свекърва ми ме побърква

  • 20 147
  • 164
# 75
Така е, но и най - лошия мир е по-добър от най-добрата война Simple Smile
Да, ама не. Добър опит за манипулация. Но като сме на тема дипломация да кажа
Ако лошият мир е за моя/нечия сметка - реално това не е мир, а диктатура, окупация и т.н.
Тогава предпочитам скъсване на дипломатическите отношения или просто обявявам свекървата за 'Persona non grata".

Сега е момента момичето да се окаже великодушна и докато свекървата е много сгафила/ много виновна/ да си уточнят отношенията.
Много е важно и съпругът и какво мисли по въпроса.  И колкото по- малко нерви, толкова по-добре.
Знаем само, че мадам С иска да види детето, т.е. си търси правата. Авторката не е написала, че свекървата е разбрала, че е сгафила - няма извинения, молби за прошка и т.н.
Ако майка ми или свекърва ми бяха изгонили собственото си дете с новородено бебе на ръце - това показва, че дадената жена е злобен и гаден егоист (без извинение), без сърце и душа. Според мене  ТЯ НЕ заслужава прошка.  
Скрит текст:
Поне да пусне тема в бг-мамма - съжалявам сине, снахо и внуче. много сгреших.

Права си, че е важно какво мисли съпругът/бащата. Аз се учудвам, че той изобщо поддържа врзъка с жената, която му е причинила това. Сигурно е много млад.

Едба истинска подобна история (от преди 20-30 години) как се прощава непростима грешка на свекървата, когато мъжът е мъж на място.
Скрит текст:
Когато синът съобщава на майка си, че ще се жени за любимата, "мама казва": "Не давам. Или аз или тя. Ако се ожениш за нея, ти нямаш майка и не се връщай тук". Синът казва добре, събира си багажа и се изнася. И така 5-10 години няма комуникация между тях. Свекървата беше разбрала от роднини, че са щастливо семейство и вече имат 2 деца. Беше пробвала да се си потърси правата, но синът отказваше.
И тогава в продължение на месеци свекървата пускаше извинения и поздрав по радиото с народната песен "врати се сине, врати се". Не можах да я намеря в нета, но лично съм слушала 2-3 пъти поздрава. А свекървата пред всички съседи разказваше история (горната пряка реч) и казваше колко съжалява.

Синът и снахата проявиха великодушие. Не знам как точно е станало сдобряването, но няколко месеца по-късно свекървата се разхождаше сама с внучетата и пред всички се хвалеше, че има най-добрият син и най-добрата снаха на света, и най-прекрасните внучета.  Mr. Green
Виж целия пост
# 76
Значи тази обида се измива само с кръв Simple Smile
Никак не оправдавам свекървата, знаем само ,че иска да види детето. Все пак е по-добре, отколкото да не иска.  Авторката не се включва да даде повече информация, може и да не чете отдавна.
Аз лично смятам, че за всяка грешка трябва да има прошка, но е добре прошката да е градивна.
В противен случай бих си помислила, че само безпогрешни пишат тук.
Виж целия пост
# 77
Привет,
да, има и обратен случай, в който не искат да видят бебето, докато съвсем случайно след година и нещо го засичат в количката с майка му на пазара между двата квартала. Другата баба, даже в родилното моли дъщеря си да смени името на детето, само и само мир да е, е, родилката е категорична в избора си на име. Докато детето расте, майката се опитва да създаде връзка на детето със свекърите, те също, но детето става млада жена и сама разбира за цялата драма и си обяснява отношението на бабата и дядото в детските си години. В крайна сметка "детето" не комуникира с тези хора от години, а майката се е нервирала, страдала и преглъщала, години  обидата и ненавистта към тях, и живяла с тази мисъл.
Идеята ми е, че децата рано или късно разбират всичко и няма смисъл да се тормозиш, докато не започне то да разсъждава и разбира. Грозна е постъпката й, но нервите са си твои. Бъди категорична и не отстъпвай, присъствай и отстоявай позицията си!
Успех
Виж целия пост
# 78

Докато те изгледа и направи човек ти не си ли и нарушавала спокойствието?


