Предлагам на вашето внимание два актуални казуса от света на модата и суетата:
1. Tiffany & Co пуснаха първата си гей-ориентирана сватбена кампания
2. Иконичната гей-двойка Dolce & Gabbana се изказаха относно от … ополови семейства
Двете случки и дивата медийна истерия, която поведоха след себе си, ме накараха да се запитам доколко реална е всъщност така прокламираната свобода на словото. В последно време нещата ми изглеждат така- свободен си да изказваш мнение, ако това мнение е коректното такова. Ако си против модерната в последните години толерантност, получаваш шумна публична плесница и биваш заклеймен. И изведнъж поддръжниците на традиционното семейство се превръщат в закостенели дискриминатори, срещу които се размахва пръстче от мощни лиде и организации.
Смущава ме и медийното отразяване на подобни истории. Долче и Габана не желаят да отглеждат дете в гей-среда и изведнъж стават противници на ин-витро зачеването. Как? Защо? С каква цел се преекспонират думи и им се придава допълнителна натовареност, целяща да обърне и не гей-населението срещу "грешниците"? Защото "Ние сме против хомосексуалистите да отглеждат деца" е едно, а "Ние смятаме всички деца, заченати ин-витро, за извращение срещу природата"- съвсем друго. И това, другото, носи огромни негативи, които естествено, стават позитиви за дъга-движението.
Актьор, певец, политик, за който се шушука, че е гей, но който не застава на публичната трибуна с нарочно изявление "Да, аз спя с представители на собствения си пол" бива заклеймен. Върху него се оказва нечовешки натиск, бива преследван да се "аутне", отнема му се правото на личен живот и личен избор. Защо? Къде е тук свободата?
Да си поговорим по тези и други въпроси тук. Темата е свободна и за разискване на други освен посочените конкретни казуси. Да видим свободно ли е всъщност "свободното слово" и доколко е избор "свободният избор".
Виж целия пост
1. Tiffany & Co пуснаха първата си гей-ориентирана сватбена кампания
2. Иконичната гей-двойка Dolce & Gabbana се изказаха относно от … ополови семейства
Двете случки и дивата медийна истерия, която поведоха след себе си, ме накараха да се запитам доколко реална е всъщност така прокламираната свобода на словото. В последно време нещата ми изглеждат така- свободен си да изказваш мнение, ако това мнение е коректното такова. Ако си против модерната в последните години толерантност, получаваш шумна публична плесница и биваш заклеймен. И изведнъж поддръжниците на традиционното семейство се превръщат в закостенели дискриминатори, срещу които се размахва пръстче от мощни лиде и организации.
Смущава ме и медийното отразяване на подобни истории. Долче и Габана не желаят да отглеждат дете в гей-среда и изведнъж стават противници на ин-витро зачеването. Как? Защо? С каква цел се преекспонират думи и им се придава допълнителна натовареност, целяща да обърне и не гей-населението срещу "грешниците"? Защото "Ние сме против хомосексуалистите да отглеждат деца" е едно, а "Ние смятаме всички деца, заченати ин-витро, за извращение срещу природата"- съвсем друго. И това, другото, носи огромни негативи, които естествено, стават позитиви за дъга-движението.
Актьор, певец, политик, за който се шушука, че е гей, но който не застава на публичната трибуна с нарочно изявление "Да, аз спя с представители на собствения си пол" бива заклеймен. Върху него се оказва нечовешки натиск, бива преследван да се "аутне", отнема му се правото на личен живот и личен избор. Защо? Къде е тук свободата?
Да си поговорим по тези и други въпроси тук. Темата е свободна и за разискване на други освен посочените конкретни казуси. Да видим свободно ли е всъщност "свободното слово" и доколко е избор "свободният избор".
