С какво ви дразнят майките ви?

Моята е супер, с нищо не може да ме подразни 
Само едно нещо отскоро: Детето ми не признава никой, освен мен, на година и два месеца е, залепен е за мен непрекъснато и не понася някой друг, освен мен да го целува, да го прегръща и т.н. (освен понякога баща му, но рядко). Те с баща ми като го видят и го почват от вратата - взимане, целуване, мачкане, а той неще, дърпа се, мрънкоти. Вече само като му се появят насреща и започва да мрънка. Не ми става хубаво, че той не им се кефи, но и те не помагат особено за да свикне с тях. 

мен мн ме дразни, като каже на мен едно, а на мъжа ми друго, и се почват едни скандали после, все аз не съм разбрала... Ама аз пък и се карам после, после пък се извинявам и така...

Майка ми все по-малко ме дразни, аз вече съм по-дебелокожа и я режа, пък и тя се усети за някои неща. Все пак е на 79, старая се да не засягам спорни теми когато се виждаме.
Но навремето, без всъщност да е властен човек, успяваше да ме ядоса. Дъщеря ми живееше при тях през седмицата и като я вземем през уикенда - нямаше начин да не звънне в понеделник и да ми се накара какво съм давала да яде, облякла и т.н. Или да ми дудне каква била свеки, все едно съм я избирала.
Вярно е, че много са помогнали на сегашното ми семейство, но те така си настояваха.
Лошо е, че вече не става просто да се оплача за нещо, започва да се вживява прекалено или да прави планове вместо мен, да не говорим за някои фикс-идеи, които лично аз не споделям.
Но като знам тя какво говори за своята майка и съм сигурна, че е вярно - с мед да я намажеш

С годините все по-малко ме дразни 
предполагам аз нея тоЖе 

Виниги сме били два остри камъка с нея  Обичаме се 

Майка ми е на 81, стара, уморена, изветряла, само устата й не спира, там умора няма. Непрекъснато опява и се цупи, ако не й се обадя 1 ден дори. Длъжна съм да слушам оплакванията й и това е. Не може да преживее, горката, че вече не е млада и търси лек срещу старост. Всяка седмица задължително е на лекар. Така, за всеки случай. А пък ако случайно я заболи кутрето, да му мисли цялото ДКЦ. На два пъти се натравя от лекарства, които пие без нужда, замалко да гушне букета. Изписани са й от лекари, защото ги е подлудила всички с нейните оплаквания. Трябва да се отърват някак и...изписват й лекарства, които пие с голямо настървение и гордост. Оплакванията й са безконечни, ще умира всеки момент.
Не мога да я трая. Изобщо. Добре, че съм на другия край на града. Сестра ми да му мисли, тя живее на 5 мин. път от нея.

мойта майка е завършен психопат и човек с много дълбоки отклонения. но, общо-взето, с баща ми се конкурират.

от съвсем малка ме иронизираше, заяждаше се с мен, игнорираше ме и после ми цивреше при всеки опит за разговор. ама едно протяяяжно и драматично и се почваше 'Боже, прости ми, че собствената ми дъщеря не ме приема и прочее'. на 18 години след системен емоционален тормоз ме изпрати на психиатър, който зад гърба ми е тропал всичко, което съм му казала на майка ми и баща ми, за да им улеснява контрола. системно ме насърчаваха към 'леки, неангажиращи връзки', за да бъда само придатъ на семейството на брат ми и разгонваха дългогодишните миттакива. когато забременях без позволение от мъж, който те не одобряваха, ни изгониха зимата на пътя, не преди да ме осведомят, че 'ако толкова искам бебе, ше ме хванат за ръчичка и ше ме заведат до съотвеното място; ще изберем един хубав донор, ще му даден фамилия и ще си го отгледаме това дете'. после трябваше бременна да се върна да мия с ледена вода апартамента, който освободихме и се поболях физически. години по-късно се опитват да узурпират неисканите си внучета при кратките си срещи като ги изтръгват от ръцете ми (докато детето се гуши в мен) буквално и ми правят забележка, че кърмя. иронизирането и гаднярските истории продължават. звънят зад гърба ни на свекърва ни да ни проверяват и прочее..последно завоалирано ме 'заплаши' със социални 'аз много се притеснявам как го гледате това дете' викам 'ми обади се където трябва' а тя 'да не се налага'

а най-тъпото е, че го играят идеалното семейство пред роднини и чужди хора и никой не ми вярва. съпругът ми като почна да ги забелязва тези неща се съгласи, че това са психично болни хора, но за всички останали аз съм неблагодарната дъщеря, която само проблеми прави (работя от 18-годишна, нищо не съм им поискала, но само като ме види почва 'много зле изглеждаш, не се справяш, аз знам. колко ти е тежко, защо все на теб се случва'. викам 'кво толкова гледам си семейстото както жените са правили от векове' а тя 'нееее, тежко ти е, аз виждам, мен не можеш да ме излъжеш')

ох, олекна ми. няма как, пак ще се бяга в чужбина 

с нищо

Като бях малка винаги си казвах, че ако имам дете никога няма да се отнасям както майка ми с мен, но уви явно е модел който съм усвоила. Сега като имам дете и всичко изплува, не знам как е при вас момичета, но аз се усещам, че заприличвам на нея. Много съм критикувана, много неразбиране и оплакваме от мен съм изживяла. Въпреки това я обичам и знам, че тя се е опитвала да ми помогне, просто такива са й били разбиранията и на тези години вече трудно се променят. Важното е ние, ако можем да не го предаваме на децата си. В това влагам усилия ежедневно. И не й се дразня, опитвам се да я разбера.

Охооо, ако почна да пиша, то отиде...
Но всяко зло за добро- сега и с нея и свеки се чуваме рядко и виждаме изключително рядко, но те сами си го направиха! Никога няма да простя как са ни гонили с дете на студа!

Дразни ме, че все е права, безгрешна е милата ми тя   Ма какво да ги правиш, майки...

Все се опитва да мине за обективна, а всъщност е доста манипулативна.
Дава съвети за неща, които не е изживявала по абсолютно никакъв начин.
Постоянно ми говори, че трябва да свикна да живея самостоятелно (без други хора), а тя самата никога не е живяла така - от бащината къща се е прехвърлила в мъжовата.
Днес например имахме отново спор за заплатата ми и как никакви пари не давам за разходите вкъщи, което не е вярно. Дори цялата заплата да им оставях, къде съм аз с 280 лв, къде са те с баща ми с общо 2000 лв? Когато й изтъкна реални факти, че харча дори повече от необходимото, за да съм им на стандарта, ми се отговаря "и какво от това". Не е никакво геройство, но взимам заплата на 15то число, 200 лв вече отлетяха, без да съм купила нищо излишно, а утре отивам да плащам още сметки. Накрая пак едва ли не съм на безплатен хотел там.
Преди, като взимах повече, все ме питаха дали нямам малко излишни пари, че сметките за телефон големи, падежът на лизинга дошъл неусетно или тя има 2 лв до заплата, а няма цигари. Ама това винаги се забравя.
Иначе нейният фонд "и аз съм човек" е колкото моята цяла заплата.

babunka, 
Lucky Happyness, и аз няма да забравя същото, затова и вече трета година  майка ми няма как да ме подразни, просто защото не общувам с нея , не че тя се е напънала да общува с мен...за което й благодаря де . И аз като други писали момичета, много се страхувам да не заприличам на създалото ме родителство и заради този страх отивам в  крайности, които сигурно също са грешка - глезя децата си, прегръщам ги, все им повтарям, че ги обичам и че се гордея с тях...ама  за щяло и нещяло. Дано намеря златната средина, която е правилна и която да не кара децата ми един ден да се стараят да не приличат на мен 

Ох, припознах се, и моята много държи да ми е тежко, тя го виждала и усещала, ама аз пусто не и влизам във филмите. За съжаление много ме натоварва и затова контактите ни са сведени до минимум.

Като гледам някои от вас какви проблеми имат с майките си, моето са "бели кахъри"

Ох, ще се включа и аз. Обичам майка си безкрайно, но всички те й настроения са просто нетърпими. 1. Все иска да е в час до последната подробност с личния ми живот, а като й кажа, че затова се нарича личен живот, тя се дразни и започва да се жалва как нищо не съм и споделяла, как съм я държала настрана от себе си, което пък мен ме изкарва извън контрол.
2. Държи да ми дава непоискани съвети относто връзката ми и как трябва да се държа с мъжа до мен, какво да му казвам и тем подобни. Излишно е да казвам, че това също ме влудява.
3. Смята ме за абсолютно неразумен човек, който е напълно неспособен да вземе едно решение в живота си. Когато се опитам да й обесня, че съм достатъчно голяма да вземем решения, тя започва да плаче и да ми обеснява, че защо ме били отгледали, след като изобщо не искам да се съветвам до тях с баща ми и да чуя тяхното мнение. Не че имам против да получа съвет за нещо, но ако не постъпя по техния начин, се започва едно дуднене....  
4. Дразни ме и абсолютната й зависимост от мен. Ако не се чуем 2пъти на ден, все едно е свършил света...край аз не я зачитам и не искам да говоря с нея  Опитвам се веднъж в седмицата да ги виждам и да ходя до тях. Но все пак имам и нужда от време за себе си и време, което да прекарвам с половинката си. Тогава пак е драма, как не съм се сещала за родителите си 
5. Изпитва абсолютна ревност към контактите ми със семейството на приятеля ми. Като й кажа, че ще ходим да ги видим, което е средно 1 път в месеца, все едно й става нещо и започва да се държи студено и да ми се троска. 
Опитвам се да говорим по тези теми и да се опитам да й обесня как ме кара да се чувствам, но тя не ме разбира. Само повтаря, че като имам деца ще видя. Ми, да му се невиди няма да съм такава. Всеки наш такъв "възпитателен" разговор завършва или с рев от нейна страна или със скандал.