Сладкарничка за книги - тема 40

На първо място е майка ми, която ми помага с гледането на детето. Ако не беше тя, щеше да ми е немислимо ходенето на работа; не и по начина, по който го правя сега. Пък и детето вече не е малко, започна да си води що годе самостоятелен живот; най-малкото, че сам се облича, сам се храни, сам ходи до тоалетната и сам се къпе, а това ми дава времето за приготвяне на вечеря, примерно, или пускането на прахосмукачка и пр.
Втората причина е, колкото и странно да звучи, самата ми работа. Смените от по 12 часа са инцидентни и се случват сравнително рядко. Обикновено са си от по 8 часа. И ето тук е малката тънкост - 8-те часа никога не са от 9 до 17-18ч., както стандартните професии, а са 6-14ч. и 14-22ч. Т.е. при всички случаи половината ми ден е свободен за други неща. Почивните ми дни са два, но не са закотвени само събота и неделя. Когато ми се паднат през седмицата, детето е на училище и мога да свърша куп странични неща, в т.ч. ходене до банка, поликлиника или някаква администрация, която през уикенда почива и на хората, които работят стандартна работа им е много трудно да посетят, защото и те са на работа по това време.
Всичко, което не успявам да свърша извън работата, обикновено е от мързел, а не от някаква друга причина  Или да го кажа не чак толкова зле звучащо - от умора. Понякога прането страда от това, защото вечер просто се просвам на възглавницата и заспивам, особено ако трябва да стана в 5ч. на следващия ден.
Гледането на филми и четенето най-много страдат от всичко това. Както и доста често не намирам време за самата себе си - разходка, приятелки, фризьор, козметик.... и спорт (то си ми и личи  ) Но няма идеално щастие   
Аз пък се възхищавам на майки, които гледат сами децата си, без мъже до тях. Много вътрешна сила и борбеност се иска за това. Те са за мен най-супер-жени, ако мога така да се изразя и им се покланям до земята, че успяват да се справят 
Много дълго стана и ще го скрия