Юлски бебета - тема 32

И аз тези дни бях на ръба на нервна криза, но се овладях!
Днес е почивен ден и отидоха тати и Еми на плуване. Да ги видим като се върнат.
Вчера пък бяхме на плаж на р. Елба. Еми падна във водата цялата. Водата ледено студена, направо не знам как издържа. Бях взела предвидливо комплект дрехи, защото миналият път на морето се оказах неподготвена и трябваше да се прибираме набързо....
Дарче - споко, момиче! Дръж се! Това е засега положението. Какво става ако спреш да й се караш и я оставиш да трещи на воля? При Еми работи до някъде - просто се усеща сама и спира с тъпотията си. Или пък аз я гледам много тъжно-лошо и тя милата спира. Гледам я разочаровано и тя май се усеща. Другото е, че й говоря много. Вчера примерно не искаше да седи в количката, а не можем да я пуснем, защото имаше много коли по пътя до плажа. Тя мрънка ли мрънка. Първо й се ядосах много, искаше ми се да я шляпна, но се въздържах. Накрая спрях и й обясних защо я държим в количката и тя вярно спря да мрънка. Явно разбира. Казах и - ето аз знам, че искаш да ходиш, но има много коли и нали искаш да стигнем по-бързо до плажа и да си играеш с пясъка - ето затова ще седиш в количката и ще имаме повече време в пясъчника.
Иначе избягвам да ходя на места, където може да са й дразнители. Пазарувам само с бебето. Проблема ще дойде, когато и бебето вече не е толкова бебе и иска да пипа и дърпа и то от количката...тогава според мен ще дойде истинското натоварване. Надявам се до тогава каките да са станали човеци

Скарлет,изобщо не е заради разхвърляното.Отдавна спрях да се ядосвам за това.Ама понеже и ти си от тези със съветите за спокойствие,кпито понякога ме карат да се чувствам калпава майка,ще взема и на теб да ти я пратя.Напоследък така пропцедирам и все повече хора се убедиха,че положението наистина е нетърпимо и изобщо не преувеличавам.Да,разбирам,че няма как да ме разберете,защото все си мислите,че нали и вие деца гледате,моето колко да е по-палаво.Е,повярвайте ми,палаво е!
Със сигурност и аз греша някъде,но съм опитала всичко и сега си мисля,че само мога д

сега си мисля,че само мога д...... милата явно не можеш и да допишеш!
Дарче - каквото и да ти кажем само ти си знаеш какво ти е реално на главата! Наистина като майка на породени деца те разбирам напълно. Това е един малък ад, в които честичко се питам - това ли е живота за който съм мечтала? Ако те успокоява ще ти кажа - вчера бяхме на приказно място с двете деца. Слънце, плаж, готини гледки....въобще мечта! Да, но ние бяхме с две деца под две годинки!!!! И знаеш ли колко много пъти си казахме - е, сега ако ги нямаше децата щяхме да направим това или онова....после обаче си говорихме много с ММ и решихме, че по-добре да ги имаме и да са живи и здрави, защото ако ги нямахме и бяхме на това място сигурно нямаше да имаме търпение да се приберем за поредния опит да ги имаме! Какво да ти кажа - стигнахме до там, че трябва да им се наслаждаваме - палави, чорлави, ужасни честичко, ревящи, гаднички ....това са те - нашите скъпи дечица. Да се радваме, че са живи и здрави и си ги имаме....и казвайки това все пак някъде се прокрадва мисълта - е, да ако ги нямаше тия двете мрънколясничета щяхме да си седнем спокойно на кея и да гледаме как минават огромните кораби и да си пием бира (аз съм забравила какво е да пиеш бира на воля и да се чувстваш замаян)....
Гледай на живота от другата страна, помисли си какво щеше да е ако ги нямаше, ако утре просто ти ги вземат и знаеш, че няма да ги видиш следващите месеци. Е, страшничко си е! Аз като много падна духом, като много сдам багажа и така си мисля и ми минава!
Честичко ми идва да ги напляскам, обаче си казвам - та те са огледало на мен самата!
Дай да си помечтаем малко - те мечтите поне са безплатни!
Аз ако нямах деца сега щях да работя и да правя кариера. Сигурно отдавна щях да съм много добре с немския и да работя някъде тук с добра заплата. Сигурно в момента вместо да пиша, докато с едната ръка давам биберона на бебка щях да търся екскурзии за лятото....Най-вероятно щяхме да отидем в Италия, да си наемем кола и да обикаляме...мдааа, но обикаляйки щяхме да спираме и да правим "опити" да се появят тия деца! Какво да ти кажа, човек май винаги иска другото - онова, което няма!

Другото, което аз правя често е - просто седя и нищо не правя! Гледам я каква тъпотия може да измисли и нищо не правя за да я спра! Ама нищичко! Яде пясък - ок, нека си яде, щом така й харесва! Вчера я гледахме с ММ 15 минути как се цапа, мокри и плиска в ледено студената вода. Гледахме я и не ни пукаше, защото беше готино да сме там просто и да не ни пука! Накрая вече ни дойдоха силите да се преборим с нея и да я извлачим от водата, да я преоблечем и да се започне - неееее във водата! Обаче имахме 15 минути, в които се преструвахме, че това, което върши дъщеря ни е най-готиното неща на света! Естесвено, че не беше, но какво от това! Остана ми като спомен - тя се плицика, а ние седим и нищо не правим! В общи линии вчера теглихме една на възпитанието и я оставихме да бъде себе си!

.......................................

Надявам се те успокоих малко! Бъди сигурна, че не си сама и много други минаваме по горе-долу същият път! Помисли само колко глупави понякога ти изглеждат проблемите, които имахме когато бяха малки....сега погледнати от гледната точка на времето!
........................................
И не, не се успокоявам с това, че ще става по-лесно! Напротив представям си го да става по-трудно! Сега бебка не ми противоречи, не тича във всички възможни посоки и все още имам чувството, че държа нещата под контрол. После ....после обаче не ми се мисли! Ето затова просто в момента се наслаждавам напълно на живота!
......................................
И никой не си мисли, че си лоша майка! Аз примерно съм от гадничките - дето оставят ревящото дете в яслата с кеф и отиват да си вземат своето, оставям бебето да плаче за да си ровя в нета....и какво от това, знаеш ли колко ми пука- точно 0! Тия деца са деца, но не съм им робиня! Гледам ги както мога и това е моят си начин! Някъде в нета четох - казала ли съм, помислила ли съм поне веднъж през деня - обичам ги тия хлапета, значи всичко е на 6! А такива съвети - как да бъда прекрасна майка можеш да ги  забраниш да ти излизат като статии в нета! Аз не познавам прекрасни майки и не искам да ги познавам! Глупости на търкалета създадена от рекламните клипове - онези красиви женици, с по 3 деца, които готвят най-вкусната супа за най-нежният мъж, които се прибира всяка вечер с цветя!!! Дрън-дрън! Реалността е друга, но въпроса е как ще я погледнеш! При мен сработи това - приех себе си за една щастлива жена на 2 деца, която няма да се разочарова от живота само защото някое хлапе е натиснало някое копче някъде. Открих, че най-често проблемите ми с децата идват от мисълта - какво ще кажат хората....ами да кажат ако искат - какво ужасно дете, което се и тръшка на всичкото отгоре!Нека го кажат, но нека го кажат след като вземат моето дете и просто го погледат известно време!
...........................................
Та така Дарче - това е положението - хванали сме се на хорото и ще го играем! Пази си нервите, че са ти за цял живот и щракай с пръсти - днес и само днес сме тук! Просто му се наслаждавай на щуротията на това дете, наслаждавай се, че е живо и здраво!

