Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

Аз също имам подобен случай, само че с паркиране. Направих 100 маневри да влезна успоредно и накрая така и не успях да приближа колата максимално до бордюра. И един човек ми предложи да му държа кучето, а той да ми паркира колата.

И аз имам страх от шофиране.Книжката ми е от преди 18г,но само си я разнасям в чантата с личните документи.За това време съм карала твърде малко и то само ако мм е пил.В тези случаи той беше търпелив и не ми правеше много забележки.Преди година обаче реши да ми купи кола.Взех няколко опреснителни часа,купихме колата и се почна ужасът.Карах заедно с мм,но се почнаха едни забележки,едни обиди.Слизах от колата с разтуптяно сърце,обляна в пот.Веднъж докато карах в едно задръстване ми угасна колата,но бързо я запалих и никой не ми свирна,но мъжа ми взе да ми вика колко съм некадърна,беше изнервен тоя ден и ми каза да слизам,че той ще кара.От тоя момент като че ли някой ме преряза,започнах да си мисля че не мога нищо и не мога да справя.Страх ме е от шофирането,защото нямам опит,но много исках  и още искам да започна да шофирам.На сън дори понякога карам...А и колата е малка,но е чисто нова и това ме напряга още повече.Не знам дали е добра идеята да си купя стара кола и да се опитам да карам без мм

Защото ситуации различни в живота и гаранции няма, че ще попадам все на коли с автоматични скорости. Да не говорим, че в България все още автоматиците не са така разпространени, което означава по-малък избор, когато си купувам кола. Смятам, че ако мога да карам кола с ръчни скорости, ще ми е по-лесно привикването към автоматик, ако е нужно, отколкото обратната ситуация. И тъй като аз съм човек, който обича да е подготвен и да има избор, в ситуациите, които живота му поднася, реших да се напъна и да усвоя ръчните скорости.  В началото ми беше трудно, няма спор, но сега не ми прави впечатление. С една уговорка - ако ще се кара само или почти сам градско, особено в градове с повечко трафик, автоматикът несъмнено е удобство.

Ейй и аз съм от притеснителните. От не знам колко години имам книжка, май 8-9. Но не съм карала след курсовете. Няколко пъти съм се качвала, но е било моментно. При мен притеснението е голямо - да не изгасне колата в кръстовището , да не спра движението, да не ми свирят, да не слезе някой да ме набие. В София съм и тук карах курса, но пък и инструкторът ми не беше много добър може би. Не е трудно да се кара със скорости, но и аз вече ще искам кола автоматик, ако ще карам. Много по-леко и добре се тръгва/спира.

Напълно съм съгласна.
Според моя инструктор, който не може да кара кола с ръчни скорости, изобщо не е шофьор. В началото ми се струваше, че преиграва, но съм се убедила, че е бил прав. Виждала съм човек, свикнал само на автоматик, жива мъка е, просто не може да кара друга кола. Докато за обратното няма проблем. Е, в началото малко ръчкам на мястото на съединителя, който липсва, но определено по-лесно се свиква с лесното.

Е, то за личната ставаше дума. Иначе ако е нещо инцидентно, все пак повечето сме карали курсовете на ръчна, все ще се оправим, ако трябва ще бутаме  

Сред мъжете около мен все повече има такива, които купуват автоматик, въпреки че до преди няколко години ги плюеха. Явно не е чак толкова лошо

Аз 14 г. не съм карала, та не ми е проблем да откажа да шофирам ръчна в каквато и да е ситуация 

е аз съм на почти същото мнение и за това съм против автоматика

И аз съм за тук
Записвам се, защото имам нужда от мотивация!

Не е вярно, че нещата не се забравят. Започнах с много добър инструктор и след 12 учебни  часа се качих на моя автомобил. Трудно беше да се отпусна да карам сама, но стана. Упражнявай се, това е начина когато не е много натоварено. Сега съм спец.

1. Започнах да карам сама от самото начало. Бях на 18, тъкмо взела книжката и умолявах майка ми да дойде с мен да покарам. Каза ми: "докато има човек в колата, на който разчиташ да ти казва какво да правиш, никога няма да се научиш да караш. Ключовете са ето там, ако искаш излизай, ако искаш - не". Разревах се като магаре от яд, но излязох и се оказа, че като разчитам само на себе си и се мобилизарам и спрях да правя елементарните грешки. Кой ли знае какво й е било на женицата да ме пусне така, но съм й много благодарна и се надявам да имам смелостта някой ден да го направя с моите деца. (Това беше в малкият град).
2. Преместих се във Варна. И пак ме беше страх да карам. Една сутрин станах в 5 и нещо - 6 часа, за да няма движение, взех приятелка, която не е шофьор и се разходих малко по улиците, а после пътувахме извън града на 80 км. Извънградско е по-лесно.
3. Започнах да ходя на работа с колата. Всеки ден един и същи маршрут. Задобрях доста и от там нататък станах фурия на пътя и не се тревожих и за другите маршрути.
4. И последно, макар, че съм активен шофьор от 12 г., едва преди 1-2 г. взе да не ми пука за изнервените шофьори около мен. Когато някой нервен ми се разсвири, обикновено за пълна тъпотия, свиря и се карам и аз. Заради такива тъпаци, не владея добре страничното паркиране, защото всеки бърза за някъде, нервен и свири и човек не може дори да пробва, какво остава да се научи. Пълна нетолерантност. За къде бързат и те не знаят. Да седнат в офиса и да си проверят фейсбука сигурно.

Упоритост и желание му е майката. И да слушаш себе си. Ако наистина ти се кара, ще караш.

Първоначално карах няколко дни с баща ми по маршрута към и от работа, като чаках да ми каже, че съм готова да карам сама. Той обаче на 4ти - 5ти ден ми каза, че има друга работа и ако ми трябва кола - да я ползвам, ако не - да взема да му я върна. Така че ща, не ща, наложи се сама да се оправям. Но помолих един колега, който живее по пътя, да се вози с мен, той ме и научи да паркирам на супер тесни места с минимални маневри, накрая даже задминах учителя  (почти). А толкова се притеснявах, като угасна на кръстовище да не изнервям хората, че се научих скорострелно да паля, по-често дори не се забелязва какво е станало. Доста бързо свикнах и вече ме дразнят мотльовците, но съм толерантна към У и "млад шофьор". Но май малко хора си лепят "млад шофьор" на стъклото (и аз не съм имала такава лепенка).

Случаи има всякакви, моят едва ли ще обнадежди много страхливите

Книжка изкарах на 17 (дадоха ми я на 18), после тя стоя "на трупчета" над 10 години. Не бих казала, че можех да карам тогава. Затова взех опреснителни часове години по-късно, когато си купих първата кола, беше доста спортна и своенравна. Имам леко ПТП в първия си самостоятелен шофьорски ден, притесних се много, но това не ме отказа

После се научих, навъртях десетки хиляди километри, и в града, и на дълъг път, и денем, и нощем... минаха около 5 години. Взех, та родих. Когато детето ми беше на 1-2 месеца, го возехме някъде из София с колата (мъжът ми не караше тогава - и той имаше безполезна книжка), в един дъжд, мъгла, тясна двупосочна улица с ниска видимост, та одрасках леко някакъв при разминаване. Отпраших напред, защото абсурд с ревливото, едвам приспано бебе да спра, и то в тоя дъжд, и то на това място... после мъжът ми каза, че онзи слязъл да ме гони...  

От този ден нататък все по-рядко карах с детето, гледах да съм сама, когато ми се наложи да отида някъде с колата - притеснявах се за безопасността му, а и неговото присъствие ме притесняваше (не беше от тихите и кротките). Проагитирах таткото да стане той шофьора, е, стана. Още един аматьор, научил се на спортна кола. Следващата вече я купи той, на нея дори не се научих.

Вече 7 години не съм сядала зад волан, дори ми изтече книжката и не съм я подновила. Надявам се никога повече да не ми се налага, защото шубето е голям страх. В София карането не е приятно, за щастие живеем в центъра и почти никога не ползваме кола, на дълги дистанции кара половинката.

Имам книжка от няколко месеца,като в началото ме беше страх да тръгна да карам сама и карах с приятеля ми.Хем имах желание да карам сама,хем ме беше страх...и така един ден просто се качих на колата и тръгнах без да му мисля много,много.Към днешна дата почти не слизам от колата

Ако има такава възможност, карай в компанията на някой в началото.Хем за кураж, хем за помощ. Също така, карай по-скоро бавно, така вероятността да сбъркаш е по-малка, да не ти пука че някой може да се изнерви. Ще има такива. Също винаги се оглеждай и от ляво по малките улици, защото отнемане на предимство е често нарушение по нашите ширини. Ако може карай по-често. Шофирането е рутина и много внимание, просто изисква практика.