Взима си неплатена, ако няма друга.
Виж целия пост
Мъжът ми е в чужбина...
- Публикувана: 14 апр. 2015, 13:08 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2015, 20:35 ч.
# 541
20 септ. 2015, 21:30 ч.
Мъж и жена, които от 15 години живеят отделно и се виждат само по Коледа и НГ за мен отдавна са се отдалечили и не са семейство. За 15 години двама души, които искат да са заедно, все ще намерят някакъв начин да са заедно, независимо дали в чужбина, или в България. 15 години са твърде дълго време като извинение и за устройване в чужбина, и за спестяване на пари и връщане в България. И двамата носят отговорност за това и вероятно физическото отдалечаване толкова години е довело и до емоционално. Нормално при това положение който е способен, да си намери друг партньор. И ако го нямаше това отдалечаване, нямаше да бъде толкова лесно да бъде оставен партньорът в безпомощно състояние да се оправя както може.
Виж целия пост
# 542
20 септ. 2015, 21:36 ч.
И аз. Затова ми бяха странни заключенията, че тя е виновна с очакванията си, а той се жертва, за да не загуби работата си. Това са си лични техни решения и нямат нищо общо с шефове и работа.
Виж целия пост
Взима си неплатена, ако няма друга.
Аз не прочетох никъде бащата да е помолил да не пътува и някой да му го е наложил...
И аз. Затова ми бяха странни заключенията, че тя е виновна с очакванията си, а той се жертва, за да не загуби работата си. Това са си лични техни решения и нямат нищо общо с шефове и работа.
# 543
20 септ. 2015, 21:49 ч.
И аз. Затова ми бяха странни заключенията, че тя е виновна с очакванията си, а той се жертва, за да не загуби работата си. Това са си лични техни решения и нямат нищо общо с шефове и работа.
Не питам за изразходваната отпуска по закон, питам ако служителят няма необходимия стаж и не му се полага отпуска.
Именно, решенията са техни и никой не е длъжен да се нагажда спрямо тях.
Виж целия пост
Взима си неплатена, ако няма друга.
Аз не прочетох никъде бащата да е помолил да не пътува и някой да му го е наложил...
И аз. Затова ми бяха странни заключенията, че тя е виновна с очакванията си, а той се жертва, за да не загуби работата си. Това са си лични техни решения и нямат нищо общо с шефове и работа.
Не питам за изразходваната отпуска по закон, питам ако служителят няма необходимия стаж и не му се полага отпуска.
Именно, решенията са техни и никой не е длъжен да се нагажда спрямо тях.
# 544
20 септ. 2015, 21:50 ч.
НСЧ, никой не е казал, че раждането на дете е маловажно.
Никой! Не преиначавай нещата.
Каза се, че има такива служби, които са свързани с командировки и това не е въпрос на личен избор.
Виж целия пост
Никой! Не преиначавай нещата.
Каза се, че има такива служби, които са свързани с командировки и това не е въпрос на личен избор.
# 545
20 септ. 2015, 23:25 ч.
Е, добре де, не е маловажно раждането на дете, ама като е съвпаднала командировката, какво сега - свършва светът ли? Нито той ще се напъне да го роди, нито ще го кърми това бебе. А и няколко дни след раждането ще си е вкъщи. Леле, страшна драма 
.
Виж целия пост
.
# 546
20 септ. 2015, 23:26 ч.
A някъде пишеше ли той какво отношение показва към това съвпадение?
Виж целия пост
# 547
20 септ. 2015, 23:33 ч.
Ако си скубе косите и си разплита чорапите от мъка, олеква ли му вината 
. Ще ме уморите от смях.
Бих се отвратила от мъж, който си зарязва работата с лека ръка, само за да ми стои до полата. Виж, първа ще съм да се вбеся, ако да речем, заради някаква глупост (услуга-ангажимент към странични хора или забавления) пренебрегне домашните си задължения, децата или мен. Но командировка, особено ако работата му е отговорна...не бих се тръшкала като някоя пубертетка.
Виж целия пост
A някъде пишеше ли той какво отношение показва към това съвпадение?
. Ще ме уморите от смях. Бих се отвратила от мъж, който си зарязва работата с лека ръка, само за да ми стои до полата. Виж, първа ще съм да се вбеся, ако да речем, заради някаква глупост (услуга-ангажимент към странични хора или забавления) пренебрегне домашните си задължения, децата или мен. Но командировка, особено ако работата му е отговорна...не бих се тръшкала като някоя пубертетка.
# 549
21 септ. 2015, 00:11 ч.
Да посрещне детето си (1-2 пъти в живота) = стоене до полата?
Е как, всички обяснихте, че работата е на 1 място. Всичко друго е някъде след нея. Ок. Всеки има различни приоритети.
