Детето/децата на жена ми/мъжа ми

Винаги можеш да си лошавата мащеха, като от приказките.

Това не го разбрах, но както и да е. Явно само аз се сблъсквам с такива "проблеми". Е, жалко, надявах се, че ще има с кого да обменяме опит... успех все пак.

Аз мога да те посъветвам от другата страна-като половинката с детето. Много е важно партньорът ти да ти помогне да намериш пътя към детето, съответно и то да намери пътя към теб. Не пишеш колко е голямо детето, но колкото е по-голямо, толкова по-деликатно трябва да се подхожда към него. Не пишеш и дали е момче или момиче, това също е важно. Също и къде е майката и има ли тя отношения с детето. Ако дадеш малко повече информация, мога да се опитам да ти дам съвет.

Честно казано аз не мога да кажа, че има кой знае какви проблеми. Идеята ми беше да си споделяме перипетиите от гледна точка на чуждия... през какво преминава, с какво се сблъсква и как решава нещата. Детето на мъжа ми е момче на 11. С майка си, по собствено желание, поддържа основно телефонни контакти, виждат се да кажем веднъж Месечно. Не знам по каква причина. Негова воля. Един, ако мога да го нарека проблем, например, е, че има моменти, в които като сме само той и аз цял ден в къщи, има неща, за които искам да направя забележка. От една страна обаче се притеснявам да не изляза едва ли не лошата. От друга страна пък ме Е страх да не чуя "коя си ти, че да ми кажеш". Иначе детето е спокойно и смея да твърдя, че се разбираме доста добре. Смеем се, забавляваме се. Само от към възпитателната част все още ме е страх да заема позицията, която аз смятам за редна. Мъжа ми е малко мекушав на моменти. Може би също от страх да не го нарани, а аз в случая бих била по -строга, но често си премълчавам. Ей такива неща да споделите кой как подхожда...

Ами, ще ти говоря и аз от позицията на човека с дете.
Основно с мъжа си трябва да обсъдите нещата. Щом той е мекушавия, то ти бъди по-строгата. Щом искаш да направиш забележка-направи я. Той е в идеална възраст, за да е наясно, че ти си вече неделима част и от неговия живот, като съпруга на баща му и съответно пълноправен член на семейството. Ако се опита да те засече с въпроса "коя си ти, че да ми казваш...", най-спокойно му кажи-"аз съм другия възрастен вкъщи". Така не му даваш поле за заяждане. Защото отговори от рода на "жената на баща ти", веднага водят до "но не си ми майка". Кажи му на мъжа ти, че има неща, за които той трябва да ти помогне в отношенията с неговото дете. Ти не си била родител до сега и не си наясно с някои неща, страх те е и не знаеш как да опипаш почвата и точно негова работа е да те насочи. Чудесно е, че детето е спокойно, кротко и очевадно не е настроено негативно спрямо теб. Не си създавай предварително настройката, че той ще реагира лошо на направена от теб забележка.
За момента, това се сещам да ти дам като съвет.

Ами не смятам, че трябва да се страхуваш да направиш забележка. Ти си тази която отглежда това дете заедно с баща му, майката в случая почти не присъства. Аз имам дете, което отглеждаме със мъжът ми вече осем години. Имали сме търкания в началото на тема възпитание и отношение. Не мога да не си призная, че е имало период в който съм гледала мъжът ми под лупа и сме имали големи разправии, но с времето всичко си идва на мястото. При нас началото беше трудно, защото детето ми изживя раздялата ни с баща му много трудно ( естествено с негова помощ ). Мъжът ми също има дете. Не живее с нас но прекарва време в домът ни. Там нещата са сложни. Аз пера, храня, разхождам, правя компания, купувам, но не възпитавам и има доста изнервящи моменти. Трудно е, но тези деца са факт и ние възрастните сме длъжни да държим някакво равновесие.

За тези неща се мисли преди да се хвърлиш в брак с мъж и дете. Да, брака ти е с двамата, няма начин.
Аз като 23 - 25 годишна бях омъжена за мъж с дете. То не живееше с нас, но номерцата на бившата, на свека и родата ми дойдоха в повече. Хем се бяха развели 5 год. преди да се запознаем.
От тогава мъж с деца не искам.
Сложно е, дано скоро да си имате общо дете и да изпратите младежа при майка му.

