Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

Ами да, то не е нужно винаги да говорят, и поведението в колата също оказва влияние. 

Ama това не ми прилича на страх,а на притеснение..Как ще те възприемат другите участници в движението...
Ами да не ти пука..Първия ден ще гаснеш по светофарите,ще ти свиркат,ще те псуват..Пука ти..
Слагаш си очите на гърба и смело..С времето и практиката нещата се получават..

Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

С практика, по принуда и от инат - как така другите ще могат, а аз - не.
Взех книжка, докато бях бременна. Вследствие на което година и половина после не шофирах. Голяма грешка, но неволята учи. Наложи се да живеем близо 4 месеца извън града, в който работехме, а хлапето вече ходеше на ясла. Не стига разстоянието, ами и изпратиха благоверния в командировка. Оказах се извън града с дете, ходещо на ясла, аз - работеща там, кола и ключове в ръката. Междуселското шофиране се оказа добра школа. Сравнително спокойно, но в същото време с достатъчно упражнения за предимства, преминаване на два прелеза, тръгване по наклон, ако има бариера, надлези, мостове, после светофарите в града и неизменните задръствания точно, когато отиваш и/или се връщаш към дома.

Сега изобщо не ми пука кой откъде се опитва да се навре, дали има проблеми със свирките или огромно желание за нови гуми. Развила съм в някаква степен и  четенето на чужди мисли. Половината шофиране е не какво аз ще направя, а да предвидя какво тези около мен ще извършат и още преди да са предприели действията, аз да съм готова за тях.

Съветите - често каране в спокойните часове на деня с ходене до магазин с голям паркинг, на който може да се упражни паркирането в очертаните паркоместа, без разбира се да се създават опасни ситуации. Постепенно каране в натоварен трафик. Задръстванията учат на много неща - да работиш по-уверено със съединителя, да се престрояваш, възпитават търпение и увеличават речниковия запас с нови думи ... и не на последно място - докато пъплиш или висиш в колоната имаш време да фиксираш някой магазин по пътя, на който до сега не си обръщала внимание

Не съм се страхувала. Иначе не бих започнала изобщо курсове. Притеснение някакво изпитвах, което е нормално. Преодолях го с непрекъснато шофиране.
Три месеца след като взех книжка, претърпях леко ПТП. Тогава инструкторът ми каза в никакъв случай да не се поддавам на паника и страх, а да продължа да карам. В противен случай- край.
Шофьор съм от 7 години, като през тях съм шофирала ежедневно поне по 10 км като минимум. Сега ми предстои да се науча да карам в тотално непознат за мен град, в чужбина е, с много натоварено движение. И ме е страх   Ще го преодолявам като започна на кратки разстояния и вечер, когато няма такова движение.

Oх, болната тема, същата страхливка съм, че и по-голяма. Не си вярвам, нито на способността за бързо реагиране, нито на координацията, най-вече пък на очите (с които имам проблеми). Според мен съм тежък случай и няма нищо за превъзмогване, по-добре е просто да си се возя

И аз имам ОГРОМЕН страх от шофирането. Нямам книжка, защото не мога да се престраша да се запиша на курсове. Проблемът при мен е, че преди почти 11 години претърпях катастрофа. Имаше дори жертва и от тогава изпадам в паника, когато стане на въпрос за шофиране от моя страна.
Отначало беше почти невъзможно да се кача в кола. След това ми беше трудно да се возя на предната седалка. С времето свикнах, но така и не мога да се престраша да карам. Много пъти съм ходила с ММ на полигон уж да ме учи. В моментът, в който седна зад волана и запаля колата, хвана волана и изпадам в паника. Слизам веднага от колата и осъзнавам, че не мога да го направя.
Когато осъзная, че колата е в моите ръце почвам да треперя и се чувствам ужасно.
Имам чувството, че и най малкото препятствие на пътя (като малко камъче дори), ще ме накара да се отклоня от пътя по който се движа. Не мога да си представя да се разминавам с коли, пък да не говорим за хора.
Много ме е страх от висока скорост и когато ММ кара малко по-бързо или изпреварва започвам да плача от страх.
Понякога си мисля, че проблемът ми е някъде много дълбоко в мен самата и никога няма да мога да се справя с този страх.
Иска ми се да се успокоя и да се науча, защото в днешно време колата е необходимост. Когато имам деца ще ми бъде много по-лесно, ако мога да шофирам.
Почти всички мои приятелки имат коли и си казвам, че както те са се научили, така и аз ще мога, но не мога.
Може друго да не знам, но смея да твърдя, че правилата за движение по пътищата ги знам доста добре, но това не е достатъчно.

