Джине, велика си. Просто ей така. Да знаеш.
Дарче, аз през цялата бременност с Ками бях толкова заута с тревоги по Марти, че изобщо не се вълнувах за нищо свързано с бременността. Чак се чувствах гузно как пренебрегвам бебето. Обачу когато родих и вече нищо друго нямаше значение. Всичко беше много по-осъзнато. Цялото раждане, после моментите с бебето. Може би и факта че бях в хубава болница и бебето беше около мен. Не знам, но сърцето ми се пръскаше от обич и умиление.
После бях като Жалинка, бутам количка с две деца, кое мрънка кое не, ама грам не ми пука. Даже им се радвам. Е вече като се бият не им се радвам толкова.
Жалинка, много ме кефи как мислиш, че няма значение режима на децата, а да са нахранени и обути. С две деца вече няма почивка. Поне не и докато не пораснат малко.
Хайде до скоро и със здраве :*
Защо питаш ? Приличам ти на някоя зодия ли ?
Стрелец съм !
ето това е гадното, когато няма на кого да разчиташ, че и да ти е спешно няма как. 
И моето ангелче се превърна в Денис белята, отделно, че се тръшка, не яде, върти глава и повтаря "н,н,н!". Единствената хубава промяна е, че идва повече при мен, но пък през повечето време не иска да го гушкам, че вече е голям човека. А как се тръшка като тръгваме на работа - не си е работа просто! Акъла ми не стига как ще го оставяме на ясла.



