Искам да кажа ... (32)_13.04-19.04

  • 51 925
  • 1 499
# 1 320
Цвети, ами че аз подбирам снимките, бе душа. За профилната - само лицето. За останалите - след цензурата. Няма после да ме съдят за причинен стрес, я  Joy.
Осмичка, разпознала си ме, ама си траеш. Че то маса народ ме е видял мен... аааа, хич не е честно така. И Софи, и Елени... обаче аз не ви знам. Ами покажете се, де  Mr. Green.
Виж целия пост
# 1 321
Ако искаш да ти пусна една покана,че тук ме  е срам да се показвам Blush И аз не искам да предизвиквам стрес у никого Mr. Green Сега се сетих,че не авокадо,а манго не харесах.За авокадото има ли някакви трикове при избора,да се престраша да опитам,че много го хвалят Flutter
Виж целия пост
# 1 322
Яна, без преувеличение, но си толкова чаровна и харизматична жена, че кълна се, не съм се загледала никак във фигурата ти. Сияйни очи и усмивка виждам аз Simple Smile
Ох, Антигона ме подсети за няколко случки преди години, когато ме беше срам да нося кьоравите очила. Едно, че редовно подминавах познати, без да поздравя, второ, че ме писаха надменна, тъй като съм гледала лошо и с присвити очи. А истината е, че понякога се е случвало да видя познат силует и свия очите да се опитам да фиксирам по-добре Joy Та, от тогава с очила, че име ми излезе. Crossing Arms
Авокадо веднъж ядох с вкус на риба, щях да повърна. Друг път, на масло, но тежко ми идва, не е моята храна. Гледай да не е много меко, че бързо се разкашква, до няколко дни, дори твърдо да си взела, е годно за ядене.
Виж целия пост
# 1 323
На мен лично бременността ми повлия доста за (не)харесването на някои храни и то дългосрочно. Имам предвид такива неща, които преди това съм обичала много - например маслините ги ядях като семки. Хващам един буркан и си го изяждам. В началото на бременността започнах един буркан от любимите ми Каламата, изядох половината и от следващия ден до преди няколко месеца маслини не бяха ми се прияждали.
Виж целия пост
# 1 324
Разходихме се, изпокарахме се - както си му е реда Simple Smile
И ние така, още по обяд. Та и от колата слезнах и бая си походих пеша  Grinning Ама както казваш - в реда на нещата.
Осмичка, авокадото трябва да е сравнително мекичко, тогава е добре узряло. Но да няма тъмни петна по него. Мен напоследък ми става гадно от авокадото, нямам представа защо. Иначе намачкано и разбъркано с мед или тахан е идеално за филийка. Но си е жива калорийна бомба.
Виж целия пост
# 1 325


Осмичка, авокадото трябва да е сравнително мекичко, тогава е добре узряло. Но да няма тъмни петна по него. Мен напоследък ми става гадно от авокадото, нямам представа защо. Иначе намачкано и разбъркано с мед или тахан е идеално за филийка. Но си е жива калорийна бомба.
Отказа ме  Joy
Виж целия пост
# 1 326
Оу Цвети, аз и до крякане стигнах, бая народ ни чу, но то не се трае вече. Този път мъжа виновен, да не мислите че Ени белята. Редуват се, гадовете Crazy
Виж целия пост
# 1 327

Ох, Антигона ме подсети за няколко случи преди години, когато ме беше срам да нося кьоравите очила. Едно, че редовно подминавах познати, без да поздравя, второ, че ме писаха надменна, тъй като съм гледала лошо и с присвити очи. А истината е, че понякога се е случвало да видя познат силует и свия очите да се опитам да фиксирам по-добре Joy Та, от тогава с очила, че име ми излезе. Crossing Arms


