Моето секцио беше миналия понеделник. Операцията беше в 16,00ч. Много травматично ми беше поставянето на упойката, тъй като анестезиологът не ми обясни правилно как да застана и се наложи да ме боде 3 пъти. Накрая дойде докторката, която ме оперира и с две изречения успя да разясни какво се иска от мен.
Дърпане и бутане не съм усещала, пипаха доста бързо и внимателно. Приключихме за половин час. Веднага ме преместиха в стая, но вързана за монитор.
Най-неприятни бяха часовете след това, защото упойката започва да пуска отгоре надолу, т.е. имаше силни болки, а краката ми все още бяха изтръпнали. В 22,30 ме обезболиха с инжекция с коктейл, а в 23,00 ме накараха да стана и да си измия лицето.
На следващата сутрин в 06,00 отново ме накараха да стана, махнаха катетъра и ме накараха да отида по малка нужда.
През целия ден ме обезболяваха с инжекции. Донесоха ми бебето на няколко пъти за по час.
На третия ден вече можех да ставам сама и започнаха да ме обезболяват със свещички Профанид, а за през нощта - с инжекции. Оставяха ми бебето за малко по-дълго, но не и за през нощта.
На четвъртия ден вече бях много по- добре, а най-задаваният въпрос беше “Изходи ли се?” - от различни хора, просто влизаха в стаята и питаха.
Едно от силно неприятните неща беше самотата заради изолацията - в моя случай нещата бяха така организирани, че 4 дни не ми позволиха, а и не ми се наложи, да излизам от стаята. За свиждания и дума не можеше да става. Вечер беше особено тежко - дали заради хормони или нещо друго - не знам.
В петък ни изписаха и в момента изпитвам болки само вечер или при специфични движения. Не мога да лежа на една страна, но с всеки ден става все по-добре.
В заключение мога да кажа, че секциото, макар и рутинна операция, не е безобидно и изобщо не е купон. Надявам се да е вярно това, което казват, че се забравя, защото моето лично преживяване беше много травматично.