Липсват ми дядо ми и брат ми . Но смъртта на дядо я приех, като цяло смъртта на възрастни се приема по лесно.Брат ми обаче не мога да приема че го няма , вече 5 месеца мисля всеки божи ден за него.
Виж целия пост
Липсват ли ви починалите ви близки?
- Публикувана: 7 март 2015, 07:21 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2015, 11:49 ч.
# 15
7 март 2015, 23:56 ч.
# 16
8 март 2015, 08:28 ч.
Adellle съжалявам за загубата на баба ти и дядо ти и приятелите ти.
Lola91трудно се преодолява загубата на любимият мъж.Той този мъж винаги ще е в сърцето ти,защото е специален за теб.Съжалявам и за загубата на дядо ти.
little angel съжалявам за загубата на баба ти.Вероятно не я сънуваш,защото тя е в мислите ти всеки ден.
ма ко твоят приятел винаги ще ти липсва.Местата по които минаваш ти напомнят за него.Той и сега ти помага от другият свят.
/Pəˈtrɪʃə/ съжалявам за загубите в живота ти.Знай,че те са с теб.
tania2007 съжалявам за загубата на баща ти и сестра ти.Те завинаги са с теб.
MYSELF AND I съжалявам за загубата на дядо ти и брат ти.Приеми не,че ги няма,а че са с теб невидимо.
Виж целия пост
Lola91трудно се преодолява загубата на любимият мъж.Той този мъж винаги ще е в сърцето ти,защото е специален за теб.Съжалявам и за загубата на дядо ти.
little angel съжалявам за загубата на баба ти.Вероятно не я сънуваш,защото тя е в мислите ти всеки ден.
ма ко твоят приятел винаги ще ти липсва.Местата по които минаваш ти напомнят за него.Той и сега ти помага от другият свят.
/Pəˈtrɪʃə/ съжалявам за загубите в живота ти.Знай,че те са с теб.
tania2007 съжалявам за загубата на баща ти и сестра ти.Те завинаги са с теб.
MYSELF AND I съжалявам за загубата на дядо ти и брат ти.Приеми не,че ги няма,а че са с теб невидимо.
# 17
8 март 2015, 14:06 ч.
Когато видях темата, първо си отговорих сама...естествено, че на всички им липсват близките, които са загубили, но знам, че когато човек си сподели е малко по-леко. За съжаление хората около нас не винаги ни разбират как се чувстваме или не са готови да ни изслушат за болката ни.
Загубих приятеля си в автомобилна катастрофа през 2010, няма да разказвам през какво минах, но разбрах с времето, че трябва да се боря и да продължа, първо заради него, а след това и заради себе си. Липсва ми много...
Виж целия пост
Загубих приятеля си в автомобилна катастрофа през 2010, няма да разказвам през какво минах, но разбрах с времето, че трябва да се боря и да продължа, първо заради него, а след това и заради себе си. Липсва ми много...
# 18
8 март 2015, 14:22 ч.
Липсва ми майка ми,която загубих на 10 февруари,много ми липсва.Почина от левкемия,ей така,само за 10 дни от както и казаха диагнозата.По-скоро ние с брат ми знаехме.Тя може би и не разбра какво става с нея.Аз и до сега не мога да приема,че я няма.Все си мисля,че е в болница и след известно време ще се прибере.Но пък от друга страна,пред очите ми постоянно са ми картини от погребението и от последните дни в болницата.Ще се побъркам...
Виж целия пост
Липсва ми майка ми,която загубих на 10 февруари,много ми липсва.Почина от левкемия,ей така,само за 10 дни от както и казаха диагнозата.По-скоро ние с брат ми знаехме.Тя може би и не разбра какво става с нея.Аз и до сега не мога да приема,че я няма.Все си мисля,че е в болница и след известно време ще се прибере.Но пък от друга страна,пред очите ми постоянно са ми картини от погребението и от последните дни в болницата.Ще се побъркам...
# 19
8 март 2015, 14:44 ч.
Palmyra ... няма думи,които биха могли да те утешат. Пращам ти една голяма прегръдка,макар и виртуална . 
Колкото и да е тежко сега,ще излезнеш от това състояние.Поплачи си,бъди ядосана,бясна,каквото ти се иска.Отдели си ,колкото време ти е нужно,за да се съвземеш.И след това,нещата ще се избистрят.Ще заключиш всички спомени за нея в сърцето си и ще я носиш завинаги със себе си.От там ,никой и нищо ,не биха могли да ти я отнемат.
Виж целия пост
Колкото и да е тежко сега,ще излезнеш от това състояние.Поплачи си,бъди ядосана,бясна,каквото ти се иска.Отдели си ,колкото време ти е нужно,за да се съвземеш.И след това,нещата ще се избистрят.Ще заключиш всички спомени за нея в сърцето си и ще я носиш завинаги със себе си.От там ,никой и нищо ,не биха могли да ти я отнемат.
# 20
8 март 2015, 14:54 ч.
/Pəˈtrɪʃə/ ,благодаря ти за прегръдката.Днес ми е тъжно,особено след като татко ми се обади да ми честити празника.Гадно ми е и защото преди 4 дни имах рожден ден,но въпреки,че говорихме същия ден,той беше забравил и не ми честити.Не му се сърдя,защото знам,колко му е тежко да живее сега сам и още не се е "осаферил"от смъртта на майка.Много ми е мъчно за него.Казах ви,сега ми е по-добре.
Виж целия пост
# 21
8 март 2015, 17:13 ч.
baff много правилно,че трябва да продължиш да живееш и заради приятеля си независимо,че си го загубила и заради себе си.
Palmyra съжалявам за загубата на майка ти.Моите съболезнования.Не крий тъгата и болката си.Споделяй я и ще ти е по-леко.
Виж целия пост
Palmyra съжалявам за загубата на майка ти.Моите съболезнования.Не крий тъгата и болката си.Споделяй я и ще ти е по-леко.
# 23
8 март 2015, 19:52 ч.
Липсват ми, много ми липсват и не само най близките ми хора, но и тези, които по един или друг начин са били част от живота ми.
Напоследък, отивайки на гробища осъзнавам, че хората, които са ми скъпи са все повече. Имам усещането, че заедно с тях си е отишъл и част от живота ми.
Естествено има и други /дай Боже да са живи и здрави още дълги години/, но те не са онези, които вече не са тук. Казват, че няма незаменими, добре, но има неповторими, уникални, единствени ... Научих се да живея с болката и мъката, но там някъде в сърцето ми, а много често и в сънищата ми идват тези, които са някъде другаде. Понякога осъзнавам, че е сън и не искам да се събуждам.
Виж целия пост
Напоследък, отивайки на гробища осъзнавам, че хората, които са ми скъпи са все повече. Имам усещането, че заедно с тях си е отишъл и част от живота ми.
Естествено има и други /дай Боже да са живи и здрави още дълги години/, но те не са онези, които вече не са тук. Казват, че няма незаменими, добре, но има неповторими, уникални, единствени ... Научих се да живея с болката и мъката, но там някъде в сърцето ми, а много често и в сънищата ми идват тези, които са някъде другаде. Понякога осъзнавам, че е сън и не искам да се събуждам.
# 24
8 март 2015, 21:45 ч.
Липсва ми много баба ми, която ме отгледа.
Най-голямата ми липса, обаче е моя близка приятелка. Отиде си на 37 от рак. В първите дни след смъртта й, разбрах смисълът на изречението " Да те боли сърцето от мъка". Беше истинска, физическа болка седмици наред. Като че ли съм пред инфаркт. А може й да съм била.
За баба ми, въпреки че ми беше много тежко, по се държах, може би защото тя беше доста възрастна, изживяла достойно и пълноценно живота си, някак си го приех като нещо естествено. Докато със смъртта на приятелката ми не мога да се примиря и до ден днешен.
Най-вече с иронията на съдбата, че става дума за човек, който с професията си помагаше на онкоболните в България, а си отиде от същото, за месеци.Безкрайно добър човек, с малко детенце, който заслужаваше друга съдба...
Виж целия пост
Най-голямата ми липса, обаче е моя близка приятелка. Отиде си на 37 от рак. В първите дни след смъртта й, разбрах смисълът на изречението " Да те боли сърцето от мъка". Беше истинска, физическа болка седмици наред. Като че ли съм пред инфаркт. А може й да съм била.
За баба ми, въпреки че ми беше много тежко, по се държах, може би защото тя беше доста възрастна, изживяла достойно и пълноценно живота си, някак си го приех като нещо естествено. Докато със смъртта на приятелката ми не мога да се примиря и до ден днешен.
Най-вече с иронията на съдбата, че става дума за човек, който с професията си помагаше на онкоболните в България, а си отиде от същото, за месеци.Безкрайно добър човек, с малко детенце, който заслужаваше друга съдба...
# 25
8 март 2015, 21:55 ч.
Дядо ми липсва... Минаха години откакто почина, но мъката не минава. Остава празнина в душата.
Светла му памет!
Виж целия пост
Светла му памет!
# 26
8 март 2015, 22:27 ч.
Липсват ми много баба и дядо,които са ме отгледали от 8 месечно бебе.Никога не усетих майка и татко като родители,не си станахме близки.Баба и дядо бяха истинското ми семейство и не преставам да скърбя за тях.
Преди почти две години внезапно си отиде и майка ми.Не съм вярвала,че ще изпитам такава мъка.Съжалявам за многото пропуснати възможности да се сближим.
Често мисля за баба,дядо и майка.Благодарна съм,че ми бяха родители
Виж целия пост
Липсват ми много баба и дядо,които са ме отгледали от 8 месечно бебе.Никога не усетих майка и татко като родители,не си станахме близки.Баба и дядо бяха истинското ми семейство и не преставам да скърбя за тях.
Преди почти две години внезапно си отиде и майка ми.Не съм вярвала,че ще изпитам такава мъка.Съжалявам за многото пропуснати възможности да се сближим.
Често мисля за баба,дядо и майка.Благодарна съм,че ми бяха родители
# 27
9 март 2015, 01:08 ч.
Липси, липси...
Липсва ми детето ми, което ми отнеха преди 20 години.
Липсва ми татко.
Мъжът ми ми липсва страшно много.
Липсват ми приятели, които бяха истински и смъртта и тях отнесе. Нелепо.
Толкова много липси, а само един живот.
Виж целия пост
Липсва ми детето ми, което ми отнеха преди 20 години.
Липсва ми татко.
Мъжът ми ми липсва страшно много.
Липсват ми приятели, които бяха истински и смъртта и тях отнесе. Нелепо.
Толкова много липси, а само един живот.
# 29
9 март 2015, 18:35 ч.
Мари моите съболезнования за детето ти,за татко ти и съпругът ти и истинските приятели,които си загубила.
Малко Трънче съжалявам за загубата на баба ти и дядо ти.Съжалявам и за майка ти.
неЖност съжалявам за загубата на дядо ти.Нека почива в мир.
Vergia съжалявам за загубата на баба ти и на приятелката ти.Нека почиват в мир.
Mama_Nana съжалявам за загубата на близките ти.Нека им е светло на душата.
Виж целия пост
Малко Трънче съжалявам за загубата на баба ти и дядо ти.Съжалявам и за майка ти.
неЖност съжалявам за загубата на дядо ти.Нека почива в мир.
Vergia съжалявам за загубата на баба ти и на приятелката ти.Нека почиват в мир.
Mama_Nana съжалявам за загубата на близките ти.Нека им е светло на душата.
Препоръчани теми