адриан, бактерия, която може да причини хиляда бели, притеснения, нерви, лечение, дълъг престой в болница и... това е накратко. Не е кошмарна драма, но беше нервно, болезнено, адски уморително и затова съм сигурна, че приключих
Между другото и аз мислех, че големите гърди са предпоставка за много кърма, а се оказа поредната легенда.

Мисти, съчувствам ти за неяденето на детето. Не знам как можеш да улесниш храненето.

О,Скарлет,представа си нямаш колко добре те разбирам  ще проядат тия деца.Само дето не се знае кога.Моя още не е ял/изключвам млякото сутринта/

Скарлет, а поне мляко не иска ли да пие?! Ужасно е наистина. Съчувствам на всички с неядящи деца.

Джине  не се лъже, нито с тв, нито с играчки, с нищо. Вчера на СЗ нали не искаше да яде, викам ще и оставя яденето, може пък сама да й е интересно, даааа много беше интересно да рови в чинията с лъжицата, хвърчи навсякъде и реве, че е нацапала и иска салфетка да бърше. Нито една лъжичка не сложи в устата, ей така за проба. Писнало ми е вече. Ахи, защо ли се съмнявам вече, че изобщо някога ще прояде. Днес на обяд ходихме да купувам кашкавал, че поне него го ядеше, само го сложи в устата и почна да плюва по стаята, и си легна без да е яла. Надявам се докато стане от сън да е огладняла и да си изяде манджата приготвена за обяд, не може пък хич да не яде  мен ако ме питаш все ми се яде нещо, то ми личи де, как пък като ме гледа, че ям не й се дояжда.
Мляко давам само за заспиване, снощи е изпила 160мл с 4 лъжички АМ. През деня не давам, защото не иска да го пие от чаша, само от шише. Вече съм спряла всякакви бишкоти, барнита и тем подобни, с идеята, че ако яде само това 1. няма никога да огладнява и 2. в тях няма нищо полезно. И от това няма полза. И плодове не иска вчера опитвах с една ябълка, накрая си я изядох.
Не мога една диета да изкарам с нейното неядене, то да не хвърлям изяждам всичко, което съм й приготвила  дебела ще си ходя.

И при нас не действа спирането на вредната храна  Змей и половина.

Момичета, децата ви по цял ден Бейбитв ли гледат. Изненадана съм. Спомням си как на времуто ви споделих че Далия се заглежда по ТВ-то и вие яко ме нахокахте. Тогава четох доста статии, правени са много наблюдения за ползата и вредата от гледането на тв на тази възраст. Аз моето го ограничавам - гледа детски само докато е на гърнето. Прочетете и вие в нета за децата отраснали пред телевизора дори и да е за фон.
Относно сериалите -обожавам Столичани в повече и Етажна собственост. Смея се от сърце.

Днес на площадката имаше едно момиченце, на около година и 9 месеца, с дядо си. Той я пита - ти каква си? Тя се поизпъчи, повдигне леко брадичката и с нескрита гордост заявява - Мома!    Той я пита - ама каква? Тя отговаря - Бъгака (българка). Къде живееш? - У Ваъната (Варната)