Когато стане пренаселено

Много са напредничави твоите свекъри - за дъщерята спестяват  Около мен има случаи дъщерята разведена с дете, завряна при родителите, които пък продадоха голям апартамент и купиха по-малък. Разликата отиде при сина им, който не съм сигурна какво ги направи, ама имот със сигурност не е купил.

Това няма да промени ситуацията, че сестрата не е бутнала своя имот, а все им ходи "на гости". Тя пък щото е дала пари за нейното, нали?

Не се обиждай, но това е такава селяндурщина и простотия! Преди няколко дни чух от една кифла на ок.60 години "аз пари за адвокати нямам, децата да се оправят" - а тя ходи да си вее гъза по света. Като няма пари за съдилища, да продава имота и да решава проблема, не да го прехвърля на децата. За какво ги правят тия деца - да има кой да ги забърсва на стари години.

Ужасно. То не е дали им етаж, то не е дали им апартамент. Така е, като все се дава на някой си нещо и после са едни очаквания и чудеса.
По темата, когато стане пренаселено, разширяваме къщата така, че да има отново пространство за всички ни. Но това го правим мъжа ми  и аз. А не свекъри, родители и друга рода. Наскоро заменихме малко жилище за по-голямо.

Е, не бих се изразила точно така за дядо си, той е добър човек и аз го обичам. Надявам се още дълго да е сред нас, пък нека си прави изцепки, все пак е близо 80 годишен. Наистина не разполага с много пари, но това не значи че нещата трябва да се замазват. Истината според мен е, че никой не желае да мисли за собствената си смърт. И аз не искам да мисля за ничия смърт. Казала съм, че няма да си развалям рахата заради част от селска къща. И по принцип съм против орташките имоти. Винаги се рушат, може да е бавно и по малко, но се рушат.

Авторке, споко, ние не сме дошли да ти живеем на етажа.  Ако искаш дискусия, вземи отговори на въпросите, имате ли документ за този етаж и какво мисли милото относно гостуването на сестра си.

Никъде не почетох кой поема масрафа на сестрата и семейството й.
Щото едно е да отстъпиш стая на етажа на който живееш за спане, друго е да платиш увеличената сметка за ток например, защото в тази стая ще се пуска климатик или духалка.

И аз съм на мнение, че трябва да седнете и да обсъдите всичко- за колко време, как ще се плащат сметките, разходите за храна и т.н. Също не каза съпругът ти какво мисли. Няма да ти е леко със сигурност. И не само на теб. Като са идвали на гости знаеш какво се случва, а сега ще са за по дълъг период от време. Ще трябва да се съобразявате, да правите компромиси.

Абе няма значение на кой е етажа, важно е миУото какво мисли за тая ситуация.

Именно. Защото има групи от хора, които единственото, което са дали за децата си, е  едното жилище. Много е лесно когато родителите ти са вложили хиляди в частни уроци и образование и са дали немалко за купуването на собствено жилище, да набиваш канчето на други, че са използвачи, живеейки в къщата на старите. Те всъщност свекърите затова са построили голяма къща, не за да стои като гълъбарник.
В случая е изключително важно какво мисли мъжът ти и дали и той като теб намира, че има проблем. Истината обаче е, че повечето сме доста търпеливи със собствените си роднини и се дразним от чуждите. Много по-малко зависи от тебе.

Ако жилището е мое, не бих допуснала роднини в него. Ако става въпрос да дам едно рамо от елементарна човещина, бих дала. Това означава, че при много критична ситуация, бих приютила временно хората, като преди това много ясно бих уточнила за какъв срок става дума и кой поема режийните. Относно късмета да нямаш братя и сестри, ако имаш предвид, че се спестяват простотии, каквито ти разказваш за твоето семейство, така е. Но от друга страна, грижата за родителите пада върху единственото дете и то няма с кого да я сподели. С две думи, няма безплатен обяд. Питаш дали най-важното е какво притежаваш. Бих казала, че най-важното е какво си изработил лично и какво си платил. Не изясняваш детайли по ситуацията- дали тя е критична и сестрата на мъжа ти се нуждае от временна помощ. Тези детайли биха определили отговорите ни. Но силно се съмнявам, че ако съпругът ти е собственик на етажа, би приел без съпротива сестра му да дойде да живее в неговата собственост, при условие, че тя си има своя. Спестяваш информация, а очакваш отговори.

Ужас..
Тежко и горко на тези,които по една или друга причина не могат да си позволят собствено жилище,а живеят у родители..

Не зная, със сигурност има хора, на които им харесва подобно съжителство, но за мен е сред най-страшните кошмари.

За съжаление има и ужас, да. Описано е и тук в теми. Не на всеки му се получава съжителството.

Аз пък изобщо не вярвам във версията, че дъщерята има имот.
В Бг на много места все още е традиция при разнополови деца, сина да наследява имота, ако е един.
Имам поглед над два подобни случая.
Единият е с една близка, която живееше в Гърция със семейството си. Наложи им се да сменят държавата, защото мъжа и си намери по-добра работа в друга страна. Но трябваше първо да замине той, докато се установи, вземе самостоятелна квартира и т.н. Абе ставаше въпрос за период от 3- 4 месеца. Решиха че за нея и детето (то беше на 1 годинка тогава) е най-добре да се прибере и да изчака този период в Бг и то в родният си град. Едно, че беше по-близо като град, друго че и беше познато. Никога не е живяла със свекърва си. Запознаха се в чужбина с мъжа си и тук създадоха семейство.
 Еми отседна с бебето на квартира. Беше  свикнала да живее самостоятелно и категорично нямаше да се набута при родителите си . Но пък най-обидното и беше, че никой не си направи устата, да я покани у родния дом за тези 3 месеца. Нито родителите и, нито брат и. И там така: един етаж от кооперация, който е освободен за  брат и, а родителите и са слезли да живеят в една приземна стаичка. Удобно си мълчаха, да не би да се развали рахата на снахата. Иначе им се натрисаха  всяко лято в Гърция от по месец на море за без пари.  От тогава ги отряза всички. Казва ''И да се случи нещо с родителите ми, няма да ги погледна''. За брат и: етаж от 150 кв и кола. За нея нищо.

Другия случай: Разведе се момичето с едно дете. Ми отиде на квартира. За нея нямаше място в родния дом. Даже и не и помагаха с плащането на квартира. Изнемогваше горката с една заплата . Имало е дни, детето е ходило без пари за закуска. Накрая се натресе на друг мунчо, за да може да се отърве от мизерията. Наляга си парцалите и го търпи , къде да иде?
Брат и се шири в 4 -стаен етаж, тя мизерстваше с детето в една мухлясала стая, пък и плащаше за нея. Родителите и казваха: ''Да си си стояла при мъжа си.Да си гледала като си го избирала''

massari, на кого се води по документ етажа който обитавате?
Казваш наш е...имате ли документ за собственост на ваше име?Аз се съмнявам ,че това е документално оформено за сега,а е само на приказка между свекърите(които са го построили) и вас.Така ли е?
А другия апартамент,който не ставал за живеене(защото вероятно е останал от баба/дядо и не му е правен ремонт от сто години) е говорено,че ще остане за сестрата.
Ако ситуацията е такава,то тя в момента е в имота на родителите си,включително и етажа в който междувременно живеете и вие.Или с други думи положението е :"Тоя етаж е ваш....ама един ден,не сега"
От нейна/тяхна гледна точка нещата изглеждат точно така.

Ако искаш промяна в ситуацията трябва да седнат и да се обсъдят нещата спокойно и да се знае как ще бъде занапред и в какъв срок.И не на последно място всеки да си има нотариален акт за имота,който смята,че е негов и обитава...че сега положението ви е пълна боза.
Мъжът ти какво мисли за случая.Най-малкото долу при свекърите могат да се разпънат сгъваеми легла/надуваеми дюшеци ,за да не се качват горе и да ви притесняват...Но всичко това се решава с говорене,а не с мълчане и цупене.

В тая връзка, родителите на авторката не са ли й дали нещо все пак?