Депресия или нещо друго?

  • 2 163
  • 1
Здравейте, историята ми е дълга и объркана, но ще се опитам да я разкажа за да ми дадете съвет какво да правя или с кого да говоря.

Имам Синдром на Турет, и почти целия си живот съм живял в сянката на това състояния.
Още като малък мигах много, после дойдоха вокални тикове (викане с цяло гърло) и тогава бях диагностициран с това състояние за което лежах в 4ти км в София 2-3 седмици и вземах Халоперидол. След това е имало периоди за по няколко години, в които съм се чувствал добре. 2004та дойдох в UK и в началото бях добре или поне не се чувсвах зле.

До около 2010та учех и работех и в един момент се махнах от работа, защото не ми харесваше – уж да си почина за няколко сецмици и след това да си намеря друга. Седмиците станаха близо 4 години, в които стоях затворен в нас пред компютъра и сега като се обърна назад осъзнавам, че през времето прекарано там съм започнал малко по-малко да си ограничавам социалните контакти, в началото с познати, а по-нататък и с близки приятели. Това си го обяснявам с тиковете ми – когато съм сам се чувствам най-спокоен и нямам никакви тикове, а когато съм в обръжението на други хора се чувствам притеснен, защото се опитвам да ги крия, което е просто един затворен кръг – колкото повече ги крия, толкова повече се напрагям психически и съответно толкова повече се засилват те. Може би съм си създал някаква условна връзка в главата, чрез която подсъзнателно съм развил нежелание да излизам, да се срещам и да говоря с други хора. Един вид стаята ми ми е като safe house, голям надуваем балон, в който се чувствам комфортно.

В един момент в живота си ми се появи едно момиче, с което се чувствах много добре 2-3 месеца, но в един момент се появиха ситуации, в които просто чувствах се искам да си тръгна без да знам защо и си тръгвах. Чувствах, че трябва да поема някаква отговорност, която ми създаваше огромно безпокойство. Това се случи няколко пъти и ми е много трудно да го разбера и преодолея. Не съм сигурен какво го причинява.

Един от най-големите ми проблеми е взимането на решения до степен, че мога да седя 30 минути в магазина с 2 пакета ориз и да не знам кой да купя. Или да загубя 2 часа в Ebay за да намеря най-добрата оферта за батерия, която струва 2лв примерно. Много да дам много абсурдни примери като тези  Това съм почти убеден, че идва от OCD-то, което имам (за което не съм диагностициран, но съм чел че ходи обикновено ръка за ръка с Синдромът на Турет). Пък и имам други симптоми, които според Wikipedia са си чисто OCD – натрапчиви мисли как причинявам нещо лошо на някой, притеснение, че не съм изключил нещо в нас, стъпване или докосване по определен начин и т.н

В момента не се чувствам щастлив с живота си, все едно съм загубил посоката в него. Не знам какво да правя, на къде да поема професионално и в личен план. Липса ми борбеност, да мога да си поставям цели и да ги изпълнявам, да съм деен. Всичко става много трудно и без желание, защото го чувствам, че трябва да стане, защото „Трябва“, а не защото „Искам“. Нямам ясна преценка какво е правилно да направя в почти всичко, което върша. Изпитвам непоскойство и нежелание, когато трябва да се видя с приятели, нещо което е съвсем нормално и което правех с огромно желание преди няколко години. На работа погледът ми е забит в пода и ако има как да не говоря с никой ми е най-добре. Не съм комуникативен, а напровит затворен и притеснителен. Не знам депресия ли е или нещо друго, но си мисля че голяма част произлиза от негативното ми отношение към заболяването ми ( смесица между срам и вина) и неспособността ми да го приема като моя черта.

Мисля си, че трябва да поговоря с някой, който да ми помогне, но не знам дали това трябва да е психолог, психиатър или психотерапевт. Можеше ли да ми препоръчате някой, който е специалист в тази област и с който мога да си поговоря по Скайп, понеже съм в чужбина (Лондон).
Благодаря.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
 От писмото ви ме впечатли това, че като че ли успявате сам да „напипате“ точно и вярно проблемните зони  в психичния ви свят, за които трябва да поработите с психотерапевт. Това говори за голям ресурс и капацитет.
Не можах да разбера само двигателните тикове ли са се върнали или продължавате да имате синдром на Турет? Обикновено след пубертета симптомите на синдрома на Турет се облекчават или изчезват . Само при една много малка част от страдащите, това продължава цял живот и състоянието е много мъчително, пречи на пълноценния живот – контактите, приятелите, себе осъществяването..
Много е трудно, дори за специалист от областта на психичните разстройства да постави сам на себе си диагноза, камо ли това да става с помощта на Интернет и Уикипедия. Така че за OCD ще се въздържа да коментирам каквото и да било, защото е меко казано непрофесионално.  Ако се диагностицира някакво психично разстройство, то  обикновено, ако е хванато навреме и на място, добре се повлиява от лекарства, съчетани с психотерапия.
В крайна сметка Вие много добре описвате областите, в които трябва да работите с терапевт – контролът върху ситуациите, в които попадам; волята и нерешителността; излизането от „зоната на комфорт“; липсата на посока в живота-„да разбера първо какво искам и после да намеря начини да го постигна?“
Всичко това ми звучи като едно добро и ползотворно начало на психотерапевтична работа. Човекът, от нашият екип, който има опит в терапия по Skype съм аз, така че ако решите да опитате просто ми пишете. Начините за лична връзка с мен са публикувани в този форум.
Даниела Тахирова /психотерапевт/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия