Искам да кажа ... (29)_23.03-29.03

Само, че една такава група в моето училище я изключиха.

Ох, аз си мислех, че съм писала, ама явно не съм  

Елени, честит рожден ден!
Съни, да прочетеш много книги на новия Киндъл  

А аз нямам търпение за събота-неделя, защото нямам лекции и ще си почина, защото ми е много натоварено, следващата и по-следващата седмица няма да е по-добре, но все тая   Много изоставам с курсови и писането на тезата, но през деня няма как, а вечер съм абсолютно неработоспособна, макар че сега ще имаме възможност за една консултантска история, която ще работим само вечер, но си заслужава.

Жаки, кофти ситуация е твоето, но не е чудо невиждано за почти всеки тийн.

Жаки, да не би да се е случило нещо, докато ви нямаше. Апропо, кой се грижеше и контролираше Мими през този период? В тази възраст и една седмица им трябва да се случи случката.

Жаки, напълно те разбирам. Все едно си писала за мойта дъщеря /15г./. Не разбрах Мими на колко е.
Обаче наказанията ти ми се струват малко крайни.   Специално за дрехите. Това ще я накара едва ли не да се унижава пред съучениците й, а унижението е нещо, което няма да породи нищо добро. За телефона - ОК, ще го преживее, едно време ние и без телефони сме оживяли. За нета - бих въвела някакъв режим. Днешните деца не могат без нет. То май и ние също.
Последните години и аз на моменти въвеждах забрани - отнемане на лаптоп, изключване на нет. Но абсолютно нищо не постигнах. имам чувството, че тия нашите деца са някакви непознати от този пубертет. Напълно неадекватни...  

Нашата последна родителска среща също не мина добре онзи ден. Доживяхме и ние да направят забележка на иначе пълната ни отличничка. Била разсеяна, не учела както преди - ми то ясно, само момчета са й в главата.   Оплакаха се учителите, че децата масово ползвали телефони в час. Ами съберете им ги в началото на часа и ги върнете в края. То ако се разчита на съвестта на учениците... Пък в нашата гимназия за разкош им подсигуриха и пълен достъп до нет на територията на цялата сграда. От къв зор се питам аз....  

Твърда ще съм, наказана е и няма да се поддам на сълзи. Благодаря, че ме изчетохте. Може миналите през това да ми дадат някакъв съвет. А и младите момичета, които доскоро са били тинейджърки:)
Нямаше преход от прекрасно, възпитано, кротко дете, пълна отличничка, за няколко месеца- блуждаещ поглед, липса на интерес към всичко, което не касае външния и вид.
Сега въртяли някакви книги в училище, ама от нерви забравих загалавията, ще питам майките, нещо Красив разбойник ли, чаровник ли, и 50 нюанса сиво?!??!? Едно момиче си публикува във фейса, че била любимата и книга и отбелязала още 5 моми от класа! Мария не я е чела, поне не в къщи. Освен, ако в училище не четат. Отрича категорично да знае  за какво става въпрос. Много неприятно чувство изпитах, толкова малки деца да четат тая помия, ако си помислят, че това е нормално? Доминанти, подчинения, камшици, гнусна история! Една майка казва, е какво толкова, важното е да се чете.
Питах я има ли идея за какво се говори в тази книга, вика не, ама колежка я е чела и не била лоша...
Чек, не е за оценките, а затова че лъже. За втори път се случва, първия разговори, обяснения, обещания. Сега трябваше да направя нещо, а на нея и пука само за тези неща -дрехите и телефона.
Само и ги прибрах, не я накарах да ги дари, както искаше баща и. Не искам да свързва жест на милосърдие с принуда и наказание. Представяте ли си какво могат да напарвят деца на 14 изпили две бутилки водка, косата ми се изправя! Е, как да я пускам по хорските къщи на купони, как?
Джули, докато ни няма  Мими е с баща си и с баба си, не е излизала никъде вечер, учила е уж, всичко нормално, няма гадже още, не излиза по кафета, нищо, обичайното. Просто седи и блее над учебника или рови в телефона.

Мила Жаки, личи ти, че си много наранена.  
Не си прекалила с наказанията. Мисля, че един леден душ добре би се отразил на пубертетката ти. Точно сега е времето да си изясните някои въпроси.
Говори непременно с госпожата по информатика. Утре пак може да реши да наказва с оценки, които нямат общо със знанията на децата, а не е правилно.

От друга страна 7-ми клас наистина е революционен. Аз до ден днешен си го спомням и милея за онези времена. Въпреки че бях отличничка, с удоволствие скачах да бягам от час, когато е масово бягането де. Също така много излизахме заедно с момчетата на кино, на разходки, по купони. Но не съм пушила, нито пиела. Имах си и споделена любов с момче от класа ми, само дето повече от някоя и друга целувка по бузата и подарени бонбони от него, друго не е имало.   Момчетата ни бяха огън - буйни и ужасно много се стараеха да ни впечатляват с какви ли не щуротии, които излизаха през носа на учителите. Госпожата ни по математика ходеше да реве в тоалетната от нас. Накрая ни спретнаха чудна родителска среща - учители, родители и ученици. По ред на номерата ставахме и всеки учител си казваше каквото му е на душата. Паметна беше тази родителска среща, макар че аз бях от малкото изрядни, което не ми пречеше да седя сбутана между три момчета и да се хиля като пачичка по време на срещата.  

Жаки, просто се опитвам да ти вдъхна кураж. Не са толкова черни нещата, колкото ти изглеждат в момента. Колкото до материалната страна на въпроса, въпреки че никога не съм лишавана в детството си, винаги се старая да давам най-доброто на което съм способна на детето си. Аз си имам болка, че не са ме водили на почивки и екскурзии в чужбина, затова Кати от малка я размотаваме напред-назад. И тя го приема като нещо напълно нормално. Купувам й по 30-ина рокли, гардеробът й прелива от дрехи. Децата в наше време много или малко са си консуматорчета, но дано това да не ни изиграе лоша шега след време. От нея изисквам да уважава хората и да учи. Тя много добре си знае, че аз и татко й няма да сме вечни и че един ден ще се наложи сама да се оправя в живота, при това може да е по-скоро, ако няма желание за учене. Казала съм й, че няма да отглеждам търтей цял живот.
Ох, ама се отплеснах и аз.  

Не се ядосвай Жаки, пусти пубертет. Аз дето бяг мега-хипер-гига задръстена, първата ми цигара и дискотека в живота бяха на 14. И ходихме да слушаме глупави касетки с мръсни вицове у една приятелка, тогава бе и първото ми напиване с една вишновка. А сега децата са къде-къде....Не я оправдавам, разбирам тревогата ти, но на тази възраст наистина за месеци се променят тези деца, не само физически, както сама си забелязала. Поговори с майка си и баща й, дали не са забелязали нещо докато е била с тях. А, и друго се сещам, уж винаги споделях с майка ми, като приятелки бяхме, ама за първата ми тръпка не й споделих, та ме намери пак на около 15 ли да бях изпила един литър пелин, с оповръщана глава. И пак казвам, бях най-обикновено, задръстено дете, не искам да ти казвам при съученичките ми за какво ставаше въпрос. Помня, в 4-клас да съм била и аз скрих оценка, даже фалшифицирах на баща ми подписа, дори помня двойката - не можах да изредя планетите в Слънчевата система

Жаки, че децата са калпазани, не е лъжа, но поне половината вина за провалените часове и ниските оценки е на учителите. Как може едни винаги да казват "много са разсеяни и незаинтересовани, нищо не им грабва вниманието", а други да споделят, че децата са прекрасни и е невероятно удоволствие да се работи с тях. За едни и същи деца става дума. Има прекрасни учители, които с удоволствие влизат в час и тях децата ги уважават и ги е срам да се представят зле, за да не разочароват учителя. Това, че някои учители не се справят, не може да се реши с наказания върху децата. Как не разбраха тези хора, че нито униформата, нито връщането на оценката по поведение ще им върнат уважението на учениците, което сами са изгубили. Нито пък ще ги накарат насила да имат интерес към предмета им.
Как едни учители постигат и резултати, и дисциплина в час, и извеждат децата на първите места по олимпиади и състезания, а други все мрънкат как учниците за нищо не ставали и искат всевъзможни наказания. В училището на сина ми не са забранени телефоните и все пак в час никой не си вади телефона. Това се дължи изцяло на учителите, които не наказват и не заплашват, а някак са постигнали хармонична атмосфера и децата ги обичат.

Наистина няма универсална рецепта за справяне с тийнейджър.  Жаки, не е толкова страшно, че те излъгала. Лъгала съм като дете. Сега ме лъже синът ми (дъщерята поне не съм я хващала). Лъже от страх да не ме разочарова, да не му се скарам. Нормално е. Оценките - трябва поне малко да осъзнае, че учи за себе си, а не заради вас. Може би не непременно за знания, но в 7ми клас - за успех на матурите, по-нататък - за висока диплома и добра професия.  

