Не без дъщеря ми!

Здравей,искам да изкажа не компетентното си мнение,имам детенце,но слава Богу е добре физически,но така както аз го разбирам съпругът ти иска да оставите детето в противен случай оставаш сама,и ти си взела явно решение,което според мен е абсолютно правилно,аз бих постъпила по същия начин,и също така мисля,че трябва семейството да е единно и сплотено именно заради детето,защото от каквото и да е болно може да усети дали е желано или не.

Не мога да давам такъв съвет, но поне да те прегърна 
Дано и на никой не се налага да прави такъв избор.

 

много кураж ти желая и се прекланям пред борбата ти. има семейства и семейства. някои остават, някои се разпадат, но 'диагнозата' е просто поводът, не причината. та това е най-скъпото ти, плът от плътта ти, как ще го оставиш някъде, за да не го гледаш как се мъчи при положение, че като родител с всеки дъх и всяка мисъл целта ти е да озариш и облекчиш поне малко времето ви заедно.

съжалявам, но този мъж просто не човекът, който трябва д е до теб. той не е баща. имаше един много хубав филм навремето по Холмарк за една млада майка изоставена от годеника си, защото избира да роди момиченце, което ще 'умре до 5 години'. излизайки от доктора си държеше корема и той й каза 'ще имаме друго бебе', а тя отвърна 'аз искам това бебе'.

години по-късно по стечение на обстоятелствата се срещнаха малко преди малката да почине и той, като разбра, й предложи наново брак с думите 'това е втори шанс. вече ще можем да имаме нормално семейство' при което тя му хвърли пръстена и каза' нормално семейство? или имаш предвид идеално семейство? където никой никога не боледува, не страда, не плаче?'

мисълта ми е - знам, че е трудно и знам, че боли, но всяко детенце има нужда от майка си и обичта, която само неговото семейство може да му даде. какъв пример ще получи голямото дете като види как някой, ако е неудобен или твърде труден 'за гледане' бива тактично пренасочван някъде там, встрани, за да 'не се привързват към него/нея твърде много'

това, което си чула от съпруга си, е жестоко. но по-жестоко е това което се опитва да те принуди да направиш, за да облекчи собствената си съвест.

кураж и горе главата. той може да не е 'психически и физически достатъчно силен', но ти си 

Първо поздравления за смелостта и избора, който си направила! Всеки РОДИТЕЛ би постъпил така.
Мъжът типостъпва като пълен страхливец като предлага тези опции! Ами ако той беше диагностицираният? Щеше ли да се изолира от вас или щеше да черпи сили от семейството си?
Създавайки дете човек се съгласява да бъде до него при всички обстоятелства.А бебетата не ги носят щъркелите, че да има рекламации!
Колкото до другото ви дете - да със сигурност няма да е лесно да има различна сестра. Но пък му е сестра, и  каквато да е съм сигурна, че ще я обича дори повече от "нормална" сестра.Казвам го от личен опит.
Още веднъж кураж!

Желая ти всички диагнози поставени до сега да са грешни и детенце да си е добре, а ти много много щастлива майка. Стават чудеса, защо и твоя живот да не е един от тях 

Прегръщам те! Каквото и да решиш ще имаш пълно право - това е твоя живот, твоята душа, твоята болка! 

Синът ми е с детска церебрална парализа. Беше много желано и чакано дете и винаги ще бъде все така желан и обичан. Наистина ме радва всеки ден и съм много горда с всичко, което постига. Не, не ми е лесно. Падам духом, постоянно се притеснявам какво ще донесе бъдещето, но той е моето дете и ми пълни сърцето. Шокът в началото е много голям. Не знам дали мъжът ти би се съгласил да отидете на терапия, да поработите с психолог. Не знам дали е просто моментна слабост и реакция.  Тук за съжаление не се оказва никаква подкрепа на семействата, даже повечето лекари продължават да съветват хората да си оставят детето в дом, което е престъпление. Това е смъртна присъда - и то осъждане на едно дете, което няма вина за нищо, на бавна и мъчителна смърт без любов. Нещата не са много по различни от това, което се видя в Могилино. Никой не осиновява деца с увреждания в България и това е истината. Никой не работи с тях, никой не ги обгрижва. Все едно ги захвърляш в концлагер. За мен това е нечовешко, камо ли отношение на родител.
Sivotopile,  ти си истинска МАЙКА. Няма да ти бъде лесно, но това е правилното решение. И двете ти деца са твои деца, а другата ти дъщеря ще стане добър и състрадателен човек. Много прегръдки и кураж 

Благодаря ви за подкрепата. Шокът за мен е голям, т.к. до сега ММ беше перфектният баща: - гледаше ги нощем и когато искам да изляза с приятели, води ги на лекар, когато се налага, играе си. А сега просто се отказа от детето, което желаеше дори повече от мен. Проблемът е, че дори да можех да се откажа от детенцето си пак нямаше да спася семейството, т.к. отказът от подкрепа точно в този момент тотално разби доверието ми в него. Не зная как да обясня на здравото си двегодишно детенце, защо бащата, когото обожава вече го няма

Той вече си е тръгнал- така ли?

Не си е тръгнал, сега ще заминем за Турция на изследвания, но ми се заяви, че повече няма смисъл да се ходи някъде и ако все пак реша да си търся  с кого да ходя. Защото от другия месец той се изнася.

Sivotopile, много съжалявам за това ,което ти се случва  . Не знам, наистина дали би помогнала консултация с психолог с опит със семейства с деца с проблеми?

Мъжа ти е един отвратителен човек  Съжалявам, че ти го казвам, но това негово предателство към вас тримата няма думи с които да се опише.

Рaдвaй се, че си се отървaлa нaвреме от тaкъв "мъж".
Силно се нaдявaм дa имaш подкрепa от близки и семейство. 

По тази логика, ако с тоя мъж се случи нещо, трябва да бъде пратен в старчески дом и толкоз.
Ще му хареса ли?

Здравей , мила ! Не оставяй детето си , моля те !!!!! Аз се грижа за такива деца - изоставени и с много увреждания . Ако не ги бяха оставили те щяха да бъдат много по добре . Изоставиш ли я , обричаш я на допълнителни страдания , но с майчината обич и прегръдка ще бъде по спокойна и щастлива . На теб ще ти бъде трудно , но тя ще е твоята радост . Не знам защо , но цялото ни общество трудно приема различните !!!!!