ПЕТокласници - 5

Чиби, че то по-голяма Риба от него има ли?

Скици.    
Редактирам си съобщението  за да се изфукам и да кажа , че съм безкрайно и много приятно изненадана от 6-цата на детето на преразказа на класното по БЕЛ.  Казах му, че съм много горда с него.  

Честит празник и от мен  Щастливо и безгрижно лято желая на децата ни  Макар че на моя и сега си е безгрижно  Отбелязахме деня с огромна Милка, от ония големите, нали се сещате, и ледена кола с луканка 
Никакви вести от нас в учебен план, някакво затишие, изпитвания, контролни, а насреща - нищо.

Нефертари, страхотно сте си изкарали празника - със супер почерпка. 

А ние все пак отидохме на ресторанта срещу нас да хапнем пица.
Оказа се, че домашното по математика, което писа днес било много трудно и той го решил грешно. Докато беше да играе, една съученичка го викнала в тях да го решават заедно.

Вики, и вие сте размислили в правилната посока за почерпката. 
Браво на съученичката за помощта. 

Браво на Сашко. Това си е голямо постижение. 

Иринка, 
Наистина е така.  А аз за 3-ка се молех. 

Има с какво да си горда. 

Сега спокойно мога да чакам края на годината.  
Остава и по математика да се подреди пъзела, след като и там им върне класната.  
Там не се надявам на такъв удар, но пък оценките му гравитират почти стабилно около 4-ката през целия срок.  
Контролното по АЕ , все пак, е минало днес. 
Не очаквам по принцип неприятни изненади, но знае ли човек.   

Честит празник на децата и от мен! Да са ни здрави и засмяни!

Ние го отбелязахме с почерпка и кино.

gd3 браво на волейболистката! Страхотно класиране!

чиби браво на Сашето. Я виж каква хубава изненада! Дано и по математика те изненада така приятно.

  Снощи успяхме да отбележим дена с поръчана огромна пица,шампанско и сладолед и с решаване на домашно по математика и по английски между наздравиците.

  Браво на Сашко. И още много успехи на волейболистката в спорта и в учението.

  Аз пък хич не съм горда с три четворки на изходни нива по силни предмети, където се бореше за отличен. История,руски и бел. Още повече, че беше подготвен и чак се чудех как успя да ги докара така. Критриите са високи при тях, но пък и забелязвам при него тенденция при грешките, не от незнание, а от неразбиране на задачата, която трябва да изпълни.

Моето много доволно от разходката до аерогарата - минали през скенерите, качили ги на автобусчета и ги развели в самолета на пистата. Сядали на пилотското място, правили снимки. И накрая ги почерпили с по едно шоколадово яйце.
От нас - рокля от ХМ и китайски ресторант.

Като ви чета даже малко ви завиждам. Моето и чантата не всеки ден си носи вкъщи. Винаги е подготвен, винаги няма какво да учи и е спокоен, че поне тройка ще изкара. Е, математиката му е проблем, но там е "дано изкарам три". Домашните ги пише в междучасието след часа.
Учителят им по математика е много "млад, но мотивиран", както се изрази aunt Ogg.  Първият срок беше пълна трагедия (трудно три), но втория го записах на курс при Иван Симеонов и нещата се оправиха. Май тройката ни е сигурна, че дори и за четворка може да се пребори, ако не направи някоя дивотия на класното. Но по-важното е че знае и разбира нещата, а че спи на контролните е друга тема.
Не случи това дете на учители по математика. До четвърти клас го научиха как да поправя правописни и пунктуационни грешки в условията на задачите. А сегашният в прав текст ми каза, че ако искам моето дете да научи математика да го дам на частни уроци, а не на курсове.

Училището определено не му е приоритет. И дори не зная какво да очаквам от бележника на 15.06. Само се надявам до седми клас да му се върна ума в главата.

Тази година имаме нова мания - пъзелите на Рубик. Започна със стандартното кубче, после започна да ги изрежда подред всички изчанчени неща. За първи юни прозвъни роднините да попита кой колко пари ще му даде и пак в нестандартни кубчета ги инвестира. Разглабя ги затяга, разхлабва, смазва, сменя стикери, засича за колко време ги реди... В събота отидохме да ги купим и още веднага се обадил на дядо си и му обяснил, че понеже на първи юни е на училище иска да си поиграе с подаръците в събота и неделя.
Та у нас първи юни започна от събота с пазаруването и черпенето. В неделя си разучаваше играчките. Научи се да ги нарежда за под три минути... и вчера не му се излизаше вече. Честно казано нямам нищо против това хоби.

Моето дете е 170 см. Гласът му е доста мутирал и по цял ден с приятели кръстосва София. Училището не го вълнува особено. Та някак ми е доста трудно вече да го приемам като дете. Но като попитах малкото какво иска за първи юни и голямото веднага дотича с готов отговор.

Дечко си е още, ама вече порасва и го изпускам от контрол. Сигурно е нормално да е така, но доста ме е страх. Говоря, говоря за алкохол, цигари, наркотици, катастрофи и други опасни неща. И само се моля да се учи от грешките на другите, а не да прави свои.

Оня ден ми каза, че приятел го е попитал: "какъв е смисълът на живота", а той отговорил: "да създаваме други същества, които да се питат същото"

  Много мъдро ми се вижда детето.  А то майките никога няма да сме спокойни и все ще си мислим най-лошите възможни варианти. Детето явно е талант и е жалко, че в системата няма пространство за развитие. И ние самите се тикаме се във форматите под формата на оценки и тестове със съмнителна тежест и стойност.