Ама аз не съм кьорава, бре!  Crossing Arms Просто съм като муха без глава.
От друга страна имам приятелка, която където и да е обхожда всеки сантиметър и преминал човек около нея с поглед. Нищо не може да й убегне  Laughing Аз хич не се втелявам да разпознавам, запомням. Общо взето си вървя като водолаз по улиците, някой ако ме спре да ми каже "Михаело, бе!" може и да го видя.  Crazy
Виж целия пост
# 1 328
Е, де, не съм казала, че си, а че покрай казаното от теб се сетих за моите преживелици. Аз пък, хем съм кьорка, хем блейка. Crazy
Между другото, нещо и на мен форумът почва зле да ми влияе. Днес вървим по тротоара с детето и от един джип натискаха клаксона, натискаха, позверих се да видя кой е, не познах, после си викам пък да не беше някоя съфорумка JoyЛуда работа.
Виж целия пост
# 1 329
Авокадо  още не съм купувала.  Манго бях объркала за него че и тук  писах даже. Simple Smile

Зълвата след  2седмици  си идват семейно от Англия и мислела  да вземат едната ни кола. Е да, ама тя не е в движение и едва ли ще я ремонтираме повече., а ако все  пак решим ще е към края на май. Тя едва ли не се кара на мъжа ми, що нямало да имат кола. Ами да си вземат рент а кар...ама скъпо било.
Виж целия пост
# 1 330
Аз май съм като приятелката на Антигона. Много помня физиономии. И имена, и дати, ММ не спира да се изумява на колко хора знам РД и то не близки. Като работех с деца, по 60-80 деца са се засичали наведнъж (в рамките на седмица) - е, на всички им знаех имената, само аз от колежките.
Виж целия пост
# 1 331
Аз май съм като приятелката на Антигона. Много помня физиономии. И имена, и дати, ММ не спира да се изумява на колко хора знам РД и то не близки. Като работех с деца, по 60-80 деца са се засичали наведнъж (в рамките на седмица) - е, на всички им знаех имената, само аз от колежките.

Аз съм точно такава!

Скапана съм, утре втора серия на филма "чиста къща". Само днес извъртях осем перални, всичко в спалнята. Отделно си изчистих кухнята и двете тераси. То хората чистят преди Великден, аз след, ама тогава нали не бяхме тук.
Лека нощ!
Виж целия пост
# 1 332
...Аз хич не се втелявам да разпознавам, запомням. Общо взето си вървя като водолаз по улиците, някой ако ме спре да ми каже "Михаело, бе!" може и да го видя.  Crazy

Не те ли плашат така? На мен на няколко пъти ми се случи тук да ме спират познати хора на улицата и направо си подскачам всеки път. Някак нямам навик да очаквам да видя някой познат, а се случва  Mr. Green
Виж целия пост
# 1 333
Шаги, едва те познах!  Hug
Виж целия пост
# 1 334
Джул, аз така, да си кажа в своя защита  Naughty

Последният човек на земята съм, който може да бъде наречен физиономист. По-след-ният! Първи курс в университета съм, вече свършва семестърът, тръгваме да дирим преподаватели за подписи. Една от професорите ни беше инструктирала да я потърсим в рамките на седмица, в кабинета й и в посоченото от нея приемно време. Отивам аз, почуквам на врата, влизам и ме посреща една госпожа, която виждам за първи път. Така и така, добър ден, търся професор Х. Няма я, елате друг ден. Отивам на следващия ден, същата госпожа. Добър ден, търся професор Х. Пак я няма. Елате утре. И така четири дни подред една и съща процедура и една и съща ситуация със същата госпожа.

  На петия ден вече много издразнена отивам и за пети път с досада казвам "Добър ден! Търся професор Х!" Същата жена, която ме посрещаше и изпровождаше досега с "Няма я." ме погледа право в очите, с поглед на мечка стръвница и кресна "Аз съм професор Х! Как смеете да ми искате подпис, при все че сто пъти идвате да ме търсите, а си нямате хал хабер коя съм!"
Моля?  Shocked Ама аз откъде да знам... Физиономии не помня. Ама до толкова не помня, че не мога да разпозная жената, която 3 месеца ми води лекциите и не съм пропускала и ден. Е, върви обяснявай. Как си взех подписа само аз си знам.


Не те ли плашат така? На мен на няколко пъти ми се случи тук да ме спират познати хора на улицата и направо си подскачам всеки път. Някак нямам навик да очаквам да видя някой познат, а се случва  Mr. Green

Случва се да хлъцна някой път  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия