Как отстоявате позиция сред роднините си?

По-горе споменах, че дори и когато те ни гостуват отношението е същото. Не ги притеснява къде са, просто са си такива. Темата я пуснах, защото стигнах до един момент в живота си, в който реших, че трябва да започна малко по-малко да отстоявам и своите позиции и мнение. Много е трудно от позицията на по-слаб или малцинство да го правиш, но ако замълчиш, означава, че си съгласен с това. За натоварването ще кажа, че понеже те имаха работа покрай празниците ние с мъжа ми взехме двата дни децата с нас, разходихме ги, почерпихме ги, обърнахме им внимание. Сестра ми и мъжа й дойдоха за по 1-2 часа вечерта в събота и неделя сутрин в майка ми, през което време успяха да нахокат малкия и да кажат колко е невъзпитан без да стават от масата и да се заинтересуват въобще от него. А братовчедката от малка е с нас, все я водим някъде като се прибера там. Не знам ти прецени какво натоварване може да е това и за кого.

Не ти зная роднините, по написаното от теб мога само да си направя догадки, но съдейки по моите, по-скоро на съпруга ми роднини, когато спрях да си отстоявам позицията, вечно да милея за правдата и най-важното да анализирам от пет различни ъгъла всяка казана дума, действие, поглед, жест и все аз да бях слабата и уязвена страна след анализите си, нещата си дойдоха на мястото. Писах ти го вече- едната страна трябва да отстъпи. Обикновено го прави по-умната. Инак всеке може да се перчи, да се мери с другия, вечно да е недоволен от него, все той да се изкарва жертвата, все неговото дете да страда ...

И това ти забелязах, аз бях същата, защото децата ми бяха и все още са най-малките от роднинските- все чуждото ти е виновно, все то дразни твоето, все твоето е правото, все то, милото завалийче е онеправданото, ах, маминото то ... Тъпа е тази позиция. Всеки родител тегли към неговото си чедо. Малцина са тези, които на равна основа приемат и грешките на собствените си и на чуждите деца. Ей, на, две сестри сте, а деца делите ....

Имах предвид, че за тях, през техните очи и мироглед твоето дете им е натоварване. А не че е такова по принцип. Има всякакви хора, аз не си харесвам роднините също   но за жалост няма как да ги отбягваме, или трябва да си мълчиш и обикновено те правят на балама..или си казваш рязко и точно нещата и си променяш отношението и ти. Чак на всяка цена не знам редно ли е, но да си отстояваш позициите пред роднини съм ЗА.

ПП- на тях щом им пречи детето, спрете да се виждате за малко и им обясни защо. Но няма как да искаш да си променят отношението, защото те така си живеят явно. Няма как за 2 3 дни гостуване да ги промениш.

Мен лично роднините и близките си ме знаят , че съм труден за повлияване индивид, като нещо не ми харесва- ставам и си тръгвам или си казвам директно без право да замяна. Може да е много егоистично, ама аз съм си най-важна. А що се отнася до детето, аз и мъжът ми сме единственият фактор и това е заявено още от преди да се роди и мисля, че и с това свикнаха, защото при най-малкият опит да се каже, че нещо не правя какво трябва или не би трябвало така , получават този поглед  

Една история- събрали сме се семейно, аз доволно бременна- баба ми, баща ми, роднини, сестра ми. Хапвам си аз добре и естествено стана въпрос как ще се казва детето.
Баба ми: Измислихте ли име на детето?
Аз Да, още преди да го направим  
Баба ми/опитва се да го подхване от далеч/: Аааа добре, сигурно е някакво хубаво , българско име?
Аз/придъвквайки зелената си салата, безразлично и с равен тон/ Не, мисля , че няма подобно име дори на балканският полуостров
Баба ми: Сигурно на някой да прилича сте го измислили
Аз: Ами , не , четох една книга и веднага поисках, ако имам момиче да се казва така.
Баба ми/вече леко раздразнена/ Е  как ще се казва?
Аз Ивейн
Баба ми- как Ивен?
Аз: Неее, Ивейн с й кратко  
Баба ми: Ееее има време да го измислите докато се роди
Аз: Едва ли, подписахме декларации за припознаване и за това, че искаме второто име да не е с окончание за женски род, а да е точно името на бащата
Баба ми: Вие няма ли да подпиште все пак, ако става дума за пари, ето аз баща ти, веднага ще кажете колко
Аз: Не, докато не се набутам в роклята, която искам сватба няма да вдигна.
Баща ми: Хайде да сменим темата , има време докато се роди детето.

......ражда се детето, звъни баба ми
-Как кръстихте детето
Аз:Ивейн
Баба ми: ееее то почти като бащата ти Венелин  

Та мисълта ми е, че в спорове не влизам, просто решавам нещо и го съобщавам без да се разправям, ако някой се опитва да ме натиска и аз нямам идея как не му се получават нещата, но просто не подавам   Много обичам цялото си семейство и роднини и тъй като съм твърда в решенията ми, подобни неща не ме дразнят и не си ги слагам на сърце, просто защото знам , че само с приказките ще си останат  

Много смислен коментар, благодаря ти, точно това се опитвам да правя и май ще вложа повече усилия в тази насока.

Ами аз мисля, че определено ми се получават нещата;). Дъщеря ми отдавна знае че хората са различни и мислят по различен начин затова трябва да приемаме и чуждата гледна точка, но да си правим нещата както ние мислум че са правилни без да пречим на останалите;). Успех, каквото и да предприемеш

Аз имам друга гледна точка на товята история. Според мен си реагирала доста крайно на направените забележки на сина ти. Все пак си на тяхна територия и е трябвало да се съобразяваш с тях. Не си струва човек да си разваля отношенията с най-близките си роднини заради такива дребни неща. Детето няма да е все на 3, ще порасне, ще стане по-кротко.

Звезден Прах, харесва ми метода ти
Хубаво си направила, че си заявила още в началото всичко. И аз така направих, ама някъде по пътя се залутах, а и обстоятелствата много се промениха, та се налага пак да го правя, в момент в който се усещам в слаба позиция.

Най-зряла е дипломатичната позиция на Касита.
От личен опит - наистина роднините се обиждат за дълго (освен ако няма силна любов помежду им).
Звезден прах постъпва според темперамента си. Не всеки може така.  Но и при нея виждам, че има любов от страна на роднините.

Според темперамента си постъпвах и аз- ясна, гласна и вечно несъгласна. При това и незряла, на 20 и малко години. Опитът, горчив, времето и годините ме научиха да бъда това, което съм днес.
Иначе, пак казвам, всеки е свободен да се прави на интересен, което е направила Звезден прах всъщност. Не че осъждам действията й.

Срещите с роднини са винаги натоварващи. Ходете по-рядко, пропускайте празниците и постепенно ще се научат да се съобразяват поне малко.
На мнение съм, че и да си мълчиш постоянно и за всяко нещо  само и само да не си развалите отношенията не води до нищо хубаво. Накрая ти се качват на главата и в един момент трябва да им се покаже границата.  Съгласна съм и с това, че човек трябва да си избира битките, защото и да се кара за всяко нещо, пак не е добре.

Не ми е било за цел да се правя на интересна  и то точно пред роднини, точно пък на тях най- малко пък съм интересна, при все, че ме знаят от дете, просто тормоз и издевателство над собствената си личност не търпя. Мирогледа ми е такъв- както аз не давам тон и акъл в живота на никого, така и нямам нужда от непоискан такъв. Ако повече хора бяха така, смятам че нямаше да има изрични дрязги и разправии. Не ги понасям и ги избягвам всячески, натоварват ме много. Нещо като не ми се нрави- изчезвам и излизам от ситуация веднага по един или друг начин, ама това да стискам в себе си и да се правя, че всичко е наред или , че съм съгласна като очевадно не съм, особено с най близките, аз лично му викам лиемерие  

В тази ситуация изобщо не става дума за децата и за отношенията между или към тях.Става дума за лоши отношения между възрастните.Ако не беше детето, щяха да имат друг повод да се държат по подобен начин. Няма смисъл да обсъждаме децата, отношенията между възрастните не са наред.

Каси, от твоите постове разбирам, че си много огорчена от това, което ти се е наложило да преживееш и искрено съжалявам. Може и това да е дипломатичен начин да се справиш, но не знам дали горчилката преминава. Аз не тая лоши чувства към семейството си, въпреки различията ни, просто не искам да скривам това, което мисля и те знаят, че съм такава.

Мълча,игнорирам или казвам това ,което искат да чуят.
Събирам се с тях само ,когато няма как да откажа.Сестра ми се вижда често с тях и са по-други отношенията им.Аз като ходя на 5месеца веднъж няма как разговора да е плавен.Виждат децата на сестра ми и си вадят изводи за останалите.Децата също контактуват с тях на различно ниво.Моето ги отбягва.Нали ги вижда рядко.
И най-вече аз обичам тези и такива неща ,които те не харесват.И това винаги е било причина за дразги и намеци.И затова се виждаме рядко ,защото нямаме общи интереси.Те го знаят също.
Нямам очакване за нещо от тези срещи.Ставам и си тръгвам и никой не ме спира да остана още малко.За тях няма смисъл за мен също.

п.п.Детето ми има няколко първи награди.Както и от доста време чете кратки думи,пише и т.н.Никога не съм звъняла на майка ми да и разказвам.Не ,че и тя ме пита много.На последната среща през февруари ми набиваха канчето как не се занимавам с него и е изостанал,а братовчед му...Нищо не казах.Мълчах си.Беше ми смешно.