За липсата на приятели

BirdsFlu, идеално си го написала!!! Колко пъти съм отбивала всякакви покани за кафета и разни други, за да...отида за риба с мъжът ми!!! Ма разни хора. На едни едно им харесва, на други-друго и така... Аз също съм на мнение, че няма нужда да се форсираме, че нямаме еди колко си на брой приятели, поне не в нашият град... Голяма работа!!!
Янечек, ти казваш, че еди какъв си е проблема на хората, които са без приятели, а това, което описваш показва, че и ти нямаш приятели, защото приятелството не е това.... Аз и с хората от блока така си говоря, просто празни приказки, но ги нямам за приятели, тъй че...

Нищо такова не съм написала, написах, че "от липса на приятели се оплакват хора, които...", а не "хората са без приятели са еди какви си...", но ми е ясно защо много от вас не проумяват думите ми и скачат като ужилени, все едно лично съм им казала, че са кофти хора и затова другите ги избягват.

Аз пък нямам против с хората да си споделяме проблеми. Мен повърхностните разговори ме натоварват, повече от реалния живот. Когато слушам за чуждите проблеми виждам, че не съм сама в моите проблеми.
Но са ми неприятни хора, които сами си ги причиняват и не се вслушват в чуждото мнение, което е добронамерено, а само намилат намилат.
Ако ще се виждам с хора които само ще ми казват колко ги обича мъжът им, децата им как са приети в най-хубавото училище защото са много умни и какво са си купили - е няма нужда това го виждам от фейсбук, интересува ме какво се крие под това. Интересува ме реалността.

Хората обичат да се запознават с чудаци. Виж доколко искат да общуват истински с тях, е друга бира.

Пълна противоположност съм на BirdsFlu.

Обичам по магазините. Стига да има пари. Предпочитам сама когато купувам. Женският шопинг си е доказано отпускащ.

Оплаквам се. Иначе ще експлоадирам. Търпя и да ми се оплакват. Въпрос на чест е някой да ти сподели тревогите си. Не обичайните за това как "нИ можИмИ да намеримИ градинка за Гошо", а онези, които държат те будят нощем.

Обсъждам живота на хората. За да си направя отметка какво е добре и какво не да правя. Понякога отстрани се вижда по-добре. Съзнавам, че и моя обсъждат затова не изпадам в емоционален шок от факта, че клюкарствам понякога. Чак такъв лицемер не съм.

Вися и по кафета. И небрежни квартални с пластмасови столчета, и намазани модерни. Стига да има атмосфера. Само по барове веч не ходя.

Говоря и за манджиа. Не мога да готвя. Ако не послушам някой и друг хорски съвет цял живот ще карам само на салати. Та даже и за тях си требе някой да те светне, че дресингът горчица, мед, зехтин и лимон е трепач за марулите.

Цветята не ги разбирам много, но имма 4 немалки саксийки на етажната площадка. Едното е с модерна самополиваща саксия за забравящи кат' мен. Падам си по технологиите

Филми гледам много. Не е нужно да са сериали. Ама даже и да са - онова "серийно" производство Planet Earth ми допада.   Особено HD. Особено на много инчове. Задължително 5.1. Споменах за технологиите.

Даже селебрити знаменитости гледам. Пак за разтоварване. Тук в "Звездни компромати". Което ме води и до поредната разлика...

Обичам що-годе мода. Човек така или иначе остарява айкде няма нужда зорлем да се състарявам обличайки се като в 80-те години. Примерно.

Ползвам козметика. Без да съм роб на рекламата. Лореал е просто шир потреба, знаем.

Разговарям за пари. Кой колко взема ако е с работа, сходна на моята. Целта - да си сверявам часовника. Ако е изостанал веднага jobs.bg в работата. Но така че да е видимо от началствата.

И за хранителни режими разговарям и пазя. Хората обменят опит. Няма как да знаеш всичко за биохимичните процеси в организма. Ако не питаш как ще се светнеш за протеиновите пудри. Рекламите говорят едно, а истината е .. някъде там.

Не вземам всички месинджъри, които ми предлагат, но държа да съм винаги online. Ако не съм се изнервям. Намирам за нормална интернет комуникацията в 21 век.

Инак и аз съм мега възпитана. Но общувам много. Общуването е всичко. С годините се издига все по-нагоре в приоритетите на човек. И разбираемо.

А това са много генерални изводи от твоя страна, защото хората са различни, както сама виждаш... Едни харесват сериозни теми, други теми, които не ги натоварват, така че не бива така да слагаш всичко под общ знаменател. Иначе лошо няма, щом не искаш да се ровичкаш в чуждите проблеми, но е хубаво човекът, с който си пиете кафето да знае, че все пак си насреща и ще откликнеш, ако има нужда просто от едно рамо за да сподели болката си!

И аз обичам да клюкарствам. Разпуска ме. Нямам против и мен да обсъждат, за да могат и другите да разпуснат. Съвети също приемам и давам такива.

Има далеч по-интересни неща от клюкарстването.

Че кой е казал, че то е топ ъф дъ топ? Но си е в реда на нещата.

Kaкво бива и какво не ще учиш децата, не мен. Както казах, не разбрираш за какво говоря и това е съвсем нормално. Не е и нужно да се разбираме, понеже не съм те погнала да си ми приятелка.

И мен повърхностните ме натоварват в повечето случаи. Освен, ако не съм много близка с някой и вече можем да си говорим глупости, само за да се смеем

Логично е, че хора които прекарват голяма част от времето си в интернет, семейни са, имат деца и близки не се нуждят толкова от приятели.... колкото например тези, които не са семейни, или децата им живеят отделно или не обичат виртуалните комуникации. Това, че някой се нуждае от приятел не е срамно или унизително и не би трябвало да е повод за саркастични коментари от рода на "ти да видиш, аз съм толкова висококачествена и самодостатъчна, че не ми трябват приятели, а пък някакви досадни тъпанари все ми се бутат........ "
На изчезване са, но има хора, колкото и странно да звучи, които все още предпочитат близък жив и реален приятел пред компютъра и телевизора. Изглежда е много по-лесно да се оплачеш или изкажеш във форума на някаква тема, отколкото да вдигнеш телефона и/или да се лишиш от част от скъпоценното си време - за да питаш "как си" или да честитиш рожден ден или да изслушаш проблемите на някоя приятелка и да споделиш твоите. Спестяват се и време и пари.... и усилия, и чувства. Отчиташ се във форума - днес готвих телешко с гъби и картофи, детето има шарка, купих си това и това, ходих еди къде си, гледах този филм, четох тази книга и готово...

Аз имам нужда да се видим и наживо и да поговорим с приятелите ми.  Приятели имам много и по телефона да се чуем и в интернет да си пишем, но не ми е достатъчно това.

Разбира се, то битката да те научат явно е свършила неуспешно. Не ме погвай изобщо, МОЛЯ ТИ СЕ!!! Разбирам те идеално за какво говориш, но ми е някак...повърхностно!!!  

Да, има нещо там, в детството и младостта, което споява приятелствата...
Е, за съжаление вичко си има край и аз напоследък си давам сметка, че от най-добри приятелки, сме се превърнали в познати. И ми е мъчно, и ми липсва някогашната близост, но не може да се върне.
При нас много голяма роля изигра различните финансови възможности, които имаме. Убийте ме с камъни, но е факт - отщява ми се да се виждам с тях, да слушам за новия апартамент в престижен квартал или за отличното частно училище на децата им или за поредното пътуване до Дубай, докато се припотявам смятайки за колко дни напред ще ми бутне бюджета салатата и чашата вино в скъпото заведение, в което сме седнали, защото госпожите не могат да се хранят в някоя пицария, например...

А така!Разбрах,че Бърдс Флай съм аз!Отделно мразя и да ме заговарят,нося почти винаги слушалки и слънчеви очила с тази цел,дълга съм и ходя бързо също.Мразя да ми губят времето с празни приказки,мразя и да ме търсят по телефона.И много мразя,да ми предлагат да караме колело заедно.Аз съм силов и бърз колоездач и много се изнервям някой да ме бави,да го чакам,да губя темпо.Мразя да ми се самопоканват на вечеря,мразя и гости вкъщи.Изобщо съм един "мраз" и се чудя що ми се лепят и ми разказват драмите си хората.Чувствам се като кош за душевни отпадъци!Мразя да пия кафета по кафенета,да ям торти,да кисна нейде с часове.Мразя и пискливи деца.