Бебе е в тежко състояние след инцидент в болница

Нямам думи. Цялата треперя след изгледаното. Сурово наказание. Три години за такова деяние е просто...

Родих с нормално раждане дъщеричката си през 2009г в Тина Киркова и до изписването детето ми се даваше само за кърмене. Ужасявам се само като си помисля, че е била сама..
Не съм била на курорт. Родих трудно и се чувствах зле, но можех само след 5-6 часа да си взема бебето.
По статистика 2009г са родени най-много бебета.
Имаше родилки в коридора, които чакаха с часове (не задължителния 1-2 часа с пясъка) за да се освободи стая.
Аз бях настанена поради липса на места в предродилна зала с още три жени. От отсрещната врата беше магарето и дори вратата не се затваряше. Гледах и чувах как раждат БУКВАЛНО. Нямаше подвижни креватчета за децата ни, нито пък място за тях в стаята и децата не ни ги дадоха въпреки, че искахме. Не казвам, че се е случило нещо лошо и предпочитам да вярвам, че е така. Но като знам в онази нощ колко бебета имаше и малко персонал ми се повдига.

Не разбрах тази акушерка 24 смяна ли е карала в Софиямед или едната смяна и е от друга месторабота, защото четох, че работила на две места?
Ако в тази частна болница персонала работи на такива тежки смени трябва да има и санкции за тях. До кога така....

Аз поне за 3ти път ще питам - Защо ви е да говорят? Майката е в шок, бащата вероятно също не е в състояние. 

Pure, по мои наблюдения, колкото го предпочитат родилките, в пъти повече го предпочитат лекарите - изпълняват си таргетите за приходи, ражданията са под час, масово се фабрикуват "медицински причини" за секцио, които не са само за пред НЗОК - на първо място са за пред родилката.
В моя случай - "медицински причини" -  операция от херния на коремната стена, преди 25 години - навсякъде, извън БГ, щяха да си ме оставят да напъвам. Тук - това беше единственото, за което им остана да се захванат. Напълниха ми главата със сценарии - как може нищо да не стане, а може и да ми се разтвори отново коремът. Като ти го кажат така, в последната седмица до термин, колко време и колко кураж имаш да се съпротивляваш? Лягаш под ножа и почва купонът. Бях парализирана, защото в продължение на 30 мин., анестезиоложката не можа да ми сложи спиналната, прободе ме над 10 пъти, доста от тях засягаше нерви.. Заради това беше изтекло свръх количество спинална течност. 9 дни изкарах между небето и земята, а тези специалисти се изреждаха на всяка смяна с различно лекарство - без оглед на това, което е вливано през предходната. Едва ме изписаха на 9-ти ден, а още поне няколко дни лежах у дома. До ден днешен ми изтръпват крайниците, основно краката, основно този, който риташе безцелно на операционната маса.

Моят случай за секцио не е най-любопитният, де. Напълно здрава и без усложнения жена не можа да роди след 2 системи окситоцин и я принудиха да заминава към операционната маса с мотива "ако не щеш, прибирай се у вас." Бяха празници, неработни дни, а тя преносваше 3 (!) дни. Когато я изкараха от операционната, плачеща, докторите се разделиха с думите "Айде сега, вече спокойни, весели празници, ще пратя снимка от Солун".  

Отчет пред бг-мамите ли трябва да дават хората???. Най-вероятно са заети да сключват сделки я с Бога, я с дявола, само и само детето им да се оправи. А и в крайна сметка - ако детето ти е жертва на насилие и ти не знаеш дали ще има някакви последствия за здравето му - ти ще тръгнеш да даваш интервюта, така ли?

Защото ,нормалният човек след такъв случай търси причини,за случилото се.

Нямах сили да гледам кадрите, но от цялата история толкова ми е напрегнато, че не успявам да заспя, чета с надежда новинарските сайтове за някоя статия, в която да се споменава, че детенцето е напълно възстановено, въпреки че знам - няма как такава гаранция да бъде дадена на този етап.
Не ми го побира главата с какви хора се разминаваме ежедневно и дори и не подозираме какви садисти всъщност може да се окажат.
Дано родителите намерят сили, дано все пак малката Никол расте здрава и щастлива и никога не узнае за това ужасно насилие върху нея.
Колкото до тази жена, акушерката - тя ще бъде наказана. Отношението на съседи и познати ще я наказва до живот. Единствено съжалявам нейните момичета- те ще трябва да живеят също с това петно, без да са виновни за нищо. Не мога и да си представя какво е да видиш майка си в такава светлина.

И как показването на родителите по телевизията ще помогне за изясняване на причините?

Нормалният човек ще търси начин да помогне на детето си. Когато детето се оправи ще търси своего рода възмездие. Когато получи и двете ще се замисли за причините.

Мдаа ,така е ...само дето минаха 5-6 дена.Ако аз бях щях да крещя  с цяло гърло и на всички ,че са се опитали да ми убият детето.Ти си заривай в пясъка главата колкото искаш.

Ще помогне и още как,като превантивна мярка.

Ти не ми отговори на въпроса. С какво показването по телезивията на родителите ще помогне на случая? Да не би като дадат едно интервю и всичко да се оправи. Дай боже да е здраво детето, без трайни последици от боя, пък после може да мислят за интервюта.
И все пак - помисли си, ако ти беше на мястото на майката, в момента щеше ли да ти е до телевизия?

И каква превантивна мярка е показването по телевизията?

Браво, браво - изключително адекватен начин за решаване на проблеми - крещенето и показването по телевизията. Викаш, като се покаже майката в осем предавания и даде 76 интервюта, вкл. и в "Шок", разбира се, това ще реши всичките й проблеми.... Аман от сеирджии.

 

Представям си, че това бебе е било чакано примерно 10 години, а жената е страдала, за да забременее, и е боляло много !  
Да не говоря, че присаждане на матка е 100 000 паунда и дори има опашка за това.
И се пият лекарства срещу отхвърлянето й, които са силни канцерогени и осъзнаваш, че ще умреш много по-скоро, за да родиш.
И също трябва да намериш донор, който знае, че за нея това не е обикновена хистеректомия, защото ще трябват много повече кръвоносни съдове, за да храни матката плода.
Успява операцията евентуално/
зачеваш след година /евентуално/
бебето се ражда здраво може би,
и мислиш, че това е щастието.
Не искам дори да мисля донора да не е ок.
И някой посяга на твоето съкровище. И го удря пак.
Това може да е само ужасно болен, повреден човек.

И това хората не трябваше да виждат, защото една важна граница е премината и идва страхът можем ли да бъдем човеци и на следващия ден.

Ти нали сутринта казваше, че всичко е измислица и не можеш да повярваш? Е, сега можеш ли?