О, не, не сте ме разбрали правилно. Аз не се оплаквам и хич нямам мераци да изпращам детето при майка му. Не ми пречи детето, то какво е виновно, че техните са се разделили. Дори напрОтив, опитвам се колкото мога да балансирам нещата.
Благодаря за страхотните съвети, опитвам се колкото мога да го предразполагам и да помагам. В крайна сметка съм си го взела с мъжа си и това си го знаех от самото начало. И никога не е било проблем за мен. Малкия сам избра да остане при нас и никой не се и опитвал да го разубеждава.
Той е само едно страхотно допълнение.

Разбирам те, но пиша от опит на вече преживяла.
Като си имаш твое дете ще ме разбереш.
Засега всичко на ММ ти се струва прекрасно, детето и то. Дано расте кротко и не създава ядове. Все пак след 8 -10 год. ще завърши у-ще и ще се отдели.
Мога единствено да посъветвам сериозните, важни неща да ги решава бащата. Изобщо за тебе да е по-приятната част от съвместния живот - пазаруване, игри, забавления.

Ще ме прощаваш, но ти и в предното си мнение не писа за проблеми с дете, а с майка му и други елементи.Твоя опит не доказва нищо, освен ше при теб нещата не са се получили. И това, което писа беше много грозно-дано си имали свое,а това да го пратели на майка му...

Аз смятам, че е по лесно когато детето е в семейството, отколкото ако е при другия родител. Така отпада възможността бившата/ия да манипулира и изисква. Да не говорим, че и възпитанието е различно. Едно е да ти дойде в дома дете, което е с възпитание и нагласа съвсем различна от твоите разбирания за правилно и да се чудиш как да балансираш, друго е да го познаваш, да живееш с него и да сте се напаснали колкото е възможно.
Това пък направо ме остави безмълвна. Авторката още в началото уточни как седят нещата. Абсолютно ненормално и неприемливо да не кажа болно ми се вижда когато тя роди да изхвърлят другото като ненужна вещ. Като родител на нежелано от създателя си дете, мога да кажа че не пожелавам подобно нещо и на най-големия си враг.
понякога е добре да се чете какво се пише преди да се публикува.

Според мен първо обсъди насаме с партньора си най-общите насоки във възпитанието, към които да се придържате и използвайте момента за спойка преди влизане в пубертета. Веднъж като обсъдите нещата, може да седнете вече тримата да си поговорите на тема правилата/отношенията/задълженията и т.н. вкъщи като дадете и на детето право на глас.

Не мисля, че бягайки по тъча (да си "майка" само за забавните случаи) можеш да спечелиш авторитет пред детето. За да те уважава като възрастен, трябва да е убедено, че можеш да отстояваш позициите си и поставените граници. Не е казано това да се случва по диктаторски начин.

Имаш късмет, щом казваш, че детето е сговорчиво.

Аз съм много строг родител, и "НЕ" не търпи промяна, обаче много говорим и обсъждаме всякакви ситуации реални и хипотетични. Отделно съм подчератала, че няма родител, който да не определя правила, просто в различните семейства правилата са различни, в този смисъл, щом аз съм й родител, се съобразява с моите принципи (най-категорична съм по отношение на храненето и зомбирането с американската пропаганда под формата на тъпи филми, игри и т.н.). Но тя и сама вижда, че в доста други отношения има много повече свобода от връстниците си, които все още биват третирани като деца в ДГ. За всички решения, които пряко я касаят, се иска и нейното мнение (Давам пример с местенето в друга детска градина след 2-ра група - естествено, че я питам кое предпочита , доколкото системата позволява избор, при което тя (на 5 г.) репликира: Кое е по-важно на теб да ти харесва или на мен да ми харесва? А аз: Най-добре и на двете да ни харесва.).

Не знам доколко ти помагам с тези философствания. Успех ти желая и преди всичко, ако възникне проблем, не се отчайвай, защото много често и с родните ни деца не можем да излезем на глава.

Много добри съвети са ти дали повечето момичета / с едно изключение, според мен/. Аз също не мисля, че трябва да стоиш настрани от сериозните моменти в живота на детето. В крайна сметка вие с баща му вече сте семейство и детето е неделима част от това семейство-нищо, че не си го раждала ти. Необходимо е с бащата първо да си поговорите насаме, да изясните твоето място и твоята роля спрямо детето, да сте единни. Надявам се мъжът ти да е обяснил на детето, че ти си жената до него и е необходимо да те уважава така, както уважава него. Но и ти не трябва да забравяш, че уважението се печели. Мога да разсъждавам и още по темата, но ще се повторя с предходните мнения. Успех ти пожелавам! А, и още нещо много важно, за което не е ставало дума. Когато имате ваше общо дете, много внимавай да не "делиш" двете деца, голямото дете да не се чувства изолирано.