Има ли жена,която не пита

Каквото и да се случва- рано или късно излиза наяве. С питане и настояване се създават по- големи проблеми. Аз, като приятелка на приятелките ми- не се навирам. Почти никога не съм съгласна с това, което те правят и се тормозят. Ако толкова иска да разбере, ще ѝ дам съвет как да го направи успешно- да чака и през това време да си намери друго занимание. Тя, разбира се, няма да го направи. Нейна си работа. Започнеш ли много да се вживяваш в чуждите драми- ставаш част от тях, без всъщност да те засяга. Живей си твоя живот.

Да, понякога с питане нищо не се постига. Директно ровиш в телефона му и откриваш истината.  

Аз вече започнах да импровизирам, защото така и не разбрах за какво конкретно е темата.

Аххх!!! Ето това е! Обяснявам аз, че като се е пукнало вече нещо - връщане няма, не ме слуша половинката...

Ясно,до тук каквото разбрах ,разбрах...Ще мине време докато го приложа ,все пак няма да се засиля веднага и  да почвам ,ще чакам удобен момент ,после ще си кажа какви съм ги сторила...
Ами който си няма свое  семейство ,се завира в чуждите...да запълва нещо си там. Пита ме не мога да кажа ,но споделя и задава риторични въпроси. Аз все да мълча ли...Обсебваща е според мен,следи го даже.Не знам за телефона ,още не е признала такова нещо.Но се удивих като видях как на дъщеря си  скръцна зъби ,пълнолетно момиче  е или там нейде. Иначе пред хората е  супер готина. Ей тва ме дразни мен...Но ще ми мине ,най-много да се скараме ,друго няма какво ,развод няма как да правя с нея...и аз почнах да се майтапя...Ще докладвам когато се срещнем и говорим...Определено не искам да ме товари с негативните си неща.

Ами, защото нищо конкретно не питаш.
Защото зависи за какво става въпрос.
Защото зависи дали става въпрос за познат, за колега, за приятел или за човека, с когото живееш.
Към всеки един от тях подхода е различен.
Ако мъжът ми се прибере с бутилка водка и каже:"Жена, давай салатата, че днес беше ...е.а си майката!", ще се       (защото не му е стандартно поведение), най-вероятно ще попитам :"Какво става?" и ако получа отговор:"Не, сега, не ми се говори!", ще замълча и ще чакам да му дойде музата да сподели.
Но, ако се прибере пребит, ранен, окървавен, хич няма да мълча и да чакам, в някои моменти си трябва действие веднага, на лекар, в полиция, изваждане на медицинско, знам ли къде е бил и какви може да са последиците.
Та, за мен специално, питам, когато се налага.
По отношение на външни за семейството ми хора (както е при теб, доколкото разбрах):аз лично обичам да "сканирам" хора и отношения, наблюдавам, анализирам, правя "психопортрети"    , НО, не се меся, не давам мнение, не питам.Дали в другите семейства хората се обичат/бият/колят, отчитам само като факт.Не се опитвам да ги превъзпитавам.
Ако дойде някой да ми се оплаче и да иска помощ, я давам, стига да е във възможностите ми.
От там нататък всеки да се оправя сам със семейството си.
Не приемам и на мен да ми се "дава акъл" как да комуникирам с половинката.Това е само и единствено наша работа.И на терапевт, ако стигнем до там и преценим, ние двамата, че имаме нужда от такъв.

Ако питам конкретно мислех че ще за циклим много конкретно.Темата е за питането като любопитство ,сега и  веднага. И мълчанието да изчакаш да ти кажат.Засяга всички. Конкретно съм издразнена да ми споделят и си отговарят сами ,по тяхному ,без да дават възможност  да кажа моето становище ,и вероятно без да го приемат ,за това си мълча и кимам ,и се  съгласявам до някъде.Но ми товари макар за часове психиката. И няма да търся за цитат,но някой каза ,че си познава близките ,когато има нещо. Та е пресилено ранен ,да кърви ,но човек е ранен и в душата си ,вътрешно става същото.И това се познава. Който може го може. Докато чакам развитие ,или ще кажа какво мисля или няма. Да споделя нещо лично. Аз не питам .Поне се старая. Синът ми тръгва на път ,гласи багаж ,а аз тогава стоя  далеч. Така е от опит. Ще изгладя  ако се налага и не е той нещо и това е. Но ми каза чак сега че предишния път е стигнал късно и не е имало такси. Хората там си имат личен превоз. Явно и  хотел няма . Та  е  пътешествал пеша с всичкия  багаж 10 км до града .не знам гара или аерогара ,не питам.Не каза.Та сега тръгва ранен полет да е  там рано ,да има обществен транспорт. Не знаех че  е така ,при нас има таксита винаги. И си мисля ,май не исках да зная ,минало е но ми се сви нещо като ми каза. Дали че се е мъчил с доста багаж ,раница на гърба голяма  и друго в ръце или от факта ,че до сега не знам. Нито съм питала ,нито ми е казал. За това е темата ,за такива случки.Няма как да е  за бъдещи реални ,но бъдещи евентуални може да е. Да поясня-този син не е женен,аз съм семейството му за сега.Когато е тук.

Боряна, питаш "защо". Давам ти само няколко произволни отговора, които обхващат, както личността на жена, така и отношенията с други хора:

- жената не се чувства нужна. Питайки, се самозалъгва, че мнението и е важно. По този начин иска да се почувства като част от живота на другите, да дава мнението си, да намира "решенията". Проблемът, в случая е на мъжът, че не е намерил начин да я накара да се чувства като част от живота му (или тя не е намерила подходящият начин да е такава)
- типът "контролираща". Ами, много от участничките в една друга тема са точно такива. Не знам защо, но си мислят, че техният начин е правилният, друг не съществува. Не отчитат различията във възпитанието, в начина на живот... Типичен пример: защо, пък сега синът ми и снаха ми, ще ходят на море да си харчат парите, а няма да ми направят ремонт, прекопаят градината...  Този типаж "много питащи", не са само свекита, но и тъщи, приятелки и сие... Преди време се майтапехме с приятелка "10 бързи въпроса от бабата"
- липса на доверие- ако някой е направил гафове, които по директен или косвен начин ме засягат (под гаф, разбирам включително и недооглеждане на дадени междуличностни отношения, не взимане под внимание на особености в човешките характери или просто допуснати грешки от незнание на всички детайли), то съм малко предубедена от взиманите решения. Разпитвам, за да си изясня всички факти.
- когато има среща на "4 очи" между мъж ми и майка му (да, това е за друга тема)- разпитвам, защото тази жена ми е навредила доста с непремерени и злобни подмятания, така че искам да знам, какво е коментирано за мен и децата (само това!!!, останалото не ме интересува)
- разпитвам и когато усетя, че има нещо премълчавано. То, това е субективно де, само усещане, но нагнетява обстановката и ме кара да се изнервям, а за не съм добра компания, като съм изнервена:)

Всъщност, като се замисля, права беше една дама преди мен- "гърнето, като се пукне, връщане няма". Може би е вяра. Вяра в себе си, в половинката, във връзките... Или просто ... контрол?

Тъй като не разбрах точно какво се очаква, отговарям на директно зададения въпрос:
Има ли жена, която не пита?
Има.

  Питам, но ако не ми отговарят, не настоявам.

Не прави това, което на теб не искаш да ти направят... Не го цитирам, по памет пиша. Не ми се търси цитата...
Понеже много мразя мен да питат, точно когато ми е зле или нервно или при екстремни ситуации изобщо.  Обичам да го изживея сама, да улегне в мен да го премисля пак и тогава го огласявам даже и без да ме питат. Същата съм и с мъжа ми и със синовете ми. Виждала съм ги в какви ли не състояния и минали през някакви премеждия, помагам (ако мога) - не питам!

Даже са ми благодарили, че не питам. Когато дойде момента  си разказват вси-чко! Пак без да питам.

Въпросите утежняват нещата. Защото в състояние на афект, може и да не чуеш истинския отговор, и покрай отговора и нещо друго да се изрече...

ПП Боряна, усещаш, знаеш дори, сърцето рядко лъже. Той е голям, щади те. Ти си му опората. Не питай. А и когато ти го разказва пак го преживява...

Да ,Биляна ,не е само тази случка ,за другите също след време разбрах.Мисълта ми е,че някои неща дори не искаме да знаем ,но се напъваме. Интелектът на един човек личи от такива уж дребни неща,как точно подхожда в тях. На повече от 2000 км едва ли мога да направя нещо дори веднага да ми се обади.И беше току що завършил студент когато замина за пръв път ,работи  във ферма ,гледа животни ,учи в университет там ,започна по специалността ,и сега пътят му е отворен. Но иска тук да работи и опита,не стана. Първия път взех заем за да замине ,после  пак ,вече няма нужда от заеми и не се меся ,пас съм ,да ходи или не си е негов проблем.
Това между другото. Но се замислям ,дали няма нужда да бъде попитам ,да си каже някому какво му е  наскоро ,не като сега след години. Заболя ме че не знам ,че не съм питала ,че не съм създала условие да ми каже. И това е само пример ,има доста примери.
Моята героиня позвъни и попита дали съм изпратила сина си. Вероятно ще се появи  след него.Не знам как ще реагирам ,сигурно ще е импулсивно ,каквато се знам. Сега си трая да не преча ,обръщах малко навън ,но не върви много.И чакам.

Не се коси за сина. Мисля, че децата ни в чужбина спестяват на всички нас доста неща. И винаги се научават по-късно. Но това е нормално. Те просто са пораснали
Съжалявам за спама.

Ако зависи от мен ,няма спам ,всички сме тук и да се забавляваме-сега си писах с позната и селска ,живее далеч на другия  край на България. Работи здраво още ,и каза че е самотна,от работа няма личен живот ,деца и внуци са си  в техния си.Изплаща им ипотеки и заеми.Къщи и коли. И е  самотна. Та темите на живота  са важни и много. И са свързани. Няма как да се класифицират. Няма как да сме безучастни ,днес съм аз ,утре друг с проблем. Не бих искала най-съкровени неща да подлагам на публичност.Предпочитам да се говори примерно,общи постулати.Но явно в този форум не е така. Пишех другаде ,но там загасна ,всички пишещи се изнесоха ,няма да коментирам причините .Фейсбук не ми харесва. Но идва лято ,навън и работа идва.Ще се оправям.Важното е да запълвам мислите ,ръцете и ума с труд,бавно и славно.Иначе се умира,нищо че диша човек и говори.Усети ли се безполезен е мъртъв.Пълно е с живи мъртви.

Макар и  тъжно - много, много вярно си го казала!

Така, ще отговоря на този пост, не на заглавния, защото е по-изчерпателен.
Всеки има своето лично пространство, в което не желае другия да му навлиза.
Ако мъжа ми се прибере и има някакви наранявания, ще го попитам, естествено. Ако си замълчи, не бих го тормозила, рано или късно ще си каже сам.
Същото правя и с децата ми. Виждала съм дъщеря ми разплакана, без реална причина, но знам, че за нея причините може да са 100. И, щом не е дошла веднага да се гушне и да каже какво е станало, значи е част от това лично пространство, в което не желае да ме допуска. Дали е за момента, или е перманентно-за мен няма значение. Ако пожелае-ще дойде и ще каже, ако не-не. Сина ми е още малък и си споделя всичко, в общи линии, но и в неговото лично пространство не желая да нахлувам като буря.