Но истината е, че психиката е част от нас,
всъщност тя сме ние самите,
нагласите ни, мирогледите ни, усещанията, настроенията ни, животът ни - всичко идва от нея, тази малка, крехка и невидима част, не можеш да я оперираш - както правиш с хернията, например, а когато тя боледува - може да вгорчи цялото ни същество.
И колкото и да е сложна, комплексна,
колкото и да е уникален всеки от нас,
има техники и прийоми, с които психиката /душата/ се лекува, израства, балансира.
И в тези случаи е много по-добре да потърсиш специалист, отколкото да оставиш хапливите устички на депресията, болката, неувереността, колебанията, да те гризкат ден след ден.
Когато си болен - имаш симптом. По същия начин е и когато душата боледува.
На болните от диабет не им се казва "Я се стегни, стискай зъби и не повишавай нивата на кръвната захар!", а им се дава, да кажем, инсулин.
По същия начин е и с психотерапията, само че инсулинът е в думи - най-често. Думи- предизвикателство. Думи - подкрепа. Думи, които те учат как да се обърнеш навътре в себе си и как да прогледнеш отново за красотичката на тоя свят около тебе. Вярвам, че всички имаме ресурса да сме щастливи. Упс, по-скоро ресурса да се научим да сме щастливи.
По повод психотерапията има една много забавна и същевременно ценна, и мъдра поговорка
"Можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие".
Истинският психотерапевт, истинският познавач на душата обаче знае техниката - "Можеш, ако му сложиш повечко сол в храната".