47 тема на ЕЛП - ароматна, начетена, пролетна

4 яйца, 1/2 кис мляко, 3/4 чаша олио, 1 1/2 чаша брашно, 150 гр захар, ванилия, сода, лимонена кора с малко сокче. От ученик го правя така, е - напоследък намалих малко захарта.

Пред очите ни се изреждат един от други по-красивите павильони на Австрия, Германия, Англия, Франция, Белгия, Русия; по-нататък личи една мавританска колонада с тъмни сводове - цяла Алхамбра, - на едно място видяхме знаме с нашенски триколор - тичаме към него - оказа се мексикански павильон; сетне минахме Япония, Китай, Персия; сетне над една тъмна и тясна уличка видяхме увиснало турското знаме, минахме и него, и ето ни пред едно дюкянче, над което се развява (не се развява, защото вътре в зданието няма вятър) българският триколор. На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини с розово масло. На средата, по цялата дължина, има стъклени шкафове, напълнени с разни платна, преимуществено врачански; между платната, ако се взреш внимателно, ще забележиш няколко бутилки с някакви течности и ако си любопитен, ще ти кажат, че това са нашите славни вина и ракии. Цялото помещение е доста мило декорирано с килими и части от костюми. Виждаш мобилите от нашенска материя на Ив. Бруха и сие от София. На дъното, от дясна страна, в един стъклен шкаф, до който не досяга твърде електрическата светлина, с която цял ден се осветлява (понеже е тъмно) нашето дюкянче - са наблъскани разни кутии с тютюн и папироси. Посетителят може да ги забележи по-скоро с обоняние, отколкото със зрението си. Виждаш една восчена фигура, облечена като селска булка, друга - като шоп, трета представлява един майор в пълна парадна форма. На бюрото на г. Шопова е закачена картата на България. И добре, че има карта, инак любопитните американки хич не могат да се досетят отгде излиза розовото масло. Г. Шопов, винаги любезен, постоянно им преподава география по картата, като почва уроците си от Цариград (инак не могат да разберат) и води с бастона си до Едрене, сетне прескочи до нашата столица, сетне обиколи с бастуна си границите на България и се спре в Розовата долина, която той за по- голям ефект е прекръстил на "тъй наречения земен рай". Американките, жъдни за знания, зяпнали го в устата и на всяка минута повтарят "Oh, yes! Oh, yes, all right!" Аз съм се навел до бюрото и си закривам лицето с един български вестник и си мисля: "Господи, дано американките не помолят г. Шопова да им преведе нещо от нашия вестник, за да се запознаят по-добре с нашата татковина." Във вестника, който държах в ръцете си, се разправяше подробно за някакви "абички и салаши" и не знам за какви си "Михалакеви възпитаници". Любопитството на американките би поставило в трудно положение нашия представител: да преведеш на английски таквизи технически изражения - не е лесна работа...

Абичка ще го преведе на английски coat. Салаш, да речем, ще го преведе forest. Михалакеви възпитаници - Michalaki`s pupils. Е добре, ама какво ще излезе от това? Американките ще си го обяснят по следующия начин: в България има един педагог, наречен Михалаки; на този педагог са поверени неколцина възпитаници (pupils), за възпитанието на които той им устройва хигиенически разходки из салашите (forest) - но за да не настинат, те носят със себе си абички (coats)... И ще се хвалят тези американки на приятелките си, че са чели български педагогически журнали и са запознати със системата на възпитанието в тази далечна страна.

...Джон Ланкастер в одиночку, преимущественно ночью,
   Чем-то щелкал, в чем был спрятан инфракрасный объектив, -
   А потом в нормальном свете представало в черном цвете
   То, что ценим мы и любим, чем гордится коллектив.

   Клуб на улице Нагорной стал общественной уборной,
   Наш родной Центральный рынок стал похож на грязный склад.
   Искаженный микропленкой, ГУМ стал маленькой избенкой,
   И уж вспомнить неприлично, чем предстал театр МХАТ.

..Джон Ланкастър сам-самичък, преимуществено нощем,
С нещо щрака - вътре крие инфрачЕрвен обектив,
А пък после там на светло, се показва всичко в черно,
всичко що цени и люби гордият ни колектив:

Клубът на улица "Нагорна" станал градската тоалетна,
Родният пазар централен сякаш цял е мръсен склад,
Изроден във микролента  ГУМ е мъничко мазенце,
Неприличен спомен буди изгледът на театър МХАТ