сетих се за един трик, някой от вас може много да се смеят, но се надявам на някой да помогне поне малко.
Дъвчете дъвка - според разни психолози, когато дъвчеш нещо изпращаш сигнал към мозъка, че щом ядеш значи си спокоен

този пост може да влезе и в някоя от темите за смешни ..., но се надявам и да помогне

Не знам дали вярваш, но ходила ли си да ти леят куршум, ти определено си по-различен случай, въпроса при теб не е просто страх от шофирането, имаш си много основателна причина.

Надявам се никога да не го изпитам, аз съм имала случай карам  /стария път/  посока морето един тир изпреварва друг тир и този които е в моята лента ми маха да се махна от пътя. Съответно нямаше какво да направя, излезнах от пътя за мой голям късмет отстрани на пътя нямаше нещо пропасти, безни и т.н след около 15-20 мин треперяща и опитваща се да осъзная, какво е станало се наложи да се върна на пътя

Когато по един или друг начин попреча или притесня някой и той ми изсвири, пускам аварийки за кратко в знак на извинение. И си обмислям ситуацията - не ги пращам да вървят на майната си, че свирят, защото в повечето случаи е основателно.

Подкрепям мнението по-горе, че въпреки трафика шофьорите в София като цяло са толерантни.

Аз превъзмогнах страха като си купих моя кола.
Минаха 8 години от вземането на книжка и все ме беше страх. Да не ударя колата на баща ми, той не спираше да пили разбира се и да подклажда страха ми. Не ми я даваше, била съм неспособна да шофирам.... как ли го разбра.
Приятелят ми, настоящ съпруг ми даваше неговата, но аз пак страх и чудо. С чужда кола е отговорност.
В един момент, без да казвам на никого, отидох, теглих заем и си избрах кола минавайки покрай автокъща с автобус.Фиксирах я и се влюбих! Слязох от автобуса, уговорих да минем на сервиз при мой познат и същия ден я купих.Викнах баща ми при нотариуса да ми я прибере до вкъщи   Представете си шока му!
И като знаех, че колата е само моя, стреса отпадна. Остана да натрупам рутина, стана с ежедневно каране.

Като са толкова свесни какво свирят, в Истанбул /където си мислех, че ще е цигания да ме прощават/, един път съм ходила но ми направи впечатление няма свирене, няма псуване ,изчакват, дават ти път при нужда. Тук ми се е случвало при ограничение 40 аз карам с 60 той ме изпреварва и ме псува, че карам бавно ,няма да го пратя по дяволите ли, да беее

В сравнение с другите градове в София най-много се спазват правилата като цяло. За свиркането, повечето хич не влагат нещо кой знае какво в него, така че да не ти прави впечатление.

Сетих се и за друго - мъжът ми като цяло в София кара и имаше приличен стаж, когато купихме кола, но беше с друга регистрация. След 1 ден я сменихме, но за този един ден се претрепаха да ни свиркат, въпреки че той си караше по абсолютно същия начин   така че не винаги причината е в карането, има хора с предразсъдъци, дали номера, дали пола. Не им обръщайте внимание.

В Истанбул надуването на клаксоните е национален спорт. Но пък не го правят с лоши чувства - просто така си общуват колегите шофьори  

Колкото до София - напълно съм съгласна, че са толерантни към коли с друга регистрация. Налагало ми се е да шофирам и там и винаги са давали път, когато е трябвало да се престроя.

Малко встрани от темата, но в момента в който спрях и капеше вода от климатика долу под колата веднага скочиха двама мъже да ми сочат, че тече нещо под колата, в първия момент докато включа да им обясня, че е от климатика сочат ми аз махам с ръце 

Този страх го преодолях благодарение на  ММ който настояваше да карам колата, защото като се напие да има кой да го прибира вкъщи