Как отстоявате позиция сред роднините си?

Рафаела, това че ти си случила на роднини не значи, че всички сме така
Съвсем добронамерено ти казвам, че можеш само да се радваш.
И не само, че помнят, и не само, че се засягат и не казват какво ги е обидило или наранило, и не само, че после ти го припомнят в кофти момент роднините, а освен това не ти говорят с месеци /имам предвид родни братя и сестри/. А, че някой някъде е незрял със сигурност е така, но може ли да промениш нещо, когато не зависи от теб?!
Случвало ми се е да говоря истината, а после да бъда обвинена, че съм лоша и груба към роднините си....значи има някой не зрял, а аз какво да направя? В подобни ситуации..
Ето от къде идва мълчанието ми пред роднини, разбираш ли?
И се случва често да заменям мълчанието с лицемерие, когато случая много го налага....

Точно, влезли сме в цикъл на мълчане, сега се опитваме да излезем от него. Явно времето и това, че живеем на различни места са ни раздалечили. А децата не са виновни за нищо, те са наша проекция, ако ние взаимно не се харесваме, как да стане. И аз това си мислех, междудругото, имам приятелки, с които сме на различно мнение относно много неща и си го казваме. Спорим си и така си сближаваме позициите Но сме на едно ниво и някак си по-лесно.

Toни, въпросът при Цветина е един, при теб друг. Не става въпрос да търсим кусури на собствените си деца, да не ги защитаваме. Винаги трябва да сме зад децата си, но и да сме с трезва и обективна преценка на ситуацията.
 Ти по-горе описа ситуация, в която твоят свекър е казал нещо, което не му е работа и не се е и замислил, че би те засегнал и колко ще му проличи отношението към теб, като го насочва към детето ти. Твоят свекър,макар и възрастен човек, съжалявам, но е далеч от всякаква зрялост, а и мъдрост. Хубаво е, че си премълчала - с такива хора е по-добре да не влизаш въобще в каквито и да е било спорове - за лично спокойствие. Пък и, вярвам, твоят свекър въобще, ама въобще не те касае.

 При Цветина каквото исках да кажа, го казах. Есенцията е, че не трябва да проектираме лошите си между личностни отношения върху децата - племенници и т.н. Не трябва да им приписваме качества, да ги делим, да ги настройваме срещу когото и да е било. При Цветина и сестра и е за бой. Децата са чисти листове, ние ги осакатяваме с нашите комплекси, страхове, озлобление и тревоги. А не бива.

 Hushpuppy, радвам се
Ама пак питам - защо в цялата картинка се намесват децата, дават се квалификации, гледа се с подозрение и неприязън почти. Карайте се, бийте се - децата не са виновни.
 И пак - това, че възрастни хора проявяват малоумие, а други възрастни го осъзнават, но на свой ред проявяват малоумие и дребнавост и намесват децата си и така до края на света, нормално ли е?
 Сещам се за ''Гераците'' на Е.Пелин и за малкия Захаринчо, дето при толкова чичовци и лели остава сам самичък, си давам сметка колко дребни душици сме и колко още има да се учим на тоя свят.

И на мен не ми е присъщо лицемерието, казвам го със ясното съзнание и реална самооценка за себе си. Може да имам хиляда лоши черти, да съм еди си каква, но от всичко най-много мразя несправедливостта. Това ме влудява, това ме нервира и съм способна да защитавам "слабия", като куче...
Но, с времето, с годините видях, че никой не се вълнува от справедливост в семейните отношения, както и на вън...Видях, че за да ми е комфортно е хубаво от време на време да мълча, да не казвам всичко в очите, да не казвам истината, да лицимернича с определени хора. Е, трудно се учи, но го усвоих горе-долу.

Иначе съм напълно съгласна, че не е добре да се намесват децата в семейните дрязги. Друг е въпроса, че има доста хора, на които това им е адски трудно. Но, то както и други неща, така че нищо няма да се промени в много семейства.

Raffaella, имах предвид търсене на кусури в чуждите деца, не собствените.  
Колкото до случая със свекър ми - той дори не знае, че съм го чула. Не че не можех да изляза и да го строя в две редици, но не виждам смисъл в това. Оценката на човек, който е бил за по един месец в годината до децата си не ми е важна.
Иначе напълно споделям мнението ти относно казуса по темата. 

Аз също не харесвам детето ми да бъде непрекъснато мляскано и стискано и подхвърляно от ръце на ръце ,било от роднини ,било от чужди.Особено бебе или дете на годинка ,дори две.Мисля,че има някаква граница на контакт с малки деца по ред причини.
Не съм сигурна,че авторката си е ршила проблема.Преди се сърди за премълчано,после за казано...

Възпитание, не лицемерие. Макар, честно казано, но доброто възпитание да е вид лицемерие.
Та по този повод да си замълчиш понякога е точно това- добро възпитание.

Там, където има деца, има и дразги. Забелязвам го при почти всичките си познати.

Точно така е. Малкото ми дете е връстница на сина на най-добрата ми приятелка от училище. Еййййй, всеки път като се съберем моята кифла тормози младежа. Вече преди среща и ръмжа в прав текст:"Не ми пука дали го харесваш или не! Няма да ми разваляш приятелството с Х! Ще се държиш прилично!"

И не само. То започва едно мерене, едно съперничество, едно състезание между родителите. Обажда се и съвсем животинското в родителския инстинкт- чувството да си защитиш рожбата по най-безумен начин .... Изобщо човек е най-уязвим и най-често уязвява чрез най-милото, свое и чуждо- децата.

Да.Това се прави,когато разумните доводи свършат.И когато човек не знае кога да спре.
Всъщност съм осъзнала,че дали Х,У и Т са казали,че детето ми е идиот или олигофрен не го прави такъв.Очевидно не е така,че да си говорят.Аз на такива хора нямам ,какво да обяснявам.

И моят син не се понася със сина на моя близка приятелка. Обяснила съм му, че майка му ми е близка и я обичам, а той: "Ами да вземе да си възпита по-добре сина". Не мисля, че има опасност за моето приятелство, просто съм му обяснила как стоят нещата и че трябва да си наляга парцалите.

Не е задължително. Даже никак. Имаме си по-важни неща от меренето на децата.
С моите приятелки си знаем и кътните зъби, съответно всяка се оплаква и от детето си, така че не е необходимо да намираме кусури на чуждото.  
А кумовете ни имат момче, с година и половина по-голямо от Кати, но са си на един акъл (нали момчетата са по-бавно зреещи). Много добре си пасват - къде се карат, къде се цупят, но са си екстра. Ходим заедно по почивки и екскурзии, и досега никога не сме се гледали накриво заради децата.

Надявам се Цветелина да разбере, че откланяме темата и защото я смятаме за решена от нея самата и няма какво повече да се месим в нещата и. 

Имам един казус, който незнам как да реша и бих искала в контекста на децата на приятелките да попитам вас:

Какво бихте направили ако приятелка говори само и единствено за себе си и детето си? Всеки един аспект от живота и се обсъжда, всяко нещо за детето се коментира подробно. Когато обаче вие кажете нещо за себе си или за детето си темата се приключва с две думи като "А бе ще се оправи!" ии "Лоша работа!".  Пробвах и аз да реагирам по същия начин за нейните проблеми, но от една страна просто не съм такъв човек и такава игра ме натоварва, а от друга разговорите просто увисваха в нищото. Пък е приятелство от десетки години и бих искала да си го запазя.

От личен опит - скоро ще осъзнаеш, че това просто не ти е приятелка. Приятелството е споделено. Ако човекът отсреща не се интересува от теб и радостите и проблемите ти, значи не ти е приятел. С времето започват да личат различията, да се дразниш на повече неща и така докато някоя не прекрати агонията.