Как отстоявате позиция сред роднините си?

  • 8 494
  • 115
# 75
Въпрос на гледна точка и ... труден характер Wink

Проблема никога не е, че родата дава акъли, а проблема е в това защо се дразни някой като му ги дават.  Mr. Green
Имам примери как точно заради мотото да не излизаме на война и вечно мълчание, се стигна до такива сериозни последици, че ви е бедна фантазията. Та, толкова за богатството.
Интересно е как се израждат хората понякога и какво ги кара да действат по определен начин.
Виж целия пост
# 76
Ако една майка греши в методите си на възпитание и гледане на детето нали най-близките са хората дето могат да и кажат, че залита?

Принципно в този форум ми прави впечатление колко много жени твърдо се изказват как другите /роднините/ не могат да кажат и "копче" на внуче/племениче щото мама пърха наоколо. Как бе хора сте сигурни, че не грешите и не отглеждате сериен лигльо? Само аз ли винаги се питам дали не греша и не се чувствам напълно уверена в правилната си насока по повод възпитанието?

Цветина20, разбирам те, че искаш подкрепа и се вслушваш само в постовете, които ти казват как си права. Но допускаш няколко много съществени грешки, като си мисля, че основния проблем ще е, че детето ти няма да е близко с роднините си. Голямото семейство и много роднини е богатство! Опитай се да оставиш детето да изгради свои отношения с братовчедка си, леля си, баба си. Не контролирай и стерилизирай толкова средата му. Научи го да контактува с хората каквито и да са, а не да подбираш кой да е около него и как да се държат с него.  Hug

Освен да търсиш материали как да казваш НЕ /пък и то в случая какво ли има да казваш не  newsm78/ може да погледнеш и материали как да приемаш и реагираш на критика. Мисля, че ще са ти по-полезни.

Mandi84, много добре казано  Peace
Абсолютно съвпада с моето мнение.
И изобщо, като чета темата, отсега ми става жал за повечето деца като тръгнат по градини и училища....там мамите-закрилници не ги допускат, а "мамините" принцове и принцеси трябва да се справят сами с доста по-силна агресия.
Прекалено закриляното дете винаги е потенциална жертва.И съществува съвсем реалната възможност да си остане вързано за полата на мама до гроб.
Виж целия пост
# 77
И аз съм на 100 % съгласна с Дорис. Старая се да отглеждам и да възпитавам дъщеря си по най-добрия спрод мен начин, но няма как да съм абсолютно убедена, че не греша някъде. Даването на акъл от близки хора, които знам, че ни обичат и ни мислят само доброто, го приемам като съвети. Чувам, обмислям и преценявам това което ми е казано. То е друга гледна точка и начин аз самата да погледна нещата от друг ъгъл. Дали ще послушам съвета или ще го отхвърля е друг въпрос, но да отрека на момента нещо, само защото е казано от свекървата/лелята/етървата и т.н. ми се струва инфантилно. Точно като две-три годишните, които викат "няма пъъък" само за да са в отрицание.
Виж целия пост
# 78
Дорис, Съни  Peace

Четейки повечето постове, получавам светкавичен импулс да благодаря горещо на съдбата за семейството си  Sunglasses

Едно пожелание от мен - обичайте племенниците си! Те също са деца. Деца на сестра, брат...Деца също като вашите ...
Виж целия пост
# 79
С майка ми нямам различни виждания по отношение на възпитанието на детето. Е, понякога казва, че съм строга, но няма как винаги да съм мека Мария.
Обаче преди няколко дни чух какво каза свекър ми на мъжа ми, докато им гостувахме за празниците: "Тая ваша дъщеря е толкова разглезена, че на ваше място щях да я бия през 10 минути". Мъжът ми си замълча, аз го напсувах наум и така. (Друг е въпросът, че бърка палаво с разглезено, но карай.)
Ако очаква от детето ми, тоест от внучка си, сляпо подчинение и роботизирано поведение, не е познал. И все пак ми стана неприятно, защото беше казано с такъв тон, който не предполага кой знае каква обич и привързаност към детето. Ама майната му де.  Grinning
Виж целия пост
# 80
Имам примери как точно заради мотото да не излизаме на война и вечно мълчание, се стигна до такива сериозни последици, че ви е бедна фантазията. Та, толкова за богатството.
Интересно е как се израждат хората понякога и какво ги кара да действат по определен начин.

Наистна ми стана интересно какви последици може да има от това, че сестра ми примерно намира детето ми за разлигавено. И да уточним - тя макари рязко ми казва, че детето ми е нетърпимо, а не лицемерно да си мълчи и да го оплюва /и мен включително/ зад гърба ни.

Виж целия пост
# 81
И аз като казах на сестрата на мъжа ми, че децата й обиждат баба си, нейната майка, държат се с нея безобразно, плюят я дори, какво постигнах? Постигнах това, че ако клетвите можеха да убиват, досега да съм спомен.
Виж целия пост
# 82
Каси, сама каза, че срещу теб не стоят нормални хора, очевидно. Ако аз кажа на сестрата на мъжа ми, че децата ѝ се държат по този начин, тя ще им направи забележка, ще ги накара да се извинят. Ако тя на мен каже същото (нарочно слагам "чуждата" страна, а не своите сестри), аз също ще взема съответните мерки по отношение на детето си, а не спрямо нея.
Виж целия пост
# 83
Дорис, специално уточних в по-предния пост, че акълите/забележките са най-малкото нещо в отношенията между роднини.
Освен това Касита ти е дала пример.
Виж целия пост
# 84
Така, за всички, които се включиха, ето как се разви ситуацията. Днес сестра ми се обади и говорихме повече от час. Какво се оказа: Преди три години съм казала, нещо което я е засегнало. Аз дори и не помня, но тя ПРЕМЪЛЧАЛА. Казала съм нещо от сорта, че не ми харесва да прегръщат и целуват детето постоянно. Явно тогава съм била нещо изнервена, но както казах дори и не го помня този случай. Но сестра ми го запомнила, и останала с впечатление, че не искам да е близка с детето. Питах я защо не е казала, защо е мълчала. Днес се върнахме заедно назад и си говорихме много, как това че не е споделила тогава не ми е дало възможност да се променя. После с времето сме премълчавали все повече неща и така се стигнало дотук - тя критикува моето дете, аз нейното и всички заедно. Казах й всичко, но по-важното е, че тя ми каза всичко. И се надявам да сме стигнали до етапа, в който дори ще си казваме и неприятните неща. Изяснихме позициите и направихме план за следващото посещение. Олекна ми и се чувствам добре. Благодаря на позитивните коментари, на другите успех в мълчането.
Виж целия пост
# 85
Тук проблемът е между родни сестри и родна майка. Не става въпрос за отношения между снаха и свекъри, етърви или снаха и балдъза. Там отношенията са други, макар, пак ще кажа -децата са си деца и не трябва да проектираме междуличностните си отношения върху малките. Ето, аз например не припадам от възхищение и любов към девер ми ( даже хич), но детето му ми е мило и близко. Какво е виновно то, че баща му е ....Как да е!
 Тъжно е родни братя и сестри, деца и родители да се джавкат като случайни хора и да се ежат помежду си. Обикновено причините за това са много - родителите са делили децата си, били са груби, незрели и това рефлектира при поколенията им. Въпрос на зрялост, на доброта и желание е да се прекъсне този порочен кръг и да научим децата си да са близки.
Ама, както искате Simple Smile

 Цветина, след като публикувах видях какво си написала.
Последното изречение на поста ти напълно затвърждава мнението ми за това, че си доста незряла - и ти, и сестра ти...  ooooh!
Коя какво казала, какво направила и дай да мятаме забележки на децата до откат, че да си върнем за нараненото самолюбие?!?
 ВЕрно ли бе, хора?
Виж целия пост
# 86
Аз съм пълна  със  съмнения  относно  възпитанието  на дъщеря ми.  Където  сама забележа  грешка,  се старая  да  коригирам. Досега   не  се  е случвало  близки  да ми  обръщат внимание върху неприемливо  поведение  на детето. Има  своите  периоди  на   капризи  и  лигавост,  но   успявам   само с    поглед  да туширам  нещата в момента, в който   преценя, че някои  граници  се преминават. Но, ако  се случи , в качеството  ми на нейна  майка, да мибъде  направена  забележка, ми  се иска   тази  забележка  да бъде  направена по  подобаващ  начин. Безапелационни  изявления  от рода  на "Дъщеря  ти е  разглезена, зле възпитана " и  други  от  сорта, направени  от близки  хора,   ще  ме  обидят  и  то много.  Аз не  си  позволявам  да  слагам етикети  на  ничие  дете; очаквам същото  и  от  близките  си.
Има начин, по който  нещата  да  се  кажат така, че   да няма наранени  чувства. На мен детето  ми  е   единственото  слабо място, по  което, ако  ме ритнат  урбулешката, ритам  здраво  и  аз.
А   против деликатен  съвет   нямам нищо против.  Още повече,че в някои  ситуации, в които  не съм сигурна  как  да  постъпя правилно,  сама търся  такъв.
Виж целия пост
# 87
Какво се оказа: Преди три години съм казала, нещо което я е засегнало. Аз дори и не помня, но тя ПРЕМЪЛЧАЛА. Казала съм нещо от сорта, че не ми харесва да прегръщат и целуват детето постоянно. Явно тогава съм била нещо изнервена, но както казах дори и не го помня този случай. Но сестра ми го запомнила, и останала с впечатление, че не искам да е близка с детето. ...
Благодаря на позитивните коментари, на другите успех в мълчането.

Може би премълчаването на неадекватни и причиняващи болка на околните забележки е нещото, което точно ти трябва да поупражняваш...
Виж целия пост
# 88
Rima77,
Никой не може да се владее на 100%, а и не е нужно, имал си нещо казал си, не си го осъзнавал тогава, бил си на друг акъл и така. Въпросът според мен е дали имаме достатъчно сила и умение да отвърнем адекватно на нещата, които са ни наранили или да таим в себе си и да чакаме всичко от само себе си да се нареди. Аз по-принцип съм много сдържана и това ми е пречило много. Освен това никога не обиждам и нагрубявам. Никога няма да кажа за някой, че е лигльо, глупак, че е разглезен или невъзпитан. Мога да кажа, кое ми харесва или не, това не е оценка, това е мнение. Сега точно това си говорихме със сестра ми - тя е реагирала по начин, който на мен не ми харесва, казвам че не ми харесва, че ми е неприятно. Следващият път тя ще ми каже, кое не й харесва и търсим начин така, че да не се нараняваме взаимно. Но това е процес и не е лесен. Не става от днес за утре, става с проби, грешки, говорене и разбиране. Търсим баланса, нито аз ще приема нейното на 100%, нито тя моето. Но някъде по пътя може и да се доближим.
Виж целия пост
# 89
Аз нямам братя и сестри, но за сметка на това имам приятелки, с които ако се получи някакво недоразумение или някоя се засегне на другата, въпросът се решава веднага и без недомлъвки. Пък си представям, ако имах сестра... Как си мълчите и си намирате кусури на децата, не ми е понятно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия