Туба Бюйюкюстюн - проекти, изяви, новини, преди и след"20 Dakika" - 19 тема

Привет, момичета, бях обещала да разкажа за екскурзията до Париж, но времето до лагера с децата не ми стигна. Сега изпълнявам обещанието си! Дано ви е интересно. Приятно четене!
  Първо да благодаря на всички, които ми пожелаха положителни емоции на екскурзията!
     Това бе наистина едно неповторимо изживяване!
  За трети път бях в Загреб. Много хубав град. Хората са топли и мили. Залцбург и Мюнхен са подредени и спокойни градове.
     
Посетихме шоурума на БМВ. Много ми хареса и Саарбрюкен, точно до границата с Франция.Там попаднахме на българи и ходихме в техния ресторант. Тропнахме български хора и се повеселихме до към 1 след полунощ. Предстоеше ни обаче най- важното-Парижжжжжжжжжжжжжжжжж!
     Когато  на 07.07.15г. видях Айфеловата кула, имах чувството, че сърцето ми ще изскочи! От ученичка си мечтаех  да отида в Париж. Не можех да повярвам, че това вече е факт!!!
  Взехме екскурзоводката/ българка, от 20 години живее в Париж/Таня и се оставихме на сетивата си! Таня каза, че имаме голям късмет с времето- 23-24 градуса. Предната седмица е било над 30. / Мамситу,   ще ви каже!/

     
        Големи красоти – започнахме с разходка из Люксембургската градина, Нотр Дам, величествената Съдебна палата, Триумфалната арка; моста Александър, Катедралата Мадлената; операта Гарние; Пантеона; Кметството; Сорбоната в Латинския квартал; Дома на инвалидите и гроба на Наполеон.   Точно стигнахме до Кулата и започна страхотна пясъчна буря. Прибрахме се в хотела и от стаята си наблюдавахме светлинното шоу на Айфеловата кула.
   
    Сутринта всичко беше спокойно. Отидохме до Кулата. Качих се до върха и. Правихме много снимки. Отгоре, отдолу , от асансьора. Страхотно приключение  е, продължи около два часа и половина/ много хора се изкачват непрекъснато/, но си заслужаваше всяка секунда. На първия етаж има едно място със стъклен под. Оттам хората долу се виждат като мравки.
    Щом слязохме, попаднахме на търговците, предимно негри ,  на кулички/ ключодържатели/. Започнахме да се пазарим като в Истанбул и си взехме много изгодно сувенирите.
    Веднага се качихме на корабче и направихме разходка по Сена. Всеки, който е бил по Босфора, ще ме разбере как се чувствах!
     После отидохме в Лувъра.

Красоти, не може да ги опишеш, трябва да ги преживееш! Посетихме и Панагюрското съкровище. Там не разрешават да се снима. Почувствах се много горда, че има нещо наше в този невероятен  Град и в този Музей!
    Нямаше начин да не отидем до символа на Париж- Монмарт. Това, което съм слушала и гледала, сега го виждах с очите си. Художници ни предлагаха да ни рисуват. Влязохме и в църквата Сакре Кьор – особен стил – има от католицизма и от православието.
    Вечерта се върнахме при Айфеловата кула, за да гледаме светлинното шоу отблизо. Докато му се наслаждавахме, чух позната реч- точно до мен беше застанала турска група и гледаше. Беше на 8 юли/сряда – ден за 53 серия на КПА!/. Може да ви се струва странно, но се почувствах у дома!
     Влюбих се в Париж! Разбирам Туба защо толкова го обича!  Мамси, ти си късметлийка, че живееш в Града на любовта!
     
     Третият ден в Париж беше за посещение във Версай! АЙ! АЙ! АЙ! Влизаш от зала в зала, гледаш и забравяш да си затвориш устата. А, градините!!! 
   В 17 часа отпътувахме към другото чудо на Париж -  кв. Дефанс. Пренасяш се в съвсем друг свят – небостъргачи, стъкло, абе, ХХI век! В същото време, човек се чувства свободен, а изглежда дребен като мравка до огромните сгради. Когато застанеш под  голямата арката и се загледаш в далечината, виждаш Триумфалната арка на Шанз Елизе. Тогава всичко ти става някак близко и любимо!
   
    Единственото, което действа стресиращо е движението. Нечовешко е. Екскурзоводката ни предупреди много да внимаваме, защото и шофьорите , и пешеходците не спазват правилата. А моторите са повече и от колите. Изскачат отвсякъде и се промушват непрекъснато между коли и автобуси.  Много пъти съм била в любимия ми Истанбул. Знаете какво е там движението – непрекъснати задръствания. Честно ви казвам, в Париж движението е на ента степен повече!
    На следващия ден отпътувахме обратно към Мюнхен.  Сякаш влизаш в свят и други измерения. Тук всичко е супер организирано, подредено, дисциплинирано! Никой не пресича на червено, дори да няма и една кола!
  После отпътувахме към замъците на Бавария. Нойшванщайн- най- известният замък на крал Лудвиг II, който е послужил за емблема на студио на Уолд Дисни. Емблематичен за замъка е образа на лебеда –любимата птица на краля. Среща се във всички декорации. Това вдъхновява Чайковски за създаване на балета „Лебедово езеро”. Вътре замъка изглежда точно както ги рисуват по детските книжки. Очаквах отнякъде да се появят придворните дами и огромните кринолини. Приказка!
    След това се отправихме към друг замък – Линдерхоф.
 
Той е третият строен от крал Лудвиг II. Единственият, който е завършил приживе и живял в него. Архитектурата му е силно повлияна от Версайския дворец.Всички стаи са богато украсени със злато, сребро, мрамор, стенописи и Майсенски порцелан. Стаите са малки. Кралят е бил ерген. Дори храната му се е сервирала на масата,  с ръчка за задействали механизъм. Масата се е издигала до стаята за хранене. Така слугите изобщо не са смущавали господаря си. Намерили са краля /на 40 годишна възраст/,удавен в близкото езеро.   Дворецът е заобиколен от градини з множество скулптури и фонтани. Всичко излъчва спокойствие, подреденост и хармония. Дори над замъка има и малка пещера. Ахнахме от цялата гледка!
    Вечерта отседнахме в малкото градче Зеефелд. Навсякъде имаше много цветя и чистота. Беше събота,  към 21 часа , а ние излязохме да го разгледаме. Хората лежаха по тревата, насядали по ресторантчета, слушаха музика, пиеха бира, танцуваха и се забавляваха. Оказа се, че на тяхната тиролска музика много хубаво пасва нашенско право хоро. Че като се хванахме на площада и заиграхме хоро, наскачаха хората и започнаха да подскачат до нас. Веселбата беше страхотна!
    На другия ден отпътувахме за Инсбрук – столицата на провинция Тирол. Разходихме се из улиците му. Попаднахме на репетиция на операта за концерт  на открито. Послушахме малко, колкото да ни омагьоса. Аплодирахме на почивката и тръгнахме. Започваше и някаква колоездачна обиколка в града. Емоции не липсваха.  В града предлагат разходки с  конски файтони. Точно застанах до един кон и помолих бързо да ме снимат и чух: Не бързайте! Направете си спокойно снимки! Оказа се, че в Инсбрук има няколко кочияша от различни краища на България. Поговорихме си с нашия човек от Враца. Той каза, че там почти непрекъснато вали. Пошегува се, че ние сме донесли от България хубавото време! Стана ни драго. Разгледахме някой забележителности на града.

    Отпътувахме към парка – музей „Кристалния свят на Сваровски”. Входът на музея е една зелена глава.
 
 Вътре всичко блести! След Ох! И Ах! Посетихме и магазина, където човек може да си загуби ума  и да си продъни портфейла. Има и камъни на приемливи цени. Избрах си два камъка и се отправих към касите/ около десетина на брой/.  Вдигат си главите продавачките  и виждам табелките им . Идваше ми да запея – двете момичета бяха туркини. Веднага включих на турски. Елементарен разговор. Дали заради езика, или от симпатия, но девойките ми дадоха два подаръка/ малки камъчета, на връзка/. На всеки, който купи камъни за повече от 20 евро, дават един подарък. Е, аз получих два!
   Надвечер стигнахме  до езерото Блед в Словения. Имахме малко време, на направихме снимки, купихме сувенири. Не можахме да се повозим на плетни/ лодките, с които се плава в езерото/, защото беше вече късно.
    Вечерта бяхме отново в Загреб.  На другия ден си тръгнахме за България.
  Така неусетно изминаха десетте дни на едно пътешествие до Париж и Баварските замъци!
  Тук може да влезете и да видите и другите снимки, които съм качила във фейса. Направила съм над 2500 снимки и 25 клипа. Но качих само 27 и то заради вас, Девреми!!!
      https://www.facebook.com/boyana.petkova.9/media_set?set=a.102063 … 929927&type=3