Туба Бюйюкюстюн, Запленяваща сърцето и проектите преди и след това-213тема

Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне.

Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепери от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?

Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:

— Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
— Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! — промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна.

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.

— Ах, колко съм уморена! — въздъхна тя.
— Откъде идеш? — попита любопитно лястовичето.
— Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка: аз съм Сълза.
— Сълза ли? Каква сълза? — надигна се тревожно лястовичето.
— Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка.
— Къде е твоето лястовиче? — попита вятърът.
— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато, в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя.

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
— Благодаря ти, майчице! — прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.

Всички знаем, че за да променим живота си, трябва да променим своите мисли, да спрем да зацикляме на негативното, да спрем да се оплакваме и сплетничим. На пръв поглед не изглежда толкова сложно. Но дали е така?
Свещеникът Уил Боуен предлага начин да проверим себе си и собствените си нагласи към позитивно мислене с един интересен експеримент.
Той се състои в следното: трябва да носите на едната си ръка обикновена гривна с виолетов цвят и през следващите 21 дни да живеете без да се оплаквате, да злословите и критикувате. Ако обаче през тези дни забравите за уговорката със себе си и направите или кажете нещо негативно, трябва да преместите гривната на другата ръка, а броенето на тези 21 дни започва отначало. И така докато не успеете да задържите гривната на едната ръка 21 дни без прекъсване.
Според психолозите, виолетовият цвят има тонизиращо въздействие върху мозъка, сваля тревогата и раздразнението. А 21 дни са достатъчен период, за който дадено действие да се превърне в навик и да се закрепи в подсъзнанието.
Самият Боуен пише, че е успял да завърши експеримента и да носи гривната 21 дни без да сменя ръката, след 3 месеца. Оказва се, че на повечето хора са били нуеобходими 5-6 месеца, за да се справят със задачата. Първите няколко седмици гривната прескачала от ръка на ръка по 10-20 пъти на ден, после по един път на ден, а след няколко месеца се задържала и по цяла седмица.
Идеята се оказала толкова ефективна, че започнали да я прилагат милиони хора по света. Много от тях споделят, че сякаш са свалили превръзка от очите си. Те са установили, че светът не е толкова лош, а ние сме заобиколени от хиляди интересни и позитивни неща. В началото не е толкова лесно, но с времето изборът да мислиш и живееш позитивно, без недоволство и негативизъм става все по-осъзнат.
И светът се променя до неузнаваемост.
А вие бихте ли направили този експеримент?

Източник: Gnezdoto