Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

Публикувана: 7 апр. 2015, 16:21 ч.
Последно мнение: 3 март 2025, 09:05 ч.

84 904
504

zveti81

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да преодолея страха си от шофиране?
Какви са някои начини за шофиране с увереност?
Как мога да преодолея страха си от шофиране, особено в градска среда?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да преодолея страха си от шофиране?
  
  Преодоляването на страха от шофиране включва постепенно увеличаване на опита и увереността. Започнете с каране на малки разстояния в спокойни периоди, като постепенно увеличавате маршрута. Практикувайте през ненатоварени часове и по познати маршрути. Вземете няколко опреснителни часа с инструктор, за да увеличите увереността си. Постепенно избирайте по-натоварени маршрути и ситуации, за да разширите зоната си на комфорт.
- Какви са някои начини за шофиране с увереност?
  
  За да шофирате уверено, натрупайте достатъчно опит и увереност. Започнете с каране по познати маршрути в спокойни периоди от деня и постепенно увеличавайте маршрутите и ситуациите, в които шофирате. Вземете опреснителни часове с инструктор, което може да повиши вашата увереност. Постепенно избирайте по-натоварени маршрути и ситуации, за да разширите зоната си на комфорт при шофиране.
- Как мога да преодолея страха си от шофиране, особено в градска среда?
  
  За да преодолеете страха си от шофиране в градска среда, започнете с каране през ненатоварени часове по познати маршрути, поддържайте спокойствие, карайте бавно и се фокусирайте внимателно върху пътя. С практика и опит вашата увереност ще расте. Освен това практиката, карането в ненатоварени часове и избягването на зависимост от други шофьори са ключови за преодоляването на страха. Важно е да запазите спокойствие, да карате бавно и да се съсредоточите върху пътя. С течение на времето и придобития опит увереността ще нараства. Освен това започнете с по-кратки и по-малко натоварени маршрути, практикувайте редовно и упражнявайте паркиране на различни места, за да подобрите уменията си и да изградите увереност. Поддържайте спокойствие, карайте бавно в началото и постепенно ще преодолеете страха си.
- Какви са някои лични истории за преодоляване на страха от шофиране?
- Кои са някои препоръки за избор на първа кола за шофиране?

Анонимен

# 165 11 юни 2015, 09:32 ч.

За успоредното паркиране ми помогна много този клип:

Виж целия пост

celika

Ентусиаст

# 166 11 юни 2015, 09:36 ч.

Много ви благодаря, но той ми го обяснява по друг начин и ако не го направя както той го обяснява, ще ми направи забележка. Simple Smile

Иначе, да, като на клипа го правим.

Виж целия пост

AnonymousEmerald

Ентусиаст

# 167 11 юни 2015, 09:39 ч.

Barefoot Kontesa, щом мъжът ти те подкрепя - карай с него. Колкото по-често, толкова по-бързо заминава страха. Въпреки че при мен все още се проявява на моменти, ама то тука като знам какви джигити има.... Laughing

А успоредното уж го оправям, НО понякога като заходя като идиот, после 5 минути паркирам. Имам и такива дни. Но пък като се наложи да паркираш 10-тина пъти така, защото няма къде другаде, а закъсняваш вече за работа, се свиква. Laughing

Тренировки му е майката. Wink

Виж целия пост

hailie

# 168 11 юни 2015, 12:18 ч.

Аз от много тренировки за паркиране назад сега не мога успоредното.
Много ме е срам и ще трябва да се упражнявам.

Виж целия пост

~ Dee_Dee ~

# 169 11 юни 2015, 15:28 ч.

на мен това паркиране ми е по- лесното, в сравнение с френския гараж ( той ми е лесен, ако са малко на диагонал спрени коли, но ако са си идеално изправени, не ме кефи). Спирам и така, тъй като в много случаи нямам избор, но много внимавам и не ми е комфортно.

Виж целия пост

bibian@

# 170 12 юни 2015, 17:01 ч.

Здравейте момичета! Аз скоро съм решила да карам курсовете. Навива ме и няма да ме остави на мира половинката, а и самата аз хем имам желание, хем и доста ме е страх. Преди години правихме катастрофа с бившия ми приятел, бях до него на седалката отпред. Бях с пукнат череп, а колата от моята страна беше много смачкана..И толкова се бях изплашила, че и до ден днешен не съм го превъзмогнала и винаги, когато се возя в кола, изпитвам голям страх, ако се кара малко по-бързичко. Не знам дали някоя от вас е със сходен проблем, но направо не знам дали това някога може да се превъзмогне. Sad

Честно казано мислех и да отида да ми леят куршум, въпреки че не вярвам много в такива неща...Приятеля ми има проблеми с очите и от няколко години не може да шофира изобщо. А колата си е необходимост, най-малкото и ако искаш някъде да мръднеш извън града или страната, е хубаво поне единия да може да кара.. Просто не знам как ще превъзмогна и дали изобщо е възможно, тоя страх... Sad

Виж целия пост

Анонимен

# 171 12 юни 2015, 17:09 ч.

Съжалявам за това, което си преживяла. Хубавото на шофирането, е, че ти контролираш колата и можеш да се движиш с каквато скорост ти е комфортно.
Трябва да седнеш зад волана, за да видиш дали ще се справиш със страха. Аз, например, установих, че страхът ми идва най-вече при мисли какво може да стане, ако сбъркам нещо, но когато седна в колата, съм спокойна. Преди да се запиша на курс, бях убедена, че е безсмислено и няма да се науча да шофирам никога, а се оказа, че съм грешала напълно.