 В общи линии основна част от възпитателните ми техники са да ги оставям да бъдат себе си На тази възраст за мен е напълно естествено именно това да се случва.
 От една страна обичам децата да не са стерилни, да се забавляват с пясък, вода, кал, пръчки, да лазят, да се катерят, да се търкалят, да ходят боси... и това изобщо не е компромис, а целенасочено оставяне на детето да прави тези неща. Също игра с домакинските ми прибори и съдове, "простиране" с мен "подреждане" на обувки и други големи "помощи", след които работата ни е двойна Но могат и наистина да помагат - подава щипки, подава съдовете от миялната, носи чорапите в шкафа и т.н.
 Тези трудни моменти сега ги разбирам като ценна инвестиция.
 От друга страна бързо разбрах какво следва след строг тон и забрани. Децата се изнервят, правят наопаки на желаното от мен, драмите се увеличават значително, изнервям се и аз и става омагьосан кръг.

 В същото време не бих ги оставила без рамки. Има неща, които няма как да бъдат позволени или да се чака импулса да мине или да ги чакам да пораснат. Например ако нараняват себе си, друг или унищожават ценна покъщнина. Ако е нещо, което не мога да преживея, ползвам метода с "кръженето" около ценната вещ Стоя плътно до Анна и наблюдавам, докато успея да ѝ отвлека вниманието или я уговоря да ми го даде/замени с друго.

 А понякога просто ми писва от всичко и си казвам "да става каквото ще". Лягам на дивана и гледам как се размъкват дрехи по земята, разлива се вода, киселото мляко се стича от масата на пода... Но аз релаксирам  

 И въпреки всичкото старание грешки правим, не малко. Има тежки моменти, има дори моменти, в които съм знаела какво ще е работещо за ситуацията, но толкова съм изтощена или изнервена, че го карам по прекия път с викането (поне за големите) и резките забрани за малката. Забелязвам, че даже обичайното ми говорене е станало по-шумно и рязко.

 На мен ядовете ми са основно свързани с емоционалните специфики на големия. Анна се очертава като най-лесна за сега. Но и батковците помагат. Вместо да ме разхожда винаги мен напред-назад, хваща някой от тях и им казва какво иска.

Джалина, извинявай че ти се бъркам, но изказването ти направо ме втрещи. Онзи ден точно четох една статия, в която се споменаваше колко е важно майката да гушка новороденото и да не го оставя да плаче. Изгубих един час да търся къде точно съм го прочела, но искам да ти го дам. Статията е за съвсем друго, но накрая завършва със съвет към майките...: http://www.monitor.bg/article?id=441384
Ето и текста, който имам предвид:
Понеже и на мен наскоро ми дадоха съвет (наши мами във ФБ), как бебето трябва да е само нахранено и чисто и може да го оставя да си плаче в креватчето, докато аз се занимавам с баткото, та на фона на това, прочетеното ми бръкна много на дълбоко в сърцето. Особено фрагмента, за това „Майка ми е тук – ще живея. Майка ми я няма – ще умра”.

Мадлен и аз като теб останах така  .Не мисля,че бебето има нужда само от храна и сухо дупе............

Искам да ви споделя някои мои чувства.Същото онова същество,което докато растеше в мен и ми беше напълно безразлично,просто защото нямах време да се замисля за него,да свикна с мисълта,че то е в мен,че нося живот,днес изпълва света ми със светлина..Странно е как въпреки,че Ади беше планувано и изключително желано бебе,как въпреки,че я обичах от момента,в който видях двете чертички,когато се роди ми трябваха 2-3 дни,че и повече,да свикна с мисълта и да я обикна истински.Малкото ни изненада и аз всъщност дълго се колебаех дали го искам,чудех се как ще го обичам и т.н.Искам да ви кажа,че го обикнах с цялата си същност още от мига в който го зърнах.Ива,спомена наскоро във фб за подобно чувство с децата си и го обясни по същия начин както аз си го обяснявам.Просто при първото майчинския инстинкт все още не е изграден напълно,а с второто е налице.
Гушкам я всеки път,когато мога,искам,тя иска и трябва.Правя го и защото ми доставя огромно удоволствие и защото е последния път в който държа толкова малко бебче.Друго,което ми прави впечатление е колко приятно чувство оставя у мен кърменето.Много от вас споделяха за подобно чувство преди време,когато децата ни бяха малки бебета,но аз не го разбирах.За мен кърменето беше просто задължение.Както беше къпането,смяната на памперси и т.н.Но сега е толкова различно,приятно,естествено ...
Изобщо не чета статии,не ме интересува кой лекар какво заключение е направил,коя майка какво е написала в блога си.Водя се изцяло от инстинктите си и всичко е толкова по-лесно и естествено от колкото беше  първия път.Боже,колко глупава съм била!Няма го сега това напрежение кога и колко трябва да яде,да се спазват режими,количества,норми..Сега просто се обичаме

И много добре правиш, според мен!

Мен пък Жалина не ме втрещи. И изобщо тя не казва, че оставя бебето да реве до скъсване. Но понякога човек наистина има нужда да седи и гледа в точка без да скача при всеки рев (особено в нейния случай, с две бебета и по-малкото доста ревливо). Не съм си и помислила, че оставя бебето да реве с идеята, че някога ще го гушне или друг път ще му даде да яде, за каквото се говори в статията. Не се опитвам да я защитавам, просто ми се струва, че остана неразбрана. А и всичко е доста по-различно с едно дете и с две бебета.

И на мен ми трябваше малко време да обикна първото дете, но пък там истински се наслаждавах на кърменето. Тя сучеше по 30-40 минути на хранене, аз пред лаптопа, чета си, гледам филми, накрая тя се дърпа нахранена, точно с тази "пияна" физиономия, която няма как да се опише. Слагам я да спи и съм свободна... С второто постоянно имаше някаква драма - в началото реве, че гърдата не пуска веднага, в края реве, че е свършило млякото. Той суче от едната гърда, каката виси от другата страна. Не мога да се отпусна, защото във всеки един момент тя ще изскочи от някъде и ще му изкрещи на ухото, точно в този момент ще иска да яде, да пие, да пишка и аз трябва да го оставя ревящ да ѝ избърша дупето.
Него го обичах още от раждането, но някак си ми трябваше време да започна да ги обичам едновременно. В началото гушках нея и страдах, че нямам време за нея, после гушках него и страдах, че е ощетен. Е сега е доста по-добре. От сутринта над 50 пъти ме е питал къде е кака му и след малко, като се събуди, ще започне да ме дърпа да ходим в градината да я взимаме.

Аз също мисля, че Жалина не беше разбрана.
Наскоро получих коментар, че на такива като мен им е най-лесно, щото имало кой да им гледа децата. Първоначално се засегнах, даже мислех да обясня, че докато ми гледат децата, аз не се намирам нито в спа център, нито пия коктейл в някой бар, но се замислих, че жената, която го каза наистина е права. Лесно е. Така като ви чета, с ръка на сърцето мога да кажа, че никога не ми се е случвало, нито да се чувствам безпомощна заради децата си, нито пък някое от тях да чувства някаква липса.
Но едно е ясно, ако с малки деца е трудно, до чакайте да видите какво е с големи…..

Аз също не мисля, че Жалина остава малката да плаче, пък тя да не й обръща внимание. По-скоро с второто дете е по-спокойна. С Еми се филмираше много и излишно, сега с това бебе го няма напрежението което беше.
Нека не забравяме, че тя е абсолютно сама и се справя с две деца и изискващ мъж. Ако на всяко мрънкане на бебка рипва като ужилена, колко време ще издържи? Не вярвам някоя от нас да си мисли, че малката реве, пък Жалина си е качила краката на масата и я мързи да стане. Познаваме я що за човек е. Намерила е начин и се справя, балансира между двете, дом и мъж.
Жалина, браво момиче!

