За липсата на приятели

Публикувана: 16 апр. 2015, 15:12 ч.
Последно мнение: 27 юли 2015, 10:56 ч.

25 186
208

christina1980

Пристрастен

# 195 18 май 2015, 08:29 ч.

не мога да си представя, защо изобщо ще общувам с някого извън служебните си ангажименти ако не мога да си споделя болките. Не виждам какво изобщо ще си говорим, освен, здравей, как си и добре.
Аз за това се виждам с приятелите, за да споделяме, ако това се възприема като натоварване, по-добре виртуалния чат в бг мама.

Виж целия пост

Popule

Потребител

# 196 18 май 2015, 09:12 ч.

Цитат на: Касита в пн, 18 май 2015, 08:17

Аз все се сещам за онзи случай на семейство ранни емигранти в САЩ, които делили една ограда в добър квартал с местно семейство. Та, докато мъжете от двете страни на оградата си подрязвяли живия плет, нашенецът се заоплаквал, зажалвал, затъжен, разкалзал за България. Онзи мълчал, мълчал пък накрая тихичко и скромно рекъл: Приятелю, ако имаш проблем, мога да ти дам визитката на моя психоаналитик. Точка.

В големите многонационални държави е така. Хора всякакви, с различен манталитет, култура...Затова е по-трудно човек да си намери приятели, а има нужда да споделя и къде, къде - на психоналитик.

Виж целия пост

Анонимен

# 197 18 май 2015, 11:16 ч.

Ами не е така, не може да се обобщава как е в чужбина, как е в БГ. Зависи от човека и между какви хора е попаднал. Изобщо не е вярно, че навън хората са студени а тук - не...
На мен пък тук в БГ ми е по-трудно. Спомням си навън за нула време намерих приятелки и приятели, с които бяхме заедно години по-късно, някои съвсем различни от мен, на друга възраст с различно "обществено" положение... бяха толкова любезни и искрени и добронамерени, винаги усмихнати...
Тук лицемерието и егоизмът на някои така ме отвращават, още по-зле се чувствам като се усетя, че може би и аз покрай тях ще стана такава... Като кажа "сори, не мога да дойда за 1 час да се видим да пием кафе и да си говорим глупости, мнооого съм заета, работа, семейство и т.н." и някак си се издигааам, ставам важна и ценна и самодостатъчна... Sick

Виж целия пост

Popule

Потребител

# 198 18 май 2015, 18:38 ч.

Цитат на: Фри в пн, 18 май 2015, 11:16

"Любезни, искрени и добронамерени"...тези определения не ми звучат като за приятел, а като за някой, с когото се оказваш по случайност на екскурзия в чужбина. Такива хора дал Господ, ама това не са приятели, на които човек може да разчита, а просто добри познати.

А ако ти не искаш да се виждаш с приятелите си, защо търсиш вината в тях? Човек когато иска, намира време. Wink

Виж целия пост

Цветина20

Ентусиаст

# 199 18 май 2015, 18:57 ч.

Цитат на: christina1980 в пн, 18 май 2015, 08:29

И за мен в това се изразява приятелството. Сега често чувам, как приятелите не трябвало да се натоварват с проблеми, защото вече имало психотерапевти. Да ама разликата, е че като отидеш на психотерапевт, изплюваш болките, проблемите, плащаш и си тръгваш. Приятелството изисква повече, изисква и ти да изслушаш, и ти да разбереш и да успокоиш. И така се създават връзките със взаимност, това е рядкост. Simple Smile

Виж целия пост

Zoι

Потребител

# 200 19 май 2015, 09:02 ч.

Това според мен не е приятелство. Не знам как е според вас, но аз забелязвам в моето ежедневие, че хората искат да споделят, с познати, непознати важното е да си кажат. Преди няколко дни една майка в парка започна да ми разказва семейните си отношения без да я познавам, просто Здравей и се почна. Друга продавачка в магазин също, направо бях стресната от откровения този ден.

Виж целия пост

negativna

# 201 19 май 2015, 12:00 ч.

Цитат на: Цветина20 в пн, 18 май 2015, 18:57

Сега често чувам, как приятелите не трябвало да се натоварват с проблеми, защото вече имало психотерапевти. Да ама разликата, е че като отидеш на психотерапевт, изплюваш болките, проблемите, плащаш и си тръгваш. Приятелството изисква повече, изисква и ти да изслушаш, и ти да разбереш и да успокоиш. И така се създават връзките със взаимност, това е рядкост. Simple Smile

Защото има приятели, които започват да злоупотребяват със споделянето. Срещите стават като сеанс. И ако ти пука за тях - наистина натоварва. Като се съчетае с едностранност (само ти изслушваш, нямат желание да те изслушват при нужда) съвсем се скапват нещата. Има хора в перманентен проблем и оплакване.

Някои проблеми са си за психотерапевт.

Виж целия пост

Защо ме търсиш?

# 202 19 май 2015, 12:39 ч.

Никога не съм ходила на психотерапевт. Признавам. Но много хамериканска ми идва тая хава. И като такава.... съм резервирана. И какво прави психиотерапевтът?

Друго си е да можеш с някой даже да си помълчиш без тишината да натаяга

Виж целия пост

Popule

Потребител

# 203 19 май 2015, 12:43 ч.

Цитат на: Защо ме търсиш? в вт, 19 май 2015, 12:39

Много неща прави психотерапевтът. То и затова ходят американците, не ги мисли за толкоз тъпи. Но трябва да си намериш добър, не шарлатанин.

Виж целия пост

negativna

# 204 19 май 2015, 16:49 ч.

Зависи към коя школа е психотерапевтът. Не е изповедник във всеки случай. Зависи ти какво търсиш - решение на конкретен проблем, промяна, разбиране за себе си, решаване на междуличностни конфликти, достигане на хармония и спокойствие, растеж...

Виж целия пост

Enigma888

# 205 27 май 2015, 22:41 ч.

Цитат на: Carrie Bradshaw^ в пн, 20 апр 2015, 08:37

много познати неща, много... Confused

да ви кажа забелязала съм и нещо друго, което истински пречи на днешните приятелства- хората не обичат да чуват истината. А аз съм човек , който говори директно, защото според мен истинският приятел ще ти каже и лошото в очите, а зад гърба ти ще говори хубави неща, а не обратното... но хората не искат да чуват истината.. Confused

Мхммм.... това все едно аз го написах Grinning

Напълно подкрепям! Аз също нямам приятелки, казвам го с чиста съвест. И не защото съм асоциална или нещо подобно, а защото ми омръзна да бъда използвана. В един момент си дадох сметка, че всичко е дим и мъгла Simple Smile

Не страдам от това. Имам добри познати.

Виж целия пост

etaa

Новак

# 206 28 май 2015, 19:41 ч.

Цитат на: Enigma888 в ср, 27 май 2015, 22:41

Цитат на: Carrie Bradshaw^ в пн, 20 апр 2015, 08:37

много познати неща, много... Confused

Мхммм.... това все едно аз го написах Grinning

Не страдам от това. Имам добри познати.

Еѝ тука вече напълно се разпознах и аз. Не, че не мога да бъда двулична, но не ми е приятно и затова отрязах много от тези с които няма какво да си кажа или пък се бъркат в личния ми живот без да им искам мнението. Оказва се, че ми е в пъти по-лесно да контактувам с мъже. Няма клюки, завист, съревнование и т.н. Но и на мен ми липсва това да мога с някоя жена да си споделя нещо и да знам, че ще си остане между нас. Иначе ако искам всяка вечер да кисна безцелно по заведенията имам много такива познати, но не ми допада този начин на живот. Затова в моя град имам много познати, но не и истински приятели.

Виж целия пост

melpomene

# 207 24 юли 2015, 00:55 ч.

И аз се включвам в групата на тези, които са без приятели.
Учих в училище, в което преобладаваха момчета. Добри приятелства създадохме, но някои заминаха, други хванаха девойки, които ги държат под чехъл.
Тази година завърших бакалавър. Четири години малък ад - без един близък, без един, с когото дори кафе да изпиеш. Имаше една колежка, но там приятелството беше да развия темите, да платя кафето.
В работата съм на 4 часа,с контакт се уредих и ме гледат лошо.
Имах близки момичета от тийнейджърските години, но едните хукнаха по парите, няма лошо, имат пари, глезят се. Моят стандарт е среден - не мога да си позволя бутикови дрешки и скъпи барове сяка вечер. Други приятелки народиха - сядаме на кафе, но те само за деца приказват, аз нямам как да се включа. Спасяват ме пепдагогиката и психологията и се включвам по малко.
Конкретно хоби нямам. Обичам животни, имам куче. Падам си по кикти, кулинария. Предпочитам домашния уют, заведения на открито. От време на време може някой бар или дискотека /2-3 пъти в годината/ да си спомня, че съм на 23 години.
Последните ми думи ще прозвучат много безнадеждно, но ако има някоя друга девойка със сходни интереси или душа, търсеща дружка, то аз съм насреща /ЛС/. Хубаво лято дами и дано успеем да реализираме приятелства.
За истинското такова, казват, че двама трябва да изядете една торба сол заедно, но дано имаме късмет и срещнем дружки, с които да се чувстваме добре.

Виж целия пост