Аз не наказвам и никога не съм наказвала с отнемане на вещи, забрана за тв, компютър, или с мълчание. Някак нередно и безсмислено ми се струва. Единствено говоря, обяснявам, нерядко повишавам тон.

Жаки, същото го живея в момента. Малкото сладко и добро дете, за което всички се изказват с въсхищение се превърна в чудовище .
Единствено ми помага да си спомня моите тийн години и да поема дълбоко въздух.
Млади са и са неопитни, сега им е времето да правят грешки, а ние трябва да ги подкрепяме и насочваме.
Доста сериозно си я наказала, мисля, че след като не сте били с нея 2 месеца би следвало да си по-мека.
Не е чак толкова голямо прегрешението и - водила се е по тълпата.

Елени, честит рожден ден! Здраве, щастие и любов ти желая!
Жаки, дай си време, да попремине емоцията и да обмислиш ситуацията.
Аз смятам, че и ти имаш вина за това, което се случва с детето ти. Може би си и давала много, може би си я лишавала от нещо важно, а си компенсирала с материално, може би не си я научила, кое е важно и ценно...Сигурна съм, че нещата са поправими. И че ти можеш да се справиш и с това
Искам да кажа, че ме запалихте за четец, но много обичам досег с книга, да си прелистя страницата, да ми замирише на мастило...

И аз това щях да кажа, но реших да се въздържа.

Жаки, съчувствам. Аз някъде прочетох, че не трябвало ти да наказваш детето, а да му кажеш само да си измисли наказание. Май го бях пробвала веднъж с моята щерка. Обясняваха го, че когато сами си измислят наказание едва ли не съвестта ти почвала да говори и били осъзнавали какво са сгафили. Може да пробваш, то не пречи. Много си и набрала, но определено има защо!

Няма нужда от игра с порасналите ни деца. те са хора и е редно да ги уважаваме. Така и те ще се научат на уважение.
Когато синът ми беше попаднал на парти с наркотици не му се скарах, защото реално той нямаше вина.
Поговорихме си за последствията, дори когато не е употребил. Надявам се да ме е разбрал.
Излъгал ме е веднъж за домашно  .
Жаки, не я наказвай, по-скоро я предразположи да говори с теб.
Не се обвинявай за презадоволяването. Едни от най-добрите и успешни деца, които познавам са презадоволени.

Даун, че аз от там разговарях повече с нея, отколкото, като съм тук и се връщам в 18-19 часа скапана, вечеряме, къпане и лягаме. Тя се връща в 18 от уроци... А в Тайланд имах цялото свободно време, с часове си говорехме по скайп. Даже бях на път да се хваля, че се разчупва и започва да говори, може би затова сега съм още по разочарована. За алкохола и за цигарите знам от нея, но казва неща, които не я касаят, не е била там, няма проблем да сподели. Гадното беше, че през цялата родителска се правеха някави намеци за приписване, за привелигировани деца и т.н. а аз хал хабер си нямах, че става дума и за Мария. Едва след това разбрах от учителаката. Няма обратна връзка, всички учители ми имат телефона, казала съм ако има проблем само да ми кликнат, аз ще се обадя, ще отида на деня.
Преди да тръгнем с класния говорих, че ще отсъстваме, че баща и ще я гледа, мейл дадох, скайп, при най- малкия инцидент да ме уведоми. Е, нищо. Никой не намира за нужно да ми каже. Аз да ходя всеки ден в училише ли ? Защо не пишат в бележника забележка, както преди, да видя, да знам.
Сбъркана история. Онази пък с уроците ми вика, не гледай четворката, не е реална, аз да я стимулирам?! Баси стимула.... Ама как иначе ще се обади, че детето трябва да ходи всеки учебен ден.
Казах и, че не се получават нещата и не съм доволна от резултатите, та тога рипна, че не била за 4- ка.
За днес беше предвидила 5 деца да идат! 5 по 15 кината, добре ли е? Казах и, че Мария няма да ходи вече. Още не съм се прибрала и звъни на мъжа ми, щом сме настоявали да ходела индивидуално...
Класния пък се ядосва, че не искали да учат за прекъсвач на бойлер и му се хилели...ми то си е смешно.
Аз днес, ако не разглобя два прекъсвач за бойлер, денят ми не е завършен
То си е казано- малки деца, малки ядове...сега се започват проблемите.
Не е причината в моето отсъствие, аз отсъствам всяка година, във времето, в което ме няма, тя не е безпризорна, а е с баща си.
Едното от трите деца с отличен успех, е момиче, чиято майка работи в Гърция, гледа я бабата. Съвестно е и си учи. А нашата се помайва.