Млад татко - що е то и има ли почва у нас?

Мъжът ми стана баща меец преди да навърши 28г.
Първи е в неговото обкръжение.
Но пък аз май имам впечатления, че доста мъже стават бащи преди 30, даже повечето.
Финансово никой не ни помага, макар, че живеем в апартамент на баба му и дядо му, без да олащаме наем.
Но скоро започваме ремонт на нашия(преписан му пак от баба) и сме теглили заем, който сами ще изплащаме и много се надявам да не изпадаме в лоши ситуации, в които да разчитаме на някого. На неговите родители не можем, ще са моите вероятно.Но дано не става такова нещо, в много, много краен случай бих помолила за помощ.
Лично аз съм готова да работя колкото е нужно. 
Имам добри и лоши примери около себе си, за всякакви по възраст татковци.
Хората ако се обичат, ако са амбициозни и трусолюбиви се оправят, дори в началото да е трябвало да разчитат на някого.

Е, защо пък мъжете да са по-големи от жените? Че и с няколко години? 
Моя мъж е по-малък от мен. 
Аз станах майка на 26 и половина, той - на 24 и половина. 

Май повечето млади татковци в темата са с някоя и друга година по-малки от майките на децата си. Ще се обърне стереотипът, че мъжете обикновено са по-големите. 

Защо преместиха темата в "Татковци"? Вярно, че има "татко" в заглавието, но анкетата и първи пост е към потребителките-жени. Представям си как шепата татковци в този форум отварят темата в техния раздел и четат "На колко години партньорът ви стана баща?" 

E, ако на 45 стане баща, то когато тийна се разбесува, таткото ще е на около 60-пенсионер.Като манталитет и разбирания ще са на светлинни години един от друг.Едно е да имаш тийн на 40-45, като си "пораствал" заедно с него, друго е да го имаш на 60.
Мъжът ми:първи син на 24, втори на 30.Разлика няма, винаги е бил всеотдаен, отговорен и любящ баща.

това е добра  помощ , оценете  я . 

Нямахме жилище - ни той, ни аз. Родителите ни живеят в тристайни жилища, ние си живеехме на квартирка - гарсониерка. После си купихме. (бяхме на по 21 като забременях, на по 22 родих).
Не са ни плащали нито наема, нито сметките, нито кръчмите.

Живот и здраве, след 2-3 месеца ще имаме още едно дете. Все по-добре се справяме .

Два дни след като навърши 25 стана татко.
Имаме собствено жилище от няколко месеца (преди това бяхме на квартира), мъжът ми работи на две места и се грижи отлично за семейството. Това по повод на изказването дали 25-годишните татковци са финансово независими и живеят отделно от родителите си.

  Несериозно ми звучи , мъж преди 30 да става баща . Нито емоционално , нито морално а още повече материално може да бъде подготвен за такова важно събитие , което ще промени живота му , ще спре съботните запои ,дори излизането след работа за по час , два ще е мираж .И преди да се нахвърлите със светли примери , как някое хлапе на 23 , 24 е бил баща на годината , само да кажа , изключения винаги има , аз говоря за общия случай 

А на мен ми звучат несериозно такива изказвания 

Майко мила.
Преди 30 моят точно мъж защо да е неморален, като е създал дете?
Това ми бяга.
Материално беше подготвен, и двамата имахме трудов стаж, изградени навици и прилична заплата. Той-по-добре в това отношение от мен.
Събитието-дете-не промени живота ни в онзи момент. Аз просто останах една година вкъщи, а той си продължи както ходенето на работа, така и излизането с приятели. Аз също съм излизала с приятели, редували сме се. Излизането след работа за по час-два беше задължително, а не мираж. Особено, ако уцелиш и лятно бебе, по бирарии в парка е пълно с приспиващи деца татковци на по бира.

Изобщо не съм съгласна с подобни генерализирания:
1. Емоционаланата зрялост не е функция на възрастта. Много са "светлите" примери и за инфантилни мъже на 30-40-50....
2. Що е то "МОРАЛНА зрялост"?
3. ...И материалното благополучие не е функция на възрастта....

Като допълнение, към абсурдността на горецитираната генерализация ,да припомням ли за намножилата се в последните години порода мъже "Христо Сираков"?!

И аз ще коментирам този пост  


И аз да попитам какво е морално? Той беше на 27-28 г., живеехме заедно от 7 г., 4 в брак. Смятам, че е предостатъчно, за да съм преценила има ли морал.
От 10 г. живееше сам и работеше, междувременно завърши висше образование.

Относно запоите и излизането след работа - това е до характер. И ако съвпадне с този на жена му ще си се редуват и ще им е екстра. Не са едно и 2 семействата, които след работа ходят някъде, а другият гледа децата, на следващия ден пък ролите са разменени, в събота излиза единият, в неделя другият. Какъв е проблемът?
Въобще няма връзка това с възрастта, и на 20, и на 30 и на 50 има такива, които го правят всеки ден, както и други, които никога. Ние като студенти не сме се спирали, всеки ден сме били на купони след лекции и работа. После разредихме до почивните дни, сега само в събота или петък. Но сме двойка, която обича да го прави заедно. Бях на 19, той на 22, когато заживяхме заедно и за 18 г. нито веднъж след работа не е ходил на друго място, освен вкъщи, ако има оферта за ходене някъде винаги ми се обажда да решим ще ходим ли. Както и никога не е проявил желание да ходи на запой без мен. Ако обстоятелствата не го позволяват - каним гостите вкъщи. Все пак сме големи хора, пиянските изцепки от тийн годините са ни далечни.

Мисълта ми е, че ако си избереш човек, с когото не си пасвате, няма как да чакаш да се промени. Тези, които предпочитат колегите си след работа и само приятелите в събота са си такива. Не казвам, че са лоши, просто са такива. И е голяма грешка да се обвържеш с човек с подобен характер и да се опитваш да го променяш.

То, един мъж ако на 25-30 още не е узрял емоционално и морално, и на 130 няма да узрее.    
"Тийновете" на 30 си остават "тийнове" и на 130.
Опит и наблюдения.

По-голяма глупост отдавна не бях чеЛа. Ако не искаш примери за супертатковци под 30, мога да ти дам такива залепени за полата на мама пък са над 30.

Аз говорех за общия случай, мнозинството е такова, иначе и моят мъж е с година по-малък от мен .
Май наистина ще се окаже, че младите татковци в по-голямата си част са "преждевременно узрели" и забърсали по някоя кака  Това в кръга на шегата де...

Това пък със запоите ми е много странно - ми има хора, които не обичат да излизат на шумни, задимени и блъскани с народ места... С моя мъж не сме се уцелили в това отношение, той си пада домошар, аз съм повече по излизанията и всеки уважава избора на другия. Нито аз го карам да ходи с мен по клубове, нито пък той ми забранява да излизам и да си правя купона, когато реша (рядко се случва, но като имам желание, го правя). Така и проблемът с гледането на детето се решава, а ако се случи да излизаме някъде двамата вечерно, го даваме на баба и дядо да го гледат за една нощ.