Абсолютно съм съгласна с Весела, явно Жалина е намерила баланса между двете.
Аз затова казвам постоянно на Дарчето, въпреки че тя се дразни, но с нещата които е споделяла като пакости на Ади, каквото и да ми каже, няма да ме впечатли, защото знам какво е с големи деца. Не мога да се връзвам толкова на детинщините на В. и да е направила беля, и това че се качва все по-високо с риск да се пребие, няма чак толкова да се ядосвам, но виж, когато се обърне и ти каже "Ще си правя каквото си искам пък, няма ти да ми кажеш" Ето това наистина е проблем. И това за съжаление ще дойде, тогава когато иска да ходи на дискотека на 15, а аз както и на голямата няма да разреша. Уж таткото казва, че той щял да се оправя с тези моменти, но защо ли силно се съмнявам  Днес присъствах на една случка, бабата изтървала внучето малко по-малко от нашите, то се качило на количките, знаете ги дето пускаш 1лв и се клатят, тя го дърпа, то реве и се тръшка, тя го нагрубява и става още по-лошо. Сигурна съм, че тя ще се оплаче, че детето не слуша и ще се оплаква много от него, как не го наби пред хората не знам. В същото време, моето също иска на колите, качих я, засякох 15 мин, без да пускам 1лв, след което й обясних, че на мама и е много топло, и не мога да стоя повече там, затова ако иска, да идем до магазина, да си взема вода, а на нея сок. Еми повтори 5 пъти, топло, след което сок, и тръгна примерно до мен, да ходим да търсим сок. Малки са още, намира им се цаката.

Хайде де, кое точно от не разбрахте. Не искам да нападам Джалина ,не казвам, че и е лесно. Да, на мен ми е лесно, защото си имам баба под ръка и още едни отзивчиви баба и дядо, които да помагат, защото таткото помага много и се грижи за малкия даже повече от мен, НО написаното, дори да не е вярно, на мен ми звучи страшно. Не искам и да и вадя думите от контекста и да ги тълкувам сами по себе си, но на мен това ми звучи точно като "сега имам нужда да релаксирам, нека тя си реве колкото си иска, не ми пука". Ми не мога да го приема. Едно толкова малко дете не може да осъзнае, че мама има нужда от почивка. То осъзнава само, че мама я няма. А за него мама е целия свят. Избор на Джалина е дали ще процедира така с Ивет или не, нито съм и в къщата, нито съм и в положението да я съдя, но когато го дава като положителен пример и го прокламира като правилно поведение, е не мога да си замълча.

Много точно казано 

Аз пък изобщо не познавам  jalina и изобщо нямам идея какво стои зад тези думи. А думите са тези, които цитира gemavar. Явно нещо в познанството ви кара да ги четете по-различно от нас. Дано сте прави.

 ~Дарче~, написала си го толкова мило, че ми се прииска да ходя оттатък да намачкам спящата Анна . Това е същността на майчинството - да правиш каквото усещаш за добро, независимо дали има или няма нАучни потвърждения за нуждата от него  
 Понякога обаче хората си въобразяват, че правят каквото те смятат за правилно, а всъщност сляпо, дори подсъзнателно опитват да угодят на общественото схващане за правилно.  Определено житейските изпитания налагат на всеки от нас да прави компромис с най-доброто, което би могъл да даде на детето си според разбиранията си. Аз лично се чувствам далеч от това, което смятам, че трябва да бъда. Но   си спестявам излишни залъгвания, че компромиса е всъщност полезна стъпка. Ще успокои съвестта ми може би, проблемите обаче си седят.

 И макар аз също да опитвам да правя нещата според своето си усещане, обръщам внимание и на науката Няколко изследвания правени от различни работни групи доказват едно и също - когато детето бъде оставено да се самоуспокоява то вероятно ще спре да плаче, но нивата на кортизола (хормонът на стреса) значително се покачват. Ако това не е инцидент, а  честа практика, забавя развитието на мозъка и руши вече развити връзки в него.
 Ако обаче близкия човек е насреща, тогава дори детето да продължи да плаче, нивата на кортизола спадат.