свекърва ми ме побърква

Често не оценяваме това което имаме, когато го загубим се сещаме че е неделима част от нас и хукваме да го връщаме. Аз лични смятам че всеки заслужава втори шанс или почти всеки, но ... авторката и мъжът и ще решат какво да направят.

Пожелавам ти от сърце да си имаш бебе.

Е, кой е избрал, Популе? Оставили са им насила кошница с бебе пред вратата? Свекървата/тъщата са ги заключили с белезници за парното и "Докато не ни направите внуче, няма да ви пуснем?" Били са достатъчно тъпи и/или безотговорни да не ползват противозачатъчни, макар че категорично не искат бебе? Родителите са тези, които избират да станат родители, те решават ще излезе ли бебе на бял свят. То няма думата. Постът на Бронте е изключително точен и не виждам какво егоистично намери в него, при положение, че тя говори като майка. А за собствената си майка каза, че ще направи всичко, от любов. Това е истината - любов. Всякакви морал и дълг за мен лично звучат ужасно. Обикновено са аргументи на хората, които не са направили нищо, за да спечелят любовта или уважението на околните, затова ги изискват като задължение. Нямам предвид теб или друг списващ, защото тук не се познаваме, говоря по принцип.

Не съм чела всички коментари.Въпрос към авторката,има ли развитие,ще идва ли свекървата?
Аз лично не бих да я допусна.След по-дълго време не знам,но като се познавам,няма да го забравя никога.

Привет,не случайно гледам да избегна темите със свекървите(нищо ново),осма година живея с нея,имахме много проблеми и разправии ,особено първите 3 години(не можех да се почувствам у дома си),после започнах да гледам по през пръсти и да не си го трупам.
Не знам как да ви го кажа,преди няколко седмици откриха рак на гърдата на свекървата...и знаете ли ,след всичките гадости,който ми е правила,седях и я гледах отстрани...човек,свил се,пречупена,уплашена,страха и бе изписан на лицето и...и ми стана мъчно,жално...
аз се грижа за нея сега,не я оставям,плътно до нея съм, съжалява,а аз се питам,трябваше ли да се стигне до там,за да оцениш един човек и да се промениш...
така че и аз гледах лошо на свекървата,но днес е неизменна част от деня ми...такъв човек съм...не мога да съм гадна...не мога да я оставя...

И аз ти го пожелавам! Моя близка роди на 42 г. ин  витро и сега  мама, татко и дъщеричката им са много щастливи.

Тази баба, дето изгонила снахата и бебето заради името  не  е наред.
Но да си кажа честно, нашият внук носи дословно трите имена на мъж ми и чувството е много приятно. Внучката носи женски вариант на името на другия дядо и за него е така. Признавам си, че ако някоя бъдеща моя внучка носи по-хубав вариант на моето име или  поне една буква, също ще ми е приятно.  
Но това не значи, че по-малко ще обичам внуче, което не носи моето име  или буква от него. Да са ми живи и здрави, на баба сладкишите, както и да се казват! Само като ги видя и всичката ми умора, грижи, ядове и разочарования са забравени. Светът става слънчев и красив и за мен те са центърът на вселената. Какво значи едно име?!

Даниелка, какви са перспективите за твоята свеки? Навреме ли е открито заболяването или вече е късно? Дано има късмет жената!

Водихме я при 4 доктора,за всички бе злокачествен тумор на млечната жлеза,започнал да се сраства под кожата,само че откриха и "топче" под мишницата.В петък я оперираха,частично гърдата и под мишницата,нищо не мога да вида,цялата е бинтована и са и сложили два дренажа...
В понеделник ще се срещна с опериращите да видим резултата,като са изследвали изрязаното,моля се...изморих се да ходим по болници,кабинети,гишета...и т.н.,а може би сега се почва...

Популе, така като  те  чета, стигам до  извода, че и  двата пъти, когато  си  се  размножила, си  го направила без ясното  съзнание какво  точно  си  направила.

Чети  бавно,че  да  разбереш   следващото, което ще    ти напиша:

Дори  и  децата  да  са дошли  на бял свят  не  по желание на  родителите  си, а   поради  стекли  се обстоятелства, децата  нямат   отговорност  за това, че двама   полово   зрели  индивиди   са  се  сексили, без  да вземат  предпазни мерки. Нито  пък  дължат благодарност  за това.

Дори и при такива  обстоятелства,  двамата  безотговорници/ и в частност - майката/  пак  имат избор  между три  варианта: да задържат детето  и  да го отгледат;майката   да направи   аборт; както и   детето  да бъде оставено  за осиновяване.
Всеки един  от тези избори  носи  своите  последици   и  има цена, която   се плаща.
Но да   си  се  чукала  безпаметно, да  си  забременяла  непланирано, да  си  родила  детето  и  да считаш, че то ти е   длъжно  и  че   трябва  да  ти  е благодарно   до последен  дъх  заради  това, че  си  развалила рахата   да  го отгледаш, докато  не спираш  да му  натякваш  какви знайни  и  незнайни  "жертви"  си направила ,   е  пълно  безочие.

Длъжник  на  детето  е родителят. И да, понякога  това  задължение   може  да  е  доживотно.

В по- широк смисъл- аз лично  бих се чувствала  доживот  длъжна  на дъщеря  ми  и  ще ти кажа  защо: не  само   по  моя  воля е  дошла  на  този  свят. Но  и  това, което  е  и  което  ще бъде някой  ден,  също   е  моя отговорност- та  нали  аз я  уча , аз я възпитавам, аз  й давам пример  как  да живее, аз  съм  първопричината  за всичко.
Ако  не  съм  си  свършила работата  като  родител и  тя стане  неудачник- аз ще  съм  виновна/ че съм  я  обгрижвала  прекалено; че съм я  неглижирала прекалено; че съм я  травмирала ; че  не  съм   я  забелязвала; че съм се  вторачвала прекалено   и т.н./
Ако стане  завършен, емоционално  стабилен и  силен човек, ще бъда   щастлива, че  съм допринесла  за това. Но пак не  бих  считала, че ми е  длъжна. Бих считала, че  съм  си  свършила  работата, както  трябва.
Ако постигна  това, вероятно   и  тя  няма  да  ме изостави  в труден момент, така както  аз  няма  да изоставя  майка  ми.
Но  не  защото  ще  ми е  длъжна, а защото  ще ме обича.

Схващаш ли  разликата?

Напълно споделям горното мнение . Аз длъжна на моите родители няма как да се чувствам . Особено след като самата аз станах родител и ми се изясниха много неща . Безкрайно съм им благодарна обаче .И много ги обичам . Именно от благодарност , уважение и обич им помагам с каквото мога и когато мога . Децата ми се надявам някои ден да ме уважават като човек , да не са разочаровани от мен и това е. Аз ще направя всичко по силите си да ги възпитам добре и да ги осигуря до колкото ми е възможно . Считам това за свой дълг - следователно аз съм им длъжна !

  +10

На мен лично ми се повръща от индивиди,които създават потомството си с цел,да има кой да ги гледа на старини..Бляк..
Ама масово се върти тази плоча,и масово разни егоисти създават деца,на които им промиват мозъците с подобни мантри и вменяване на дълг..
Значи мама си чеШа крастата,когато я сърбя,пък после детето длъжно..
Няма такъв филм.

И жената дето е родила не е длъжна да си гледа детето,всичко си опира до съзнанието на индивида..

Изобщо в този свят никой на никой не е длъжен,но всеки си носи последствията в този живот..

Тъкмо преди 5 минути помолих синковеца да слезе да ми вземе едно кафе,че съм мокра от банята..
Ми отказа ми,ама му е е сефте да ми откаже и го гледах,че се чувства нещо кофти..
Та обясних,че не ми дължи нищо и никога да не се чувства длъжен да прави каквото и да било за мен.
Обясних му,че аз съм му длъжна,щото съм го създала,но той на мен не дължи нищо..
Ако може да ме обича и уважава дори когато порасне,това ще е повече от достатъчно за да бъда щастлива..

Благодарност, че някой те е създал и аз не мисля, че дължим, но дължим благодарност, че са ни отгледали и направили хора!

Моля?

Да съм благодарна,че майка ми не ме оставила в дом ли?
Как пък не..
Това си е неин избор..

Аз мога да бъда благодарна само за едно единствено нещо..Че моите родители ме обградиха с много,ама много любов.
Но виждам добре гледани от към материален аспект деца,но без да са усетили и капка обич,та не виждам за какво точно трябва да са благодарни..

Изобщо..всичко това са кухи фрази лишени от смисъл..
Има ли истинска любов,не се говори за" длъжен си ми,гледал съм те,трябва да си благодарен.. "
Там където е любовта,няма понятия като"трябва",защото тогава всичкото"трябва" ,не е "трябване",а форма на желание..Искаш да се погрижиш за родителя си,защото го обичаш,а не щото едвам го дишаш,ма нали ти е набито в тиквата,че "трябва"..

Не се чувствай засегната от поста ми, защото съм написала ясно, че са ни отгледали, а разбирам, че твоите явно не са, така че не бива да реагираш така, говоря за деца, гледани в къщи от родителите си!

Как не са..

Написах,че са ме огледали с много любов при това,не знам кво четеш,че не само съм го написала,ми и съм го подчертала като единствената причина да им бъда благодарна..

п.п.Не съм засегната,просто са ми много смешни подобните постулати..Дълг и любов са в диаметрална позиция,ако смятате обратното,значи изобщо не знаете какво е любовта.

И аз не знам 
Ами тогава ме разбираш, а това, че същестуват и неблагодарни деца, ами...да, има и такива, за съжаление!