Аз съм реципиент на ДЯ, но 3 пъти съм правила инвитро с мои яйцеклетки, и на мен лично процедурата хич не ми бе лесна! По къс или дълъг протокол, изисква се време и усилие, а организма се натоварва хормонално, 450мл инжекция ми биеха всеки ден в клиниката, защото бе мускулна, а не подкожна. После имаше момент с 2 инжекции дневно: една сутрин, една следобяд. Отделно прегледите, кръвните изследвания. Пункцията под пълна упойка е изключително важен момент! Не мога да си представя, че цялото това време, усилие, натоварване на организма и психологически стрес трябва да се изисква от донорката "безвъзмездно"!
Жеста на даряване е изключително благороден, но нека да припомним, че благодарение на донорките на Я клиниките правят бизнес и пари!
Закона ясно казва, че донорката може да бъде компенсирана в разумни граници, и не само за "пътните".
НАРЕДБА № 28 ОТ 20 ЮНИ 2007 Г. ЗА ДЕЙНОСТИ ПО АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ
"...разрешава се единствено да им се възстановяват направени разходи в разумни размери, свързани с акта на даряване:
5.9.1. за ползване на транспорт;
5.9.2. за причиняване на временна неработоспособност, болка или дискомфорт;
5.9.3. за специфични пропуснати ползи (загуба на време, на дневни приходи и др.);"
Доколкото съм запозната, така формулираната разпоредба на закона дава законово основание за разумна компенсация на донорката в размер на 1 до 1.5 средни работни заплати.
Сами можете да потърсите в интернет средно-статистическата за страната ни работна заплата за 2018.