Имам Синдром на Турет, и почти целия си живот съм живял в сянката на това състояния.
Още като малък мигах много, после дойдоха вокални тикове (викане с цяло гърло) и тогава бях диагностициран с това състояние за което лежах в 4ти км в София 2-3 седмици и вземах Халоперидол. След това е имало периоди за по няколко години, в които съм се чувствал добре. 2004та дойдох в UK и в началото бях добре или поне не се чувсвах зле.
До около 2010та учех и работех и в един момент се махнах от работа, защото не ми харесваше – уж да си почина за няколко сецмици и след това да си намеря друга. Седмиците станаха близо 4 години, в които стоях затворен в нас пред компютъра и сега като се обърна назад осъзнавам, че през времето прекарано там съм започнал малко по-малко да си ограничавам социалните контакти, в началото с познати, а по-нататък и с близки приятели. Това си го обяснявам с тиковете ми – когато съм сам се чувствам най-спокоен и нямам никакви тикове, а когато съм в обръжението на други хора се чувствам притеснен, защото се опитвам да ги крия, което е просто един затворен кръг – колкото повече ги крия, толкова повече се напрагям психически и съответно толкова повече се засилват те. Може би съм си създал някаква условна връзка в главата, чрез която подсъзнателно съм развил нежелание да излизам, да се срещам и да говоря с други хора. Един вид стаята ми ми е като safe house, голям надуваем балон, в който се чувствам комфортно.
В един момент в живота си ми се появи едно момиче, с което се чувствах много добре 2-3 месеца, но в един момент се появиха ситуации, в които просто чувствах се искам да си тръгна без да знам защо и си тръгвах. Чувствах, че трябва да поема някаква отговорност, която ми създаваше огромно безпокойство. Това се случи няколко пъти и ми е много трудно да го разбера и преодолея. Не съм сигурен какво го причинява.
Един от най-големите ми проблеми е взимането на решения до степен, че мога да седя 30 минути в магазина с 2 пакета ориз и да не знам кой да купя. Или да загубя 2 часа в Ebay за да намеря най-добрата оферта за батерия, която струва 2лв примерно. Много да дам много абсурдни примери като тези Това съм почти убеден, че идва от OCD-то, което имам (за което не съм диагностициран, но съм чел че ходи обикновено ръка за ръка с Синдромът на Турет). Пък и имам други симптоми, които според Wikipedia са си чисто OCD – натрапчиви мисли как причинявам нещо лошо на някой, притеснение, че не съм изключил нещо в нас, стъпване или докосване по определен начин и т.н
В момента не се чувствам щастлив с живота си, все едно съм загубил посоката в него. Не знам какво да правя, на къде да поема професионално и в личен план. Липса ми борбеност, да мога да си поставям цели и да ги изпълнявам, да съм деен. Всичко става много трудно и без желание, защото го чувствам, че трябва да стане, защото „Трябва“, а не защото „Искам“. Нямам ясна преценка какво е правилно да направя в почти всичко, което върша. Изпитвам непоскойство и нежелание, когато трябва да се видя с приятели, нещо което е съвсем нормално и което правех с огромно желание преди няколко години. На работа погледът ми е забит в пода и ако има как да не говоря с никой ми е най-добре. Не съм комуникативен, а напровит затворен и притеснителен. Не знам депресия ли е или нещо друго, но си мисля че голяма част произлиза от негативното ми отношение към заболяването ми ( смесица между срам и вина) и неспособността ми да го приема като моя черта.
Мисля си, че трябва да поговоря с някой, който да ми помогне, но не знам дали това трябва да е психолог, психиатър или психотерапевт. Можеше ли да ми препоръчате някой, който е специалист в тази област и с който мога да си поговоря по Скайп, понеже съм в чужбина (Лондон).
Благодаря.