Добро утро и добре дошли на всички в новата тема.
Да я изприказваме с хубави неща.
Виж целия пост
Да я изприказваме с хубави неща.
Искам да кажа ... (29)_23.03-29.03
- Публикувана: 23 март 2015, 08:22 ч.
- Последно мнение: 29 март 2015, 23:44 ч.
23 март 2015, 08:22 ч.
# 1
23 март 2015, 08:27 ч.
Добро утро.
Лек ден и една наистина пролетна седмица ви пожелавам!
Виж целия пост
Лек ден и една наистина пролетна седмица ви пожелавам!
Да я изприказваме с хубави неща.
# 2
23 март 2015, 08:34 ч.
Добро утро, момичета! Успешна седмица.
Лил, благодаря за темата
Виж целия пост
Лил, благодаря за темата
# 3
23 март 2015, 08:37 ч.
Добро утро! Хубава седмица ви пожелавам.
Жади, обади се де, как сте?
Качила съм още 3кг. Може би към края ще бъда +30. На моят ръст ще бъда като човечето на Мишелин. Важното е всичко да бъде наред.
Борил, хубав аватар.
Виж целия пост
Жади, обади се де, как сте?
Качила съм още 3кг. Може би към края ще бъда +30. На моят ръст ще бъда като човечето на Мишелин. Важното е всичко да бъде наред.
Борил, хубав аватар.
# 4
23 март 2015, 08:39 ч.
Най-важното. Килограмите да са последният ти проблем, ванини.
Виж целия пост
Качила съм още 3кг. Може би към края ще бъда +30. На моят ръст ще бъда като човечето на Мишелин. Важното е всичко да бъде наред.
# 5
23 март 2015, 08:40 ч.
Най-важното. Килограмите да са последният ти проблем, ванини.
И аз започнах с това да се успокоявам и се опитвам да не обръщам внимание на кантара.
Виж целия пост
Качила съм още 3кг. Може би към края ще бъда +30. На моят ръст ще бъда като човечето на Мишелин. Важното е всичко да бъде наред.
И аз започнах с това да се успокоявам и се опитвам да не обръщам внимание на кантара.
# 6
23 март 2015, 08:40 ч.
Добро утро!
Мерси за темата, Лиляна!
При мен се очертава напрегнат понеделник, да видим...
Хубава и слънчева седмица ви пожелавам!
Виж целия пост
Мерси за темата, Лиляна!
При мен се очертава напрегнат понеделник, да видим...
Хубава и слънчева седмица ви пожелавам!
# 7
23 март 2015, 08:42 ч.
Добро утро и от мен!
Да се изкажа по снощната тема - аз съм споменавала де. Вече малката ме пита какво значи "умра", беше го чула от една песен. Аз й казах, че друг път ще й обясня и скоро не се е сещала за това. Според мен наистина е по-добре да им се казва, е хората отиват на небето като умрат-може би не е толкова натоварващо за психиката им. От това естествено ще произтекат други въпроси, но пак би могло да се обясни приемливо за тях - по детски, каквото е мисленето им.
На мен ми се е налагало да потупвам детето ми, но тя наистина проявява много упорит характер - способна е да реве по половин час докато не стане на нейното. Добре е според мен да има такъв характер, а не мекушав. И аз чувствам вина като го направя, но следващият път пак се налага - мисля, че все още се уча на търпение.
Виж целия пост
Да се изкажа по снощната тема - аз съм споменавала де. Вече малката ме пита какво значи "умра", беше го чула от една песен. Аз й казах, че друг път ще й обясня и скоро не се е сещала за това. Според мен наистина е по-добре да им се казва, е хората отиват на небето като умрат-може би не е толкова натоварващо за психиката им. От това естествено ще произтекат други въпроси, но пак би могло да се обясни приемливо за тях - по детски, каквото е мисленето им.
На мен ми се е налагало да потупвам детето ми, но тя наистина проявява много упорит характер - способна е да реве по половин час докато не стане на нейното. Добре е според мен да има такъв характер, а не мекушав. И аз чувствам вина като го направя, но следващият път пак се налага - мисля, че все още се уча на търпение.
# 9
23 март 2015, 08:47 ч.
Добро утро и от мен. Тази нощ не можах много да спя. То си и личи де, писах в 5 сутринта.
Не се чуствам добре на работа. В работата с децата всичко е ок. В петък дори ме гледаха като омагьосани. Но документацията вече ми идва свръх възможностите ми. Повече от половината ни време отнема. Това ме дразни и ме ядосва, че почти не остава време да готвим интересни уроци. Чак се чудя някои колеги как намират време за частни уроци, че и да са адекватни и на двете места (случаят на Жаки е много показателен)?
Виж целия пост
Не се чуствам добре на работа. В работата с децата всичко е ок. В петък дори ме гледаха като омагьосани. Но документацията вече ми идва свръх възможностите ми. Повече от половината ни време отнема. Това ме дразни и ме ядосва, че почти не остава време да готвим интересни уроци. Чак се чудя някои колеги как намират време за частни уроци, че и да са адекватни и на двете места (случаят на Жаки е много показателен)?
# 10
23 март 2015, 08:48 ч.
Добро утро! Лека и усмихната седмица пожелавам на всички нас 
Аз много трудно се събудих тази сутрин. От сега предвкусвам как следобед когато малкият легне да спи и аз ще се наредя до него. Вчера беше много натоварен ден - номер едно беше на Кенгуру, после на боулинг и след това на курс по математика, номер две - на рожден ден, а номер три - на бабин дом. Съответно аз и мъжът ми кръстосахме София 6 пъти. Добре че имаме само 3 деца иначе нямаше да се справим с логистиката им.
Виж целия пост
Аз много трудно се събудих тази сутрин. От сега предвкусвам как следобед когато малкият легне да спи и аз ще се наредя до него. Вчера беше много натоварен ден - номер едно беше на Кенгуру, после на боулинг и след това на курс по математика, номер две - на рожден ден, а номер три - на бабин дом. Съответно аз и мъжът ми кръстосахме София 6 пъти. Добре че имаме само 3 деца иначе нямаше да се справим с логистиката им.
# 11
23 март 2015, 08:55 ч.
Добро утро! 
Интересна тема бяхте подхванали в старата. На дъщеря ми съм казала всичко за смъртта, за Господ и сътворението на света дотолкова, доколкото на мен ми е известно и онова, в което вярвам аз.
В общи линии тя е наясно, че Господ е като Дядо Коледа - ако вярваш в него, значи съществува. За смъртта - всички хора, както и всички живи същества умират. Тялото се погребва в земята, но душата е вечна и отлита на друго място. Знае, че аз ще умра, но когато стана "стара бабичка". Не е имало абсолютно никакви драми. А беше важно да й се обяснят тези неща покрай смъртта на баба ми и дядо ми, тъй като тя си беше привързана към тях. Според нея душите им са на някоя звезда и понякога ни наблюдават и ни се радват. Дори им махаме понякога и им се усмихваме. Аз дори се учудвам, че големи деца на по 5-6 години не са наясно с толкова естествени процеси.
Хубава седмица на всички и дано да е поне малко пролетна, че ми писна от това време. Писна ми!
Виж целия пост
Интересна тема бяхте подхванали в старата. На дъщеря ми съм казала всичко за смъртта, за Господ и сътворението на света дотолкова, доколкото на мен ми е известно и онова, в което вярвам аз.
В общи линии тя е наясно, че Господ е като Дядо Коледа - ако вярваш в него, значи съществува. За смъртта - всички хора, както и всички живи същества умират. Тялото се погребва в земята, но душата е вечна и отлита на друго място. Знае, че аз ще умра, но когато стана "стара бабичка". Не е имало абсолютно никакви драми. А беше важно да й се обяснят тези неща покрай смъртта на баба ми и дядо ми, тъй като тя си беше привързана към тях. Според нея душите им са на някоя звезда и понякога ни наблюдават и ни се радват. Дори им махаме понякога и им се усмихваме. Аз дори се учудвам, че големи деца на по 5-6 години не са наясно с толкова естествени процеси. Хубава седмица на всички и дано да е поне малко пролетна, че ми писна от това време. Писна ми!
# 12
23 март 2015, 09:11 ч.
Пожелавам на всички лека и успешна седмица. Моята ще бъде натоварена, но с интересни и плодотворни дейности, така че не се оплаквам, а съм по-скоро ентусиазирана.
За възникването и края на живота, нормално е родителите да обясняват това, в които самите те вярват.
На сина ми от съвсем малък му обясняваме за еволюцията, развитието от една малка клетка до цял организъм, и после връщането му в кръговрата на веществата... Беше на три някъде, когато посадихме леща в памук и проследихме процеса от семенцето до увяхването, след което го сложихме за тор на други растения в парка... С хората е същото, но по-дълго
Имахме смъртен случай на близък като беше малък, прие го съвсем нормално - човекът си е "отишъл" обратно в природата. Може би има значение, че не ходим по гробища, изнасяния и т.н., и сбогуването не е овеществено по никакъв начин.
Вчера времето беше страхотно в София, дано и през седмицата е такова, че имам доста ходения напред-назад, и много ми се ще да хвърлям палтото вече
Виж целия пост
За възникването и края на живота, нормално е родителите да обясняват това, в които самите те вярват.
На сина ми от съвсем малък му обясняваме за еволюцията, развитието от една малка клетка до цял организъм, и после връщането му в кръговрата на веществата... Беше на три някъде, когато посадихме леща в памук и проследихме процеса от семенцето до увяхването, след което го сложихме за тор на други растения в парка... С хората е същото, но по-дълго
Имахме смъртен случай на близък като беше малък, прие го съвсем нормално - човекът си е "отишъл" обратно в природата. Може би има значение, че не ходим по гробища, изнасяния и т.н., и сбогуването не е овеществено по никакъв начин.
Вчера времето беше страхотно в София, дано и през седмицата е такова, че имам доста ходения напред-назад, и много ми се ще да хвърлям палтото вече
# 13
23 март 2015, 09:13 ч.
Тонка, точно в подобна посока са и моите обяснения.
Виж целия пост
Добро утро!
Интересна тема бяхте подхванали в старата. На дъщеря ми съм казала всичко за смъртта, за Господ и сътворението на света дотолкова, доколкото на мен ми е известно и онова, в което вярвам аз. В общи линии тя е наясно, че Господ е като Дядо Коледа - ако вярваш в него, значи съществува. За смъртта - всички хора, както и всички живи същества умират. Тялото се погребва в земята, но душата е вечна и отлита на друго място. Знае, че аз ще умра, но когато стана "стара бабичка". Не е имало абсолютно никакви драми. А беше важно да й се обяснят тези неща покрай смъртта на баба ми и дядо ми, тъй като тя си беше привързана към тях. Според нея душите им са на някоя звезда и понякога ни наблюдават и ни се радват. Дори им махаме понякога и им се усмихваме. Аз дори се учудвам, че големи деца на по 5-6 години не са наясно с толкова естествени процеси.
Хубава седмица на всички и дано да е поне малко пролетна, че ми писна от това време. Писна ми!
Интересна тема бяхте подхванали в старата. На дъщеря ми съм казала всичко за смъртта, за Господ и сътворението на света дотолкова, доколкото на мен ми е известно и онова, в което вярвам аз.
В общи линии тя е наясно, че Господ е като Дядо Коледа - ако вярваш в него, значи съществува. За смъртта - всички хора, както и всички живи същества умират. Тялото се погребва в земята, но душата е вечна и отлита на друго място. Знае, че аз ще умра, но когато стана "стара бабичка". Не е имало абсолютно никакви драми. А беше важно да й се обяснят тези неща покрай смъртта на баба ми и дядо ми, тъй като тя си беше привързана към тях. Според нея душите им са на някоя звезда и понякога ни наблюдават и ни се радват. Дори им махаме понякога и им се усмихваме. Аз дори се учудвам, че големи деца на по 5-6 години не са наясно с толкова естествени процеси. Хубава седмица на всички и дано да е поне малко пролетна, че ми писна от това време. Писна ми!
# 14
23 март 2015, 09:23 ч.
Шаги, ние не сме вярващи вкъщи, като изключим майка ми, която не знам доколко е вярваща, но понякога ходи на църква и пали свещи, но не се кръсти. Обаче Кати много обича да влиза в църкви и иска да й купуваме свещи, отгоре на всичко се и кръсти. И понеже ние с татко й направо онемяваме (но си мълчим, това си е право на детето), поне й обяснихме правилния начин, по който трябва да се прекръсти, защото тя бъркаше посоките. Веднъж беше награбила свещи и беше запалила за мен и татко й, обаче ги забола долу, където се пали за умрелите. 
Е, обяснихме й, че има значение къде и за кого се паляат свещите. Също така когато сме във Видин настоява майка ми да я води с нея на гробища на гробовете на баба ми и дядо ми.
Уф, малко една такава тема подхванахме, но поне съм доволна, че Кати приема съвсем нормално нещата. И също така много вярва това дете - то Дядо Коледа, Фея на зъбките... А труженичките покрай пътя са Горски феи и им маха, когато минаваме покрай тях и много се радва, когато и те ни махат (според нея правят заклинания). Единствено се чуди защо някои от феите са облечени така, че да им се виждат дупетата и гърдите...
Виж целия пост
Тонка, точно в подобна посока са и моите обяснения.
Е, обяснихме й, че има значение къде и за кого се паляат свещите. Също така когато сме във Видин настоява майка ми да я води с нея на гробища на гробовете на баба ми и дядо ми. Уф, малко една такава тема подхванахме, но поне съм доволна, че Кати приема съвсем нормално нещата. И също така много вярва това дете - то Дядо Коледа, Фея на зъбките... А труженичките покрай пътя са Горски феи и им маха, когато минаваме покрай тях и много се радва, когато и те ни махат (според нея правят заклинания). Единствено се чуди защо някои от феите са облечени така, че да им се виждат дупетата и гърдите...
Препоръчани теми