Истанбул Пролетен и Цветен [тема 36]

С Мармарай много бързо се придвижихме от Йеникапъ до Юскодар. Бяхме там рано сутринта, много спокойно, тихо и чисто. Точно зареждаха сергиите на пазара, интересна гледка, особено при рибите... Позяпахме и се помотахме малко.
Погледнахме джамиите - Йени Валиде джами и Михриман Султан (интересна е заради Мимар Синан, дори се смята, че е последното му творение) и тръгнахме по крайбрежната алея. Съвсем наблизо е най-малката джамия, правена от Мимар Синан - Семси Ахмед паша джами (дали се пише така?). Много симпатична, с кафене до нея, от което има чудесен изглед към Босфора и европейската част. Почти насреща е Долма бахче. Този час беше подходящ за снимки оттам. Продължихме към Девичата кула и кафенетата с шарените възглавници. Снимки, чай и тук решихме, че е все още рано, никак не сме изморени и ще отидем пеша до Шакирин джами (покрай кулата не видях да има автобус за женската джамия, трябваше да се върнем до Юскодар - около 15 минути е). Е, изпуснахме малката уличка, в която е трябвало да завием и направихме дълга, но пък много приятна разходка по крайбрежието. Там има доста заведения, които бяха буквално препълнени със закусващи турски семейства. Стигнахме до Harem Otogari и точно обмисляхме как да продължим, спря до нас едно такси, за да свали пътник, попита го мъжа ми и той ни закара за 10 лири до Шакирин джами. По пътя осъзнах, че това е един доста стръмен терен и въпреки, че сме много ходещи хора, щяхме да се озорим с изкачването. Бяхме го обсъждали с Таня за минаване пеша, ама в обратната посока, все пак е спускане. Но въпреки това си мисля, че ще си спомняме с много добро чувство за това „загубване”, защото беше чудесно време и прекрасна гледка.
Шакирин в невероятно интересна и красива джамия. Много си заслужава да се види. За съжаление вътре имам само три снимки, защото въпреки, че не е забранено снимането, една бдителна турска гражданка ми направи забележка да не снимам.
Точно срешу джамията е автобусната спирка, минават много автобуси за Кадъкьой. От „автогарата” на Кадъкьой по Söğütlü Çeşme стигнахме до бика, е не е нещо особено, снимах се и  аз като другите с него и оттам започна много приятна  част на деня, безметежно мотаене по калдъръмените улички, тук кафе, там обяд. Много по-спокойно е в азиатската част. Приятни заведения и по-добри цени на храната от туристическите места на европейската част (всъщност най-вкусно ни беше в Ортаклар, два пъти ходихме, благодаря ви за информацията за него).
Като за първо ходене (предния ден ни водиха до хълма Чамладжа), не си поставихме много цели за посещение в азиатската част (всички, за които вие така интересно разказвате, а ето сега и bialk с тази нова джамия, а и срещнах разкази за интересни места за хранене в азиатската, за музей, който много исках да видя, а работел в петък до 22 часа и т.н., е, няма пълно щастие  ), оставихме ги за следващ път. Следобяд започнаха и там да се увеличават тълпите от хора и ние се изнесохме към Сапфир. Много бързо стана с М4 (местното метро) до Ayrılıkçeşme, оттам с Мармарай до Йени капъ, оттам с метро М2 до 4 Lеvent (при последното таксуване забелязах, че единият пътува за 1 лира, а другият - за 0,75). Видяхме гледката от Сапфир и 4D-то. Оттам до Şişhane с метрото М2, помотахме се малко в тази част на Истаклял и се качихме на Тюнела, много искахме да го видим, интересно е в технологично отношение, а и заради годината на създаването му. Желанието ни беше да минем пеша по моста Галата, но имаше толкова много хора, че се качихме на трамвая до хотела. Вечерта се бяхме записали на Нощен Истанбул - кафенето Пиер Лоти и автобусна обиколка, основно около Таксим, видяхме и Хера палас.
Много приятен ден си направихме двамата, лежерен и усмихнат.