За щитовидната жлеза, пролактина и паническите атаки ?!?!?!

Благодарности за темата. Успя да ме успокои, прочитайки ви

В последните седмици имах заигравка с лекарите - ендокринолози и гинеколози.
Причината бе леко завишен пролактин въпреки поддържането му с лекарство. Често го надзиравам с контролни изследвания, а последните леко ангажираха вниманието на гинеколожката. Тя постави въпроса за ЯМР и аденом в хипофизата, рече: "докога с това лекарство за пролактина".
Този въпрос е циркулирал във времето около мен - под формата на директно зададен или пък прочетен в нета. Направих консултация и с еднокринолози за необходимостта от ЯМР-то. Те пък гракнаха, че ЯМР е трябвало да направя още в самото начало на изследване на пролактина - т.е. преди 13 годинки. И тъй като бяха много бързи и яростни по отношение на ЯМР-то най-вече, реших, че явно трябва да го проверя, поне за мое спокойствие.
На ЯМР минах преди 6 дена - чиста хипофиза, без аденом. Преди да го направя, пред себе си начертах какви са възможностите, които да очаквам. Или имам аденом, който ще се поддържа медикаментозно, или операция, или нямам нищо и първоналачният гинеколог е направил точна констатация, че такъв ми е хормона по рождение. Излезе прав, моят първи гинеколог

Сега, във времето, аз успях много хубаво да се наплаша, защото същевременно за по-малко от година, разбрах, че имам две възелчета в щитовидната, които последно растяли, но пък TSH беше в прекрасни стойности. И какво се получи в един момент: вероятност за аденом в хипофизата; не много приятна констатация за щитовидната за в бъдеще, ако възлите растат и т.н.... и започнах да се тревожа. Хайде ЯМР-то изключи едната вероятност, но щитовидната така или иначе повече ме притесняваше. Започнах да се усещам, че се вглеждам за симптоми, които усещам в областта на щитовидната. Тук ме ръчнало, там ме ръчнало, и това особено след като говорих с еднокринолозите. После започнах да се вглеждам в областта под очите. Започна да ми се струва, че виждам по-светли кръгове на кожата под очите.... казвам си, човек каквото търси, и да го няма, ще го намери. Взех да осъзнавам, че май въображението си играе с мен. Опитвах се да разсъждавам трезво. Какво съм усещала преди да се разходя по лекарите и след тях, защото в крайна сметка, каквото и да е, то за два три дена не се е появило. Така че, осъзнавах нуждата, че трябва да се успокоя преди всичко. А днес и като прочетох темата,.... абе товар ми падна от сърцето.
Нищо фатално няма. Всичко е наред. Лекарите са идиоти Могат много хубаво да те наплашат. И да нямаш основания за стрес - ще ти го докарат.
По-леко, по-спокойно и повече оптимизъм.

Докато бях в ЯМР - си мислех точно това, че дори и нищо да ми няма, тези звуци, вибрации и по-скоро вълни които се чуват, защото те вървят под формата на серии - само от тях и да нямам нищо, ще получа нещо, а и от контрастното вещество получих букет от нежелани реакции, които избухнаха наведнъж, та мед. персонала там се вдигна на крак, но успях да оживея

Мъжът ми ме разведрява с една мисъл на Хенри Форд: Ако мислите, че можете или мислите, че не можете – и в двата случая сте прав.

Слънчев и усмихнат ден на всички.

 Ако мислите, че можете или мислите, че не можете – и в двата случая сте прав.

 

Rumcajs, какво ти се случи от контраста?

Спаднете малко въздуха,днес на пазара ме хвана атаката ама продавам сам и викам взимай ме ако искаш няма къде да отида сега и....отмина

След като минаха няколкото серии на ЯМР без контраст, бях изведена от ЯМР-то, но останала в легнало положение за вливане на контраста. Когато го вляха във вената, сложиха ми тампон, който прикрепиха с лепенка и ми свиха ръката за да почива по този начин и да притиска тампона, защото с другата ръка няма как да държа. В момента в който ми свиха ръката почуствах някаква вълна на задух дълбоко вътре от основата на врата към главата нагоре. Изведнъж почуствах силно задушаване, гадене, позиви за повръщане, силно сърцебиене и треперене. Успях да кажа "не съм добре", защото нали ни питат на моменти "добре ли си", жената веднага ме освоболи от фиксажите на главата, аз се изправих в седнало положение и със силно изкашляне поех въздух. Усетих, че са ми потекли сълзи, дишах много учестено, видях едната си ръка трепереща, другата ми я държаха за пулса. Явно и цвета на лицето съм била сменила, съдейки по думите на жената. Чак като се поуспокоих малко тогава усетих колко силно ме бе стиснала жената за китката докато мереше пулса. Тя се изплаши, както и останалите, аз също - реших че тук ще си остана. Мъжът ми милият и той се появи на прага на помещението и пита какво става.
Жената вляла контраста каза, че за 10 години, такова нещо за първи път й се случвало.
Всички се уплашихме. Казаха ми, че действието на контраста е 30 минути и ако искам могло да направим малко почивка и тогава да продължим. Аз исках това да приключи по-бързо. Успокоих дишането, посъвзех се мъжа ми остана при мен, държейки ме за ръка и така довършихме ЯМР-то.
След изследването ме успокояваха, че реакцията ми е била на основата на паниката.

По-късно в нета се поинтересувах за отрицателни ефекти от контрастното вещество, защото се чудех дали въобще има такива, и воала - моята реакция е била на тези отицателни ефекти, защото аз реагирах след като ми вляха контраста. Нищо че на няколко пъти преди това чух да ми казват, как контрастното вещество е безвредно и няма никакъв проблем от него.
А самото изследване с ЯМР на глава е отврат. Някои от звуците, без да визирам онзи, постоянния, направо могат да те побъркат. На мен първоначално ми беше много трудно да си успокоя очите - играеха силно на тези вълни, само се стараех да ги държа затворени.

На мен вече 2 пъти ми правиха, не съм имала проблем.
Първият път ми го вляха като на теб, по средата, беше кофти, мен трудно ми уцелват вените, а и да не мърдаш...кофти си е, но нямаше проблем.
Втроият път беше по- добре- сложиха ми абоката още преди да започне, по някое време просто пуснаха контраста, така е много по- добре 


Същите симптоми като теб почувствах, когато ми пуснаха система за задържане при втората бременност. В момента, в  който усетих веществото имах чувството, че двете акушерки са седнали отгоре ми, не можех да поема дъх, да извикам, нищо...Добре че ме видяха, издърпаха веднага системата, обляха ме с вода...кошмарни минути, докато поема дъх.
Едната акушерка беше пред пенсия, каза че за пръв път в практиката си вижда някой да направи алергия към това лекарство....а де, късметлийка съм, и аз, и щерката явно 

Тя като каза, че това за първи път й се е случвало - изразих съмнение.
Може и да е вярно, но мъжът ми като попита какво се случва докато си поемах въздух, тя каза - нищо, въпреки че се уплаши, както всички останали.

Медицината може много да знае за човешкото тяло, но и много не знае, а когато има категорични изкази или се абсолютизира е повод да присвия недоверчиво очи.

Мислех, че след раждането съм гърмян заек, но ето че имало какво още да ме разтресе.   

Как сте момичета ?
Аз от два три дена пак съм с панически атаки То ми се събра и напрежение, та може и от това да е.
Страхувам се , че полудявам вече. ТЪкмо съм добре известно време и пак в играта

Здравейте, зачетох се в темата и искам да направя едно уточнение към един пост за това, че в ФБ има фалшива публикация за набиране на средства за операция извън България. Публикацията е абсолютно вярна, става въпрос за мъж с тумор на хипофизата който е след 6 операции в България при които не (могат да го отстранят напълно и го изпращат в Германия за протонна терапия, която вече правят. Има много информация по случая, и редовно вадят нова за състоянието му. Пиша всичко това защото има много хора които помогнаха (имаше и DMS номер) за да не се чувствуват излъгани и че са дали пари на вятъра. За съжаление не всички тумори на хипофизата са микропролактиноми, има много други видове, и не винаги помагат лекарствата, казвам го защото аз съм оперирана от макроаденом. Извинявам се , че стана дълго но мисля , че това трябва да се знае заради всички хора с големи сърца които помагат. Лек ден на всички и успех в борбата с аденомите.

masi4ka , добре е, че се включи 
Успех желая на човека 

Какво значи макроаденом? При какви размери се води такъв?

Ами макро се води над 10мм, моят беше 24мм, но най- вече зависи къде е разположен и дали има и други засегнати зони и дали е достъпно да се изреже всичко(това се отнася повече за макроаденомите), иначе когато става дума за пролактином повечето се повлияват от лекарствата доста добре. При мен се наложи операция защото беше много голям и имаше риск да загубя зрение.

Здравейте, скоро не съм писала.
Бих казала, че съм доста по-добре.
Останаха ми само усещанията за замаяност, на моменти все еднно потъвам или се разклащам , но визуално не личи. Само аз си го усещам и е много неприятно:( Вие имате ли такива усещания ?

Иначе си пия Достинекса и нямам търпение да стане август, та да си направя нови изсследвания на пролактинчето 

Виж си и прогестерона.Той е свързан с ПА!!

Dobre Mersi!
Не знам , но много ми е некомфортно на стомаха ... имате ли оплаквания от Достинекс ?

Моята щитовидна е уголемена от доста време а ми капе и косата доста имам и две възелчета които не разтат поне засега и са както лекарката каза "микроскопични", метаболизма ми и той доста куца.....Изглежда че лекарите ме объркват много както при повечето от вас....2013 г. ходих на ендокринолог видяха че е уголемена но казаха "това не е страшно" и не ми назначиха никакво лечение за да се намали жлезата и ме оставиха така, 2014г. ходих при една патка ендокринолог (Кондева) която ме опипа с пръсти и каза че била нормална жлезата - и пак нищо, без лечение и накрая онзи ден на 3-ти бях при друга ендокриноложка, която ми се ведя доста компетентна тъй като ми напуска да правя 20 изследвания на кръв хормони, профили и какво ли не и каза цхе жлезата ми е оголемена още отдавна и ме попита защо не са взети мерки.....а кажете какво да и кажа???Сега незнам какво ще излезе и при мен.... За трепане са тез доктори!Така могат да те объркат, че....и все те прави после!Срамота.