С извинение, Анеди, но  когато  прочета  ей- такава  глупост, направо ми избиват  уртикарии.

Какво значи че й е  нарушавала спокойствието,  докато я  изгледа   и  направи  човек?

Детето  се ражда   заради  решението  на  родителите  си, а  не по своя  собствена  воля. И  то  разваля  "спокойствието" на  майка  си  също  не по своя воля. Майката , ако  е  искала  да  не  бъде  безпокоена,  да  не  е  ставала майка. В момента, в който  е  взела решението  да бъде такава, тя  е  тази / заедно  с бащата, евентуално/, която    е  длъжна  на детето  си- то е  неин плод, нейна  отговорност, неин  дълг.
И  да  се вменяват  някакви чувства  на  вина у  децата, че видиш  ли, някой  им  е  бърсал нааканото  дупе  и  те  трябва  доживот  да  са  длъжни  заради  това, за мен  е пълно безумие, манипулация  и израз  на   изкривено  родителско мислене.
Аз не  съм си родила  детето, за да  ми  е  длъжно. Напротив- аз  съм  му вечен  длъжник, защото   най-  хубавите  ми  мигове  се  дължат  на  него; защото  заради  моята  нужда  да бъда майка, то   се е появило   на бял свят  и  тоя бял свят  няма  да   му спести  нито  една гадост.  Каквото и  да  му се случи, ще е  заради  мен. 
Ти  за какво  роди  децата  си? И   така ли ги чувстваш- длъжни  да  те  оставят   да  им се качиш  на главата, само  защото  , когато  са били  мънички, са имали  нахалството  да  те  безпокоят ?

Падна  ми в очите  с този пост.
Съжалявам.
Виж целия пост
# 79

Докато те изгледа и направи човек ти не си ли и нарушавала спокойствието?


С извинение, Анеди, но  когато  прочета  ей- такава  глупост, направо ми избиват  уртикарии.

Какво значи че й е  нарушавала спокойствието,  докато я  изгледа   и  направи  човек?

Детето  се ражда   заради  решението  на  родителите  си, а  не по своя  собствена  воля. И  то  разваля  "спокойствието" на  майка  си  също  не по своя воля. Майката , ако  е  искала  да  не  бъде  безпокоена,  да  не  е  ставала майка. В момента, в който  е  взела решението  да бъде такава, тя  е  тази / заедно  с бащата, евентуално/, която    е  длъжна  на детето  си- то е  неин плод, нейна  отговорност, неин  дълг.
И  да  се вменяват  някакви чувства  на  вина у  децата, че видиш  ли, някой  им  е  бърсал нааканото  дупе  и  те  трябва  доживот  да  са  длъжни  заради  това, за мен  е пълно безумие, манипулация  и израз  на   изкривено  родителско мислене.
Аз не  съм си родила  детето, за да  ми  е  длъжно. Напротив- аз  съм  му вечен  длъжник, защото   най-  хубавите  ми  мигове  се  дължат  на  него; защото  заради  моята  нужда  да бъда майка, то   се е появило   на бял свят  и  тоя бял свят  няма  да   му спести  нито  една гадост.  Каквото и  да  му се случи, ще е  заради  мен. 
Ти  за какво  роди  децата  си? И   така ли ги чувстваш- длъжни  да  те  оставят   да  им се качиш  на главата, само  защото  , когато  са били  мънички, са имали  нахалството  да  те  безпокоят ?

Падна  ми в очите  с този пост.
Съжалявам.


Никъде не съм написала , че трябва да се вменява вина. Но за да станеш човек, някой много се е потрудил за теб. И да, децата имат дълг към родителите си. За първи път ли го чуваш? Нима не би се погрижила за твоите?
Нима ако имат нужда не би помогнала финансово, или не би се погрижила ако са болни?
Не става въпрос за вина, но ако не се грижиш за родителите си - виновен си!

Отговарям на поста ти, въпреки ,че изместваме темата.
Виж целия пост
# 80
Баща  ми  почина,  но  на майка ми бих  помагала  с всичко, което  мога- пари, грижи, труд, ако  се наложи.
Но не  защото   съм й длъжна, а  защото я  обичам.

Не я изместваме- всичко  опира  до  това, че някои  родители  очакват децата  да  са им длъжни  и да правят  всичко   по  воля  на  родителското  тяло, както   бабата,  виновник  за  темата.

Да   се  сърди  люто  за  име. Глупава жена.
Виж целия пост
# 81
Баща  ми  почина,  но  на майка ми бих  помагала  с всичко, което  мога- пари, грижи, труд, ако  се наложи.
Но не  защото   съм й длъжна, а  защото я  обичам.

Това е дълг от любов!
Същият , който е на майка към дете!
Виж целия пост
# 82
Баща  ми  почина,  но  на майка ми бих  помагала  с всичко, което  мога- пари, грижи, труд, ако  се наложи.
Но не  защото   съм й длъжна, а  защото я  обичам.

Това е дълг от любов!
Същият , който е на майка към дете!


Не е  същият. Никак даже.
Виж целия пост
# 83
  Синовен дълг се казва, стига сте спорили Grinning
Виж целия пост
# 84
Баща  ми  почина,  но  на майка ми бих  помагала  с всичко, което  мога- пари, грижи, труд, ако  се наложи.
Но не  защото   съм й длъжна, а  защото я  обичам.

Това е дълг от любов!
Същият , който е на майка към дете!


Не е  същият. Никак даже.

Напротив! Но спорът е излишен, ако родителите ти добре са се грижили за теб и са те възпитали, ще им отвърнеш със същото. Има и такива, които не са получили любов и грижи достатъчно като деца, но въпреки всичко изпълняват дълга си! Както се казва - каквото посееш - това ще пожънеш!
Виж целия пост
# 85
Това е дълг от любов!
Същият , който е на майка към дете!
Дрън-дрън ярина.
Виж целия пост
# 86
Това е дълг от любов!
Същият , който е на майка към дете!
Дрън-дрън ярина.

Да, точно обяснение за пълни детски домове и пълни старчески домове....

Но все пак да не изместваме темата на авторката.
Виж целия пост
# 87
Баща  ми  почина,  но  на майка ми бих  помагала  с всичко, което  мога- пари, грижи, труд, ако  се наложи.
Но не  защото   съм й длъжна, а  защото я  обичам.

Това е дълг от любов!
Същият , който е на майка към дете!

Хайде да не си говорим за дългове, защото не всеки родител се е грижил добре за децата си. И именно тези, дето са нехаели за децата си, често накрая са с най-големите претенции.
Дългът, за който ти говориш, е въпрос на морал. Какъв морал да проявявам към някой, който се е държал с мен като с пълен парцал. Има си една приказка - на всекиму заслуженото.
Виж целия пост
# 88
 Плюс това авторката няма дълг към тая баба. Синовен дълг има мъжът и и той да решава как ще се оправят, след тия изпълнения.
Виж целия пост
# 89
Баща  ми  почина,  но  на майка ми бих  помагала  с всичко, което  мога- пари, грижи, труд, ако  се наложи.
Но не  защото   съм й длъжна, а  защото я  обичам.

Това е дълг от любов!
Същият , който е на майка към дете!

Хайде да не си говорим за дългове, защото не всеки родител се е грижил добре за децата си. И именно тези, дето са нехаели за децата си, често накрая са с най-големите претенции.
Дългът, за който ти говориш, е въпрос на морал. Какъв морал да проявявам към някой, който се е държал с мен като с пълен парцал. Има си една приказка - на всекиму заслуженото.

Твое право си е да постъпиш както решиш. 

Аз лично прощавам и се надявам човека да осъзнае грешката си. Случва се, макар и не винаги. Но поне ще знам, че съм направила всичко възможно.  Гледам философски на нещата, ако не се получи, здраве да е...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия