Мъжът ми е в чужбина...

  • 37 730
  • 645
# 585
Е да де, ти отговаряш по темата, ама тя темата отдавна не е това, по което си отговорила Grinning Дамата, дето пусна темата се позабави малко, па се събраха. А иначе мъжа на другата е в командировка и няма намерение да остава в чужбина  Grinning Ама тука така ги ожалиха, че темата зави в друга посока. То и аз не дебна, ама понеже прочетох цялата драма от начало, затова ми стана смешно на всички съвети, дето се дадоха  Grinning
Виж целия пост
# 586
Сега пък и професията трябвало да се гледа... Пишете така, все едно подходящата половинка се избира като на пазара. Ами ако е голямата любов, всичко е супер, но професията му предполага командировки, а си я обича и печели добре?! Много са професиите, които налагат продължителни отсъствия, не са само моряци и пилоти.
Живот, здраве и любов да има, всичко друго може да се нареди. Абсолютно бял кахър е ще дойде ли на изписването. Въпросът е след това да присъства пълноценно в живота на семейството.
4 колежки сме- на възраст 40 и нагоре. Само двете българки сме омъжени (ама другата е пред развод). Другите две са босненка и австрийка-  хубави жени, ама стари моми, без деца- така и не са срещнали подходящия... прост пример.
Виж целия пост
# 587


Ти знаеше ли езика тогава? Работеше ли ? Допринасяше ли за бюджета примерно? Детето в сборен клас на не-говорещи езика ли беше или в местен и в добро у-ще ? Помагаше ли на детето за домашните ?

Защото ако сте били и разделени за дълго можеш и да се кажеш излишната .Има не малко такива примери .

Не може все на мъжа да се разчита . Или казваш то стига ,че той знае езика и е бил там и това урежда всичко .

Аз пък казвам ,че авторката е добре да учи език и да запише някакъв курс ,ако няма конвертируема професия , и да прояви инициатива като си търси работа предварително там и до няколко месеца да не чака той да се връща а да замине и тя . Така никой няма да има нужда се устройва сам по няколко години и децата да растат с липсващ баща/майка. Другото са оправдания .
 Peace


Нито език знаех, нито работех, нито пък детето ми е било с нас ( моето, щото общото се появи доста години след това ). Като дойде влезе в нормален клас в добро училище, в началото се справяше с преводач през английски. Проговори бързо. И да, помагах му за домашните. Когато го взех и аз говорех вече. А за излишната  Laughing, да на теория е възможно, в моя случай не. За да надяна халката след един неуспешен дългогодишен брак с кофти раздяла много съм премислила нещата с какъв човек го правя, а да се замъкна в чужбина на негова издръжка - още повече. Е, застраховка при Господ нямам и винаги съществува вероятността от раздяла по една или друга причина, но при мен процента е нисък ( поне за сега и до сега ).
Погледнах публикациите на авторката - последните - двама неговорещи и нуждаещи се от спешна информация  Confused. Е, поне единият е работещ.
Виж целия пост
# 588
Съжалявам ,но да си оставя детето в Б-я и да си играя на младоженка няма да мога да го направя. Това не е успешност в заминаването и мислене за детето да не е по квартири и да има по-добър живот. Дори не те разбирам .

Различни сме и то много. Сърцето си на две не мога да скъсам .
Такава съм и живея така ,че да не се налага да страдам . Поне от мои постъпки, а за другите гаранция никога не може да има .

Аз правя каквото трябва и както го разбирам и каквото сабя покаже накрая .
И аз съм териториална и искам да съм до мъжа си и до детето си .

И аз прочетох последните постове на авторката след поста на Гея и какво да кажа . Очакваното без език и работа .Нали все за това пиша .

Закършили са я една и те .Но са заедно .Да се оправят. Нещата не идват на готово и се иска много работа и премисляне какво и как за да е една имиграция успешна .

Исках да помогна ,видях ,че няма нужда и излизам от темата .Със здраве . Peace
Виж целия пост
# 589
Това че не ме разбираш не значи, че няма логично обяснение. Детето ми беше затворник в България, после затворник в чужбина, а аз тичах из Европа за да огрея навсякъде. Играта на младоженка, както ти се изразяваш беше и проба този мъж става ли за съпруг и баща, на ония етап нямаше как да съм сигурна. Ти няма как да го разбереш. Само потребителките в един друг форум в който не съм те срещала могат да ми влезнат в обувките. Както и да е де, не ти го пожелавам, дано не ти се налага да пишеш там. Но не съди. Не знаеш какво ти пише живота за напред. И аз имах хиляди теории какво и как бих/не бих направила преди да навърша 30. Сега, преди да навърша 40 ми е ясно че живота е това което се случва независимо дали ни харесва или не.
И за мен най-голямото щастие е мъжът ми да седи в момента до мен на дивана и да кълве на неговият си комп, синът ми да си е в стаята, а дъщеря ми в леглото, но ... един в момента липсва. Такава му е работата ( за момента ).
Виж целия пост
# 590

Като почнете с това "стоене до полата".....      Laughing   ще реши човек, че раждате всяка седмица.
Ами приемете, че има и хора, за които раждането и имането на дете/деца не е като яденето.За тях е важен, изключителен момент в живота , който се случва 1-2 пъти и не желаят да го неглижират и да го принизяват до ежедневните битовизми.И докато на вас ви е все тая къде се е пръждосал мъжът ви, докато вие раждате детето ВИ, то други искат да са съпричастни в такъв момент.

Относно работата:фирма, която би натирила добър служител, само защото отказал командировка заради толкова важна причина, изобщо няма да я коментирам.Само работниците си знаят защо позволяват да ги третират като роби.
А работа, особено за мъже, се намира.Освена ако не е съвсем специфична и има 1-2 такива фирми в Бг....Ама в случая едва ли, ако беше така, авторката щеше да е свикнала и нямаше да има проблем, след като е наясно, че мъжът й рискува работата си.

Виж сега, мъжът ти ако се "пръждосва", приеми, че други мъже имат служебни ангажименти, а не се пръждосват. И доста често, не наемните бачкатори имат такива ангажименти, а хората с по-отговорни и ръководни позиции. И не, няма да си намерят утре друга работа и няма кой да ги "натири" защото не бачкат бояджии, а имат проект (да речем), който има срокове и не чака жената да роди. Ама всеки си съди по собственото битие, де.
Виж целия пост
# 591
Втората "авторка" влезе, написа си "проблема" и повече не се появи.  А тук ще се "избие" народът акъл да й дава, да я напада, да я защитава, а то няма кой да чете!  Дали пък от толкова рев вече не е влязла да ражда  newsm78.
Виж целия пост
# 592
На работодателя не му е работа да мисли кой може и не може да си легне, ако жена му не го целуне за лека нощ..

За коя потребителка става дума, търсих назад, но не намерих такава.
Писах за бременната, която ще ражда. Аз като работодател дори бих дала отпуск на един бъдещ татко и никога не бих го пратила в командировка във времето около термина. Такива са ми наблюденията и от всички нормални фирми, не само в България.
Каквито и заплати да дават, язък за подигравката за нещо, което се случва 1-2-3 пъти в целия живот на човек. Не съм срещала такива фирми и се радвам, че явно са изключения.
Ти сериозно ли търси назад? Не мога да повярвам, че не разбираш иронията!
Точно бременната авторка не виждам за какво се тръшка. Да те питам, ти като работодател можеш ли да си позволиш на всеки бъдещ татко да даваш отпуска и да се съобразяваш с термините на жените на служителите си? А ако няма кого друг да пратиш, точно в този момент, пак ли ще го пуснеш в отпуска и платена може би? Ако е така, определено си си надвила над масрафа. Не ме разбирай грешно, жена съм, майка и разбира се, че от децата не може да има нищо по-важно, но в собствените ни семейства.

Не съм човечето, но ще изкажа моето мнение по въпроса:
Според Вас колко пъти един мъж става татко през живота си и колко често във времето? Май не е почти всеки месец, а? Мъжът на потрабителката предупредил ли е, че иска отсъствие около термина, че не разбрах? Дори да е искал, ако жена му примерно преноси с 2 седмици, пък са го пуснали за една или 2 ама свършва докато бебето още не се е родило, пак ли баща да си гледа работата, пък после жена му била лигла с капризи. Според мен един свестен работодател би влязъл в положение на таткото, ако му трябва човек, ще си намери временно някой, няма незаменими хора.

Всеки работодател, който е учил, знае и умее да ръководи, си разпределя ресурсите така, че да може да поеме инцидентно отсъствие на работника си. Такъв работодател успява. Останалите са смотаняци, които се правят само на шефове, но не умеят нищо. Същия мъж, тръгнал  в командировка може да катастрофира преди полета си и пак да не може да отиде, където е пратен. Вие тук ми спрягате , че не можел да отиде за раждането на детето си, защото бил в командировка. Хайде бе, наистина ли? Ей заради такова мислене после-какви били работодатели-ами каквито им позволите да бъдат-такива ще са-сами си ги избирате. И неуки, и не умеещи да си ръководят бизнеса са по-често. В нашата работа няма такива простотии, да не можеш да излезнеш при нужда.

Всеки проект има срок, да. Има и проджект мениджър, който е планирал ресурса и кой да поеме срещата, ако случайно паднеш и си счупиш главата и си в болница. Или проекта тогава рязко спира, а? Преди две седмици, сутринта, на път за такава една среща, ме удариха. Наложи се да стоя и да чакам КАТ. Не можех да напусна местопроизшествието. Срещата се състоя без мен, с моя колега само, изпратен веднага след като подадох сигнал, че не мога да отида. Проекта си продължи по план и график не сме нарушили.
Виж целия пост
# 593
И според мен това са само оправдания, че видиш ли на ще свърши фирмата без точно определения човек....работи много, детето ти веднъж се ражда, веднъж става на 10, вефнъж де жени и така...мъж който е до жена си, има нужда от нея, потребна му е, липсва му, а не е до полата и....те да се ОЖЕНИИЛИ, за да бъдат заедно, а не с години разделени, говоря по принцип...но никой не може да се съди...това е въпрос на разбиране и всеки е приел определен тип връзка....
Виж целия пост
# 594
И според мен това са само оправдания, че видиш ли на ще свърши фирмата без точно определения човек....работи много, детето ти веднъж се ражда, веднъж става на 10, вефнъж де жени и така...мъж който е до жена си, има нужда от нея, потребна му е, липсва му, а не е до полата и....те да се ОЖЕНИИЛИ, за да бъдат заедно, а не с години разделени, говоря по принцип...но никой не може да се съди...това е въпрос на разбиране и всеки е приел определен тип връзка....

Олеее, много ви работи фантазията! Crazy Crazy Crazy
Сега пък с години разделени! #Crazy
Къде пише, че ще е години в командировка?
Може ли цитат?

Панева, авторката на темата, е в Германия с мъжа си, Контеса да не я мисли и да не дава съвети. Wink
Виж целия пост
# 595
Сега, преди да навърша 40 ми е ясно че живота е това което се случва независимо дали ни харесва или не.
И

Може ли да използвам болднатото? Много ми хареса, като сентенция е.
Виж целия пост
# 596
Може  Laughing
Виж целия пост
# 597
Аз пък не виждам коя е тази истински голяма фирма, която ще се трогне, че на някой служител жена му ражда  Crazy Поне в големите фирми, в които аз съм работила, не ми е и хрумвало да се измъкна от командировка с обяснения от лично естество. Впечатлението ми е, че си гърчат персонала както искат и едва ли някой ще се умили от нещо, та да спести някакъв труд на служителя  Stop

Наистина ли всеки от вас е убеден, че можеш да се измъкнеш от всякаква командировка, след като веднъж си се хванал да бъдеш "малка бурма в голяма машина"? Няма измъкване. И това го казвам от опит. Който не е работил в такива фирми, следва да не се изказва неподготвен.
Виж целия пост
# 598
По-скоро ми се струва, че командировката се приема като някаква екскурзия, а не като изнесена работа.
Виж целия пост
# 599
Има фирми, в които няма измъкване. Не знам къде работи човекът, но тук хората, които го заклеймяват, бас ловя, че не са били в такива.  Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия