На мен в болницата след като си взех бебето 6 часа след раждането ( по-рано не можах, понеже за шиенето здраво ме упоиха, та след реанимацията веднага поех да си го взимам да го слагам на гърда и се свлякох в коридора, успях да стигна на 6-тия час 
) мацката, с която бяхме в стая ми заяви, че не трябва да го слагам на гърда, понеже първите 12 (май) часа бебетата не трябвало да ядат (не помня защо), пък и аз без друго съм нямала кърма. И аз се шашардисах, бях чела, че е добре веднага да му дам и т.н. пък и още не бях чела много много - само най-главното (все си мислех, че няма нужда, докато не ми се наложи). Гледах бебето ми как търси да суче. 10 мин се сдържах, въпреки силния порив да го сложа на гърда, та накрая ѝ се извиних, че няма да я послушам и детето си засука доволно. Съветваше ме да го давам за през нощта в детското, аз чак се оправдавах и си го държах при мен. Една седмица по-късно ни изписаха, но 300 гр. над рожденото тегло, за което пак отнесох лоши коментари от майките, та сега се кърмим щастливо и растем доволно, а мама като види друга майка с количка бяга.
Виж целия пост
) мацката, с която бяхме в стая ми заяви, че не трябва да го слагам на гърда, понеже първите 12 (май) часа бебетата не трябвало да ядат (не помня защо), пък и аз без друго съм нямала кърма. И аз се шашардисах, бях чела, че е добре веднага да му дам и т.н. пък и още не бях чела много много - само най-главното (все си мислех, че няма нужда, докато не ми се наложи). Гледах бебето ми как търси да суче. 10 мин се сдържах, въпреки силния порив да го сложа на гърда, та накрая ѝ се извиних, че няма да я послушам и детето си засука доволно. Съветваше ме да го давам за през нощта в детското, аз чак се оправдавах и си го държах при мен. Една седмица по-късно ни изписаха, но 300 гр. над рожденото тегло, за което пак отнесох лоши коментари от майките, та сега се кърмим щастливо и растем доволно, а мама като види друга майка с количка бяга. 
)
Най-страшното е некомпетентното мнение по отношение на кърменето. 