Задължително си намери инструктор, който е спокоен и търпелив, не се изнервя лесно и не повишава тон.

Виж целия пост

Jingle_Gill

# 172 12 юни 2015, 17:16 ч.

Здравейте!

И аз съм с книжка от края на 2012, но поради бременост, кърмене, грижи за детето и аз от около 6 месеца карам и то рядко.

Мъжът ми стои до мен като карам, но предпочитам някого, който да не вика толкова, защото така повече се панирам. Повече ме е страх от извънградко и магистрала отколкото от градското, макар че в София е много натоварено. Няколко пъти карам без него, но усещам адреналина и си представям как щеше да вика ако ме видеше какво правя в дадени ситуации.

За мен рецептата е да се кара първо по познати маршрути, преди да се стъмни, по възможност не когато е най-натоварено и не когато в колата ви отзад има дете...

Второ - неволята учи. За мен колата е необходимост, а не удоволствие, надявам се и това да стане.
Пааркирането ми е пълен ад, все едно никога не съм виждала кола. На теория добре, на практика - ужас.

Виж целия пост

bibian@

# 173 12 юни 2015, 17:19 ч.

Благодаря за куража! Hug

Да, казвали са ми доста хора, че когато си зад волана е по-различно. И изобщо, имам познати, които са имали голям страх, но са го превъзмогнали и то са били на доста години, когато са изкарали курса. Аз самата съм на 30+ и това също ме притеснява, дали има значение, макар да имам няколко познати, които са изкарали на същата възраст и сега не слизат от колите си. Laughing

А колкото до инструктора, да, но как да разбера кой е спокоен и търпелив, ако нямам познат, който да препоръча? Sad

Сега как са курсовете, защото чух, че вече не били листовки? Rolling Eyes

Изобщо си нямам на идея нито за курсовете, нито как ще уча тези листовки, ще запомням ли нещо изобщо, както се прибирам от работа със запалена глава....Проблема е, че аз никога не съм и пробвала да карам, нито знам нещо за колите...Направо страх ме хваща като си помисля каква шофЕрка ще стане от мен.... Whistling

Виж целия пост

Анонимен

# 174 12 юни 2015, 17:22 ч.

Ами то и аз бях така, на 29 взех книжка, никога не бях сядала зад волана на автомобил даже. Laughing

Инструкторът е най-добре някой да ти го препоръча, да.

Виж целия пост

Jingle_Gill

# 175 12 юни 2015, 17:26 ч.

Цитат на: @ddicted_to_ в пт, 12 юни 2015, 17:19

Благодаря за куража! Hug

Сега как са курсовете, защото чух, че вече не били листовки? Rolling Eyes

Когато се начих зад волана на кола, беше за 1ви път на колата на инструктора... Не знаех ни скорости, ни някой нещо ми е показвал. Смених 2 школи и 3ма инструктори в търсене на правилния. Ревала съм почти след всеки час по кормуване. Бях се отказала напълно. Ако искаш на лични ще ти пиша кой ми беше последния инструктор, при който взех книжка. Не е реклама. Даже и инструкторката от същата школа ще ти препоръчам без да съм била при нея по мнението на изпитваните тогава... Пиши ми ако искаш.

Виж целия пост

AnonymousEmerald

Ентусиаст

# 176 12 юни 2015, 19:09 ч.

@ddicted_to_, била съм в подобна катастрофа, по чудо на мен ми нямаше нищо, освен леки охлузвания от колана. Другата кола беше със смачкана на две предница. Това беше по мнение на полицаите на мястото, аз бях в шок и не осмислях какъв е бил ударът. Peace

Когато се качих за първи път в колата на инструктора, инстинктивно дърпах волана вляво, ако видех някой от дясната си страна. Наистина се стрясках, че другият шофьор ще си забие колата в моята.
Но желанието ми беше голямо и въпреки че отначало се съмнявах, че ще излезе шофьор от мен, сега даже не обичам да се возя в града. Все искам аз да съм зад волана. Laughing

Чувството наистина е различно. Страхът не изчезва от веднъж, но колкото повече опознаваш колата и колкото повече маневри научаваш, толкова повече разбираш, че катастрофата вероятно се е дължала на един некадърен шофьор, но на пътя има и много съобразителни такива. Peace

ПП: За инструктор можеш да попиташ и в темата за млади шофьори. Peace

Виж целия пост

Aлекcандрa

# 177 12 юни 2015, 19:36 ч.

@ddicted_to_, мен също подобен страх че спираше много години да изкарам книжка. Като бях малка, баща ми катастрофира, а аз също бях в колата. Та дори и не си помислях да изкарам книжка, но се наложи. Изобщо нямах мерак. Кормуването го взех много трудно и вече си мислих че аз шофьор няма да стана. Истински се отпуснах едва след като взех книжката и започнах да карам сама.С човек до мен се усещах напрегната, но сама се отпусках и се чувствах спокойна. Е отне малко време....

Виж целия пост