Аз се обвинявам много сериозно за нашата раздяла, живея с угризения за тъпия начин, по който съм се държала. Той много ме нарани като се разделихме и аз се затворих в себе си. Той беше единствения човек, който имаше значение за мен и на който вярвах. След като се разделихме той ми каза, че не ме обича вече и аз за тези два месеца си набивах в главата по няколко пъти на ден, че дори и той да иска, аз никога няма да се върна при него и че не го обичам вече. Имам чувството, че тези набивания в главата сега ми изиграха лоша шега и ме е страх да повярвам, че това може да е истина. Като започнахме сега от начало, аз през цялото време тряперех от страх нещо да не се случи и да ни развали щастието. И то се случиха някакви глупави мисли, с които не мога да живея... Нямам приятелки, с които да споделям тези неща, родителите ми не ме разбират, а имам истинска нужда от съвети и помощ.