И не казвам да не ходи на работа, а на тази командировка да иде някой друг. 1-2 пъти за цялата му кариера все ще го заменят, ако иска.
Разбирам позицията ви и съм съгласна с нея, просто вашите приоритети съвпадат с тези на мъжете ви. При тях не е така. Или тя, или той ще си ги промени и всичко ще е наред
Виж целия пост
Бих се отвратила от мъж, който си зарязва работата с лека ръка, само за да ми стои до полата...
Да посрещне детето си (1-2 пъти в живота) = стоене до полата?
НСЧ, никой не е казал, че раждането на дете е маловажно.
Никой! Не преиначавай нещата.
Каза се, че има такива служби, които са свързани с командировки и това не е въпрос на личен избор.
Никой! Не преиначавай нещата.
Каза се, че има такива служби, които са свързани с командировки и това не е въпрос на личен избор.
Е как, всички обяснихте, че работата е на 1 място. Всичко друго е някъде след нея. Ок. Всеки има различни приоритети.
И не казвам да не ходи на работа, а на тази командировка да иде някой друг. 1-2 пъти за цялата му кариера все ще го заменят, ако иска.
Разбирам позицията ви и съм съгласна с нея, просто вашите приоритети съвпадат с тези на мъжете ви. При тях не е така. Или тя, или той ще си ги промени и всичко ще е наред
# 550
21 септ. 2015, 01:26 ч.
Тъжно е, но такава е действителността, за съжаление.
И колкото по- реалистично гледаме, толкова по- малко емоционални травми ще си причиним.
Не можем да искаме от мъжете хем да обезпечават семейните нужди, хем да работят от 8 до 17 и след като напазаруват, да се приберат, носейки един куп пари.
Напротив . Можем и трябва да го искаме .
Аз вече писах ,че кой знае какво устройване не трябва в Германия ,и такива чакания по 1-2 години за да се устройват... Не е като да не сме имигрирали и да не знаем и да си разпъваме локуми тук. Тръгва се когато се нагласи всичко за да сме заедно или се чака момента за да стане това като семейство .
Т
Едно семейство трябва да заминава заедно ,да взема решенията заедно и да следва мечтите и плановете си заедно.
Виж целия пост
Тъжно ми е, че сме стигнали дотам, че да оставиш жена си, която трябва да роди детето им всеки момент сама се брои за каприз и клечене до полата.
Иначе оправдания колкото искате.
Иначе оправдания колкото искате.
И колкото по- реалистично гледаме, толкова по- малко емоционални травми ще си причиним.
Не можем да искаме от мъжете хем да обезпечават семейните нужди, хем да работят от 8 до 17 и след като напазаруват, да се приберат, носейки един куп пари.
Аз вече писах ,че кой знае какво устройване не трябва в Германия ,и такива чакания по 1-2 години за да се устройват... Не е като да не сме имигрирали и да не знаем и да си разпъваме локуми тук. Тръгва се когато се нагласи всичко за да сме заедно или се чака момента за да стане това като семейство .
Т
Едно семейство трябва да заминава заедно ,да взема решенията заедно и да следва мечтите и плановете си заедно.
# 551
21 септ. 2015, 01:45 ч.
Абе една, две години са ненужно много време, ама да се изнесе цялото семейство в чужбина без нещата да са подредени е малко прибързано. Виждала съм семейства, които са разкарвали децата си из държавите и не се е получавало. Аз не бих рискувала. В момента обмисляме местене ( от един град в друг ), но това ще стане единствено и само ако след пробният период предложат постоянен договор на мъжът ми и ако той хареса фирмата. С деца е сложно и ако двама възрастно могат да си позволят да се местят 5 пъти в годината, то с деца особено в училищна възраст нещата трябва да са много премислени.
Виж целия пост
# 552
21 септ. 2015, 04:19 ч.
особено в училищна възраст нещата трябва да са много премислени.
[/quote]Авторката са с едно дете на около 2 години .Какви училища ?
Ние се местихме с дете в училищна възраст от една страна в друга . Мъжът ми мина границата първи и след 6 дни пътувахме и ние .Той беше намерил самостоятелен дом ,купил мебели, кола, мебели , пуснал ток, вода, кабелна, нет и платил застраховки за мед. услуги и зъболекар. И това при положение ,че бе започнал работа от 3тия ден .
След месец детето беше в у-ще , имаше занималня и аз ходех на работа също .
Това сме го правили поне 3 пъти в соледните 8 години и ми е достачудно това ' 1-2 годишно устройване' без семейството .
За местене в страна от ЕС ,като Германия, където нито чакаш визи ,нито минаваш точкова система и ограничителен режим и т.н. е безсмислено да се 'устройва' някой някъде сам . Както той спи в една стая в Б-я с жената и детето и мама и тате в другата , така ще спят и в квартирата с други квартиранти . Не виждам разлика.
Залягайте над езиците и всичко ще се оправи
Едно семейство минава през всичко заедно и си помагат и се подкрепят взаимно в процеса на имиграция .Другото лично аз не го разбирам и разбирам защо и авторката е така настроена и не разбира мъжа си .
Подкрепата е едно , а пращането на пари и изоставянето да се справя сама с всичко у дома ... не е семейство .За мен поне . Усещам ,че и тя така мисли щом така го преживява.
Виж целия пост
Абе една, две години са ненужно много време, ама да се изнесе цялото семейство в чужбина без нещата да са подредени е малко прибързано. Виждала съм семейства, които са разкарвали децата си из държавите и не се е получавало. Аз не бих рискувала. В момента обмисляме местене ( от един град в друг ), но това ще стане единствено и само ако след пробният период предложат постоянен договор на мъжът ми и ако той хареса фирмата. С деца е сложно и ако двама възрастно могат да си позволят да се местят 5 пъти в годината, то с деца особено в училищна възраст нещата трябва да са много премислени.
[/quote]Авторката са с едно дете на около 2 години .Какви училища ?
Ние се местихме с дете в училищна възраст от една страна в друга . Мъжът ми мина границата първи и след 6 дни пътувахме и ние .Той беше намерил самостоятелен дом ,купил мебели, кола, мебели , пуснал ток, вода, кабелна, нет и платил застраховки за мед. услуги и зъболекар. И това при положение ,че бе започнал работа от 3тия ден .
След месец детето беше в у-ще , имаше занималня и аз ходех на работа също .
Това сме го правили поне 3 пъти в соледните 8 години и ми е достачудно това ' 1-2 годишно устройване' без семейството .
За местене в страна от ЕС ,като Германия, където нито чакаш визи ,нито минаваш точкова система и ограничителен режим и т.н. е безсмислено да се 'устройва' някой някъде сам . Както той спи в една стая в Б-я с жената и детето и мама и тате в другата , така ще спят и в квартирата с други квартиранти . Не виждам разлика.
Залягайте над езиците и всичко ще се оправи
Едно семейство минава през всичко заедно и си помагат и се подкрепят взаимно в процеса на имиграция .Другото лично аз не го разбирам и разбирам защо и авторката е така настроена и не разбира мъжа си .
Подкрепата е едно , а пращането на пари и изоставянето да се справя сама с всичко у дома ... не е семейство .За мен поне . Усещам ,че и тя така мисли щом така го преживява.
# 553
21 септ. 2015, 06:17 ч.
Подкрепата е едно , а пращането на пари и изоставянето да се справя сама с всичко у дома ... не е семейство .За мен поне . Усещам ,че и тя така мисли щом така го преживява.
Така мисля и аз, но мен ме тресе доста романтиката в тази посока.
Виж целия пост
Подкрепата е едно , а пращането на пари и изоставянето да се справя сама с всичко у дома ... не е семейство .За мен поне . Усещам ,че и тя така мисли щом така го преживява.
# 554
21 септ. 2015, 08:08 ч.
а защо партньорът не е заминал при нея в чужбина, защото е болен ли или защото не иска.
Някак си тая драма със заминаването, ме подсеща че когато аз бях в чужбина всички около мен ляха все жени, а мъжете, приятелите им в бг на сигурно.
Та нещо не изпитвам съчувствие.
Жената да си гледа работата и живота и да не я съдим.
Сега какво да се върне в бг без пари и да умре с него, за да и се възхищаваме ли?
Виж целия пост
Мъж и жена, които от 15 години живеят отделно и се виждат само по Коледа и НГ за мен отдавна са се отдалечили и не са семейство. За 15 години двама души, които искат да са заедно, все ще намерят някакъв начин да са заедно, независимо дали в чужбина, или в България. 15 години са твърде дълго време като извинение и за устройване в чужбина, и за спестяване на пари и връщане в България. И двамата носят отговорност за това и вероятно физическото отдалечаване толкова години е довело и до емоционално. Нормално при това положение който е способен, да си намери друг партньор. И ако го нямаше това отдалечаване, нямаше да бъде толкова лесно да бъде оставен партньорът в безпомощно състояние да се оправя както може.
а защо партньорът не е заминал при нея в чужбина, защото е болен ли или защото не иска.
Някак си тая драма със заминаването, ме подсеща че когато аз бях в чужбина всички около мен ляха все жени, а мъжете, приятелите им в бг на сигурно.
Та нещо не изпитвам съчувствие.
Жената да си гледа работата и живота и да не я съдим.
Сега какво да се върне в бг без пари и да умре с него, за да и се възхищаваме ли?
Препоръчани теми