Липсват ли ви починалите ви близки?

  • 8 310
  • 54
На мен ми липсват моите починали близки.И мисля за тях всеки ден.Липсва ми Баба ми Захарина-9.12.2000г и дядо ми Крум.
Прабаба ми и прадядо ми-Екатерина и Цанко.
Дядо ми Петко-21.08.2014г.
и още един близък Емо-29.12.2011г.
Нека почиват в мир нашите близки.
Пишете как се чувствате след загубите.Как ги преодолявате.
 Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose
Виж целия пост
# 1
Да, баба ми липсва и все още я сънувам. Само лицето й се появява и знам, че като я сънувам, става нещо хубаво.
Виж целия пост
# 2
Nefertarri съболезнования за баба ти.Хубаво е,че я сънуваш.Нека само хубави неща да ти се случват.
Виж целия пост
# 3
Липсват ми, много ми липсват. Особено майка ми - неописуемо.
Виж целия пост
# 4
Котьо Тръмп съжалявам за майка ти.Как преодолявате тъгата по починалите ви близки?
Виж целия пост
# 5
Много ми липсват баба ми и дядо ми - най-близките ми същества. Когато се се самолинчувам мислено за неща ,които съм направила или ненаправила, винаги си ги представям как ми се усмихват, защото те никога за нищо не ме съдеха...и се успокоявам. Сега като  и баща ми си отиде, още съм на етап ядосване някакво безпомощно...защото си отиде нелепо, а  за толкова неща имахме още да си говорим. И да, много ми липсва това неизговореното...
Не преодолявам тъгата...или поне не успявам, просто се опитвам да живея с нея.
Виж целия пост
# 6
Липсват ми, много ми липсват. Особено майка ми - неописуемо.
+1 А минаха 18 години.....
Виж целия пост
# 7
Как преодолявате тъгата по починалите ви близки?
Не се преодолява, поне аз не успявам. Правиш й място до себе си и съжителствате.
Виж целия пост
# 8
ЗАНДАЛИ баба ти и дядо ти те обичат както и баща ти.Кажи на баща ти това което не е било доизказано помежду Ви и той ще го чуе и разбере дори да не е жив.
И аз съм на мнение,че не се преодолява,но трябва въпреки всичко човек да се съвземе и да продължи напред.
siska79 колкото и години да минат загубата е огромна и винаги ще ти липсва.
Виж целия пост
# 9
Липсват ми, естествено. И баба, и дядо, и приятелите, които изгубих. Всички ми липсват.
Но не мога да се боря с липсата ми. Просто я приемам и продължавам напред. Мисля за тях, сънувам ги, почитам ги, понякога мислено си говоря с тях, само не ги виждам.
Виж целия пост
# 10
Мъжът когото обичах почина в автомобилна злополука на 11.04.2004г.(беше Великден),другият месец ще станат 11 години.Дали ми липсва?Няма ден в който да не се питам защо,как,ако бях постъпила така,ако бях направила така...но нищо не се променя.Постоянно слушах "Времето лекува" е мина време,мен защо не ме излекува,колко време трябва,имам хиляди въпроси,хиляди неизказани неща!Как преодолявам?Ами научих се!Но през какво минах само аз си знам,първо беше периода на болката,после на яростта защо на нас и от там започна кошмара-първо с успокоителните,после навлезе алкохола,тревата и накрая вече наркотиците.Две години не знаех дали ще живея,две години в някакъв лабиринт между живота и смъртта.След това лечение и реших,че е време да се стегна,не заради себе си,а заради Него!И го направих,продължих да живея.След 11 години знам,че никога няма да престане да ми липсва!
Липсва ми и дядо..почина,когато бях на 12 години.Спомените някак са ми избледняли с времето,но ми липсва!
Виж целия пост
# 11
Да, баба ми много ми липсва.
И искам да я сънувам, да ми каже нещо, но не се получава..
Виж целия пост
# 12
Най-много ми липсва, приятел когото загубих преди повече от 10 години. Ден не е минал да не мисля за него. Оказа се, че съм последния човек говорил с него по телефона вечерта, а за смъртта му научих от обедните новини на следващия ден. Стоях, гледах телевизора и снимката му и отказвах да повярвам на това което казваха. Та аз го бях чула преди 12 чАса и трябваше да има някаква грешка. Да, ама нямаше, беше си истина.
И аз съжалявам за неизречените думи. Много ми е помагал, във всякакъв смисъл и нямах възможност нито да му благодаря, нито да се сбогувам.
Всеки ден минавам покрай едно заведение, което беше между нас и тях и там се виждахме след работа. Никога повече не влязох в него след това. На деветата година от смъртта му покрива му изгоря.
Детето като тръгна на градина, 6 години след смъртта му, започнах всеки ден да минавам покрай тях и мястото на което почина.
Не, че и без напомняния съм забравила. Винаги ми е липсвал и винаги ще ми липсва. И рождения му ден помня още и телефона му си стои в моя, въпреки, че отдавна номера е някой друг
Виж целия пост
# 13
Липсват ми.Много.
И баба,и дядо,и другата ми баба ,и най-добрият ми приятел...Нося ги в сърцето си,винаги.
Виж целия пост
# 14
Липсват ми много - и сестра ми, и баща ми. Загубих ги през 8 месеца. Много боли......
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия