"Kara Para Aşk"с участието на Туба Бюйюкюстюн и Енгин Акюрек- 59 тема

Превърнат в сън, запреследвах сънищата си

Смяната на моя отруден и претоварен сън свършва и той, като нощна стража, отстъпва поста  си в леглото на бълхите, наденали шапки и надуващи свирки.  Със своите звуци, обхождащи гаменски тялото ми, те покриват най-интимните кътчета на бельото ми, нашарено с далматинци и най- перверзните  територии на съня ми. Всичко присънило ми се потъва  в черно-белите кътчета на далматинското ми бельо, а мургави момичета с поруменели страни, каквито няма да срещна и в приказките за феи, си отиват като привидение, без да ме погледнат дори. Извиквам „мръсни гадни бълхи“, но сънят вече е изчезнал.  Разпръснал се е като облак прах.

Какво ще стане, когато отворя очи? Как ще напиша края на съня? Дали да не си го измисля? Нима писането не е една измислица? Както завърших множество други свои истории, така ще съчиня и финала на своя сън. Защо непрекъснато искам да описвам сънищата си? Рея се безцелно като дете из тях и се крия зад онова, което ми се присънва. Защо не пиша за трудностите и проблемите на тази страна, за болката, прорязала лицата на хората, а непрекъснато ме преследват тези проклети сънища?

Сънувам ги всяка вечер, а къде са? Може би се спотайват,  тайно от мен , някъде из стаята ми. Сякаш някакво чудовище ме разяжда отвътре. Къде, по дяволите, е краят на съня ми? Да не би в него  да съм  извратен изнасилвач и затова да не помня как завършва? А може би съм Дон Жуан или всички момичета са се хванали за косите и се дърлят , надпреварвайки се да се вмъкнат в моя сън? Както и да е. Трябва да намеря начин да разбера какво се случва в края на тези сънища. Затова не искам да се спуска вечерта. Искам да положа думата „спя“ в ковчег и да я погреба час по-скоро. След това ще сеизкъпя и може би ще се  отърва от  наденалите шапки и надуващи свирки бълхи.

Няма цивилизации, които да не съм виждал на сън, кръвопролитни битки, в които да не съм се сражавал, крале, с които да не съм разговарял. Ако мога да  опиша тези си сънища и да се сетя как завършват, ще се роди бестселър. Например със Сократ играхме на табла за бутилка газирана вода. Казах му „Да играем за бутилка Фруко“, гледайки го приятно изненадан. Но не си спомням кой от двама ни победи. Сигурно не го е свъртало на едно място. Играта със Сократ може и да  изпълни с  философска хармония  накъсания ми и смущаван от бълхите сън, но начинът, по който  хвърляше зара демонстрираше  рационалност, с която  той парадираше. Правеше го така  сякаш издига  портите на укрепен древногръцки град, толкова непристъпни, колкото неговата рационалност. Най-вероятно Сократ е спечелил бутилката с газирана вода, а аз съм се изправил срещу него и съм му казал: „Ти манипулираш заровете. По-добре върви да  предаваш  на всички знанието, което носиш по рождение.“ Може би Сократ се е ядосал на думите ми и поглаждайки брадата си, както съм виждал да прави в учебниците по философия, ме е напсувал на майка.

Краят на съня ми със Сократ беше ясен, но това не можеше да потисне любопитството ми как завършват останалите .  До такава степен, че сънищата ми сновяха между страха и будуването и осъждаха целия ми ден на доживотен затвор. Дали не трябваше да заредя мозъка си, докато спя или да поставя видео камера сред рецепторите си. Най- малкото на закуска можех да видя какви съм ги вършил през нощта и ако нямаше нещо неприлично, да повикам прителите си. Докато отпиваме от чая, те щяха да ми разкажат  своите недовършени сънища с простичкия език на народните сказчици.

Ако я карам така, няма да завърша книгата.  Дали да не натикам Сократ в епохата на Средновековието  във философския речник , без да пиша, че сме играли на табла? Така ще си отмъстя за загубата.
Най-добре да напиша любовна история. Главният герой се влюбва в най-красивото момиче в махалата. Баща й, лошият герой, не я дава. Но тази история я знаят всички.

По-добре  да разкажа за моята любима, която сънувах онзи ден. Не си спомням хубава ли беше, целунах ли я, но имам някакъв блед спомен за началото на разговора ни, за това че тялото ми трепереше неудържимо, а пружините на леглото ме прищипваха оттук-оттам.

Здравей!

Здравей!

Обичам те!

Я изчезни, лъжкиньо. Току-що се запознахме. Твоето“ здравей“ все още си няма дата в миналото дори.

Няма значение. Това е само сън.

Разбира се, че е сън. Иначе защо ще казваш, че ме обичаш.

Ако много искаш, мога да го кажа пак. Ето, обичам те.

Не, не искам.

Добре, ти си знаеш.

Между другото как се казваш?

Какво значение има? Нали аз знам твоето име.

Значи не искаш да ми кажеш ?

Наричай ме „момичето от сънищата“. Това е достатъчно.  

Добре, ще те наричам „момичето от сънищата“

Ако искаш, можеш да ме целунеш.

Точно в този момент като пълен глупак станах да пия вода, отидох до тоалетната, три пъти си ударих главата във вратата и после, псувайки, потънах в топлите селения под юргана. Предполагам, че съм заменил  романтичната обстановка с гласа на шуртяща вода и отскачането по малка нужда. Но продължих.

Събудих се и не мога да си спомня дали си хубава.

Това важно ли е за теб? Погледни ме внимателно.

Гледам те.

Не съм ли хубава?

Думата „романтика“  беше изпратена в изгнание, а търкалянето ми в леглото и опитите да открия по-топли местенца за пръстите на краката ми,   развали всичко.

Може ли да се видим в реалния живот?

Не знам.

Ти пък нищо не знаеш.

Скоро ще се събудя.

Утре ще дойдеш ли?

Не знам.

Тогава да си поговорим още малко.

Искаш ли да отидем да хапнем млечен пудинг като двама влюбени гимназисти?

Къде ще намерим отворена сладкарница по това време на съня ми?

Няма значение. Нека потърсим, може би ще открием някоя. А и не забравяй, аз съм момичето от сънищата. С мен можеш да се спуснеш в дълбините на подсъзнанието си.

Слънцето неохотно се плъзна бавно по дантелените части на пердето. Момичето от сънищата си беше отишло,  изгубвайки се от погледа ми като облак прах .

Къде си момиче от сънищата?
Проклятие! Пак си отиде!

Както винаги сънят ми потъна в непрогледен кладенец като някаква въображаема симфония. Много ми е мъчно, че не мога да си спомня лицето на своята любима и че не успях да я целуна, но изгарям от любопитство как ще напиша тази любовна история. Не мога да си избия от ума въпроса беше ли красиво онова момиче. Ще я открия ли, ако тръгна по улиците, ако  потърся сянката й из калдъръмените кьошета или ако се опитам да разпозная погледа й в свежия като току-що изваден от фурната симит поглед на продавача. Може би ще се срещнем в някой автобус. Тя ще поиска да й отстъпя мястото си. Аз ще погледна лицата на възрастните чичковци и ще й го предложа . Не, и това беше глупаво. Кой знае, може би като  съня от сънищата ми ще разпери ръце като крила и ще кацне до мен. Ако нямате работа, помислете за нея преди да заспите. Леле, да не би момичето от сънищата да е някоя стара мома или клюкарка, обикаляща виденията на грозни хора и  предлагаща се безсрамно на всеки срещнат?

Всъщност трябва да попитам хората наоколо. Снощи ходихте ли да ядете млечен пудинг?