Това с каракачанките.... Преди бая години сме с едни коли офроуд на върха на Балкана, дивото зове, път няма. И спираме до един овчарник, всички слизат и като се появиха 5-6 ОГРОМНИ каракачанки, ама ОГРОМНИ!!!! и аз се озовах на покрива на колата. Как - не знам. И ми викат - ела слез, те само вълците гонят. "Не мога" казвам аз, "И как се качи там?!", "Бързо се качих!" Честно, нямам спомен как съм издрапала до покрива 
Ама много трудно ме свалиха.
Същите тия ме оставиха да ме яде мечката!!!! Оставиха ме на една поляна, малини и ми казват "Стой тук, яж малини, ние имаме работа нагоре, след час и половина слизаме надолу ще те вземем." И аз стоя и си ям, тишина, мир, птички чуруликат, горска идилия, на часове път от всякаква цивилизация. Идилията и спокойствието ми траяха докато видях как един пън се размърда на края на поляната, на 50-100 метра от мен и осъзнах, че не само аз ям тихо и кротко малини. Тихо, назад, издрапах до пътя (горски път, не си мислете за асфалт и шосе) и като отцепих надолу..... Те пък като дошли и мен ме нямало също откачили
Виж целия пост
Ама много трудно ме свалиха. Същите тия ме оставиха да ме яде мечката!!!! Оставиха ме на една поляна, малини и ми казват "Стой тук, яж малини, ние имаме работа нагоре, след час и половина слизаме надолу ще те вземем." И аз стоя и си ям, тишина, мир, птички чуруликат, горска идилия, на часове път от всякаква цивилизация. Идилията и спокойствието ми траяха докато видях как един пън се размърда на края на поляната, на 50-100 метра от мен и осъзнах, че не само аз ям тихо и кротко малини. Тихо, назад, издрапах до пътя (горски път, не си мислете за асфалт и шосе) и като отцепих надолу..... Те пък като дошли и мен ме нямало също откачили
И аз ще порасна след 2 седмици 
Обаче май се сдобих с чисто нова фобия от кучета, заради вчерашния пес. Имаше пред сервиза две кучета и като ги видях сърцето ми се качи в гърлото. И прозореца си вдигнах да не вземе някое да ми се нахвърли през него. Слязох от колата чак като дойде майсторът да ги изгони. А те не че лаеха или нещо такова, просто искаха да ме видят. След това като си тръгнах по пътя ме залая още едно куче през една ограда... просто откачих.... не знам как се сдържах да не побягна и да не се разпищя. Дано да успея скоро да овладея тези си страхове и пориви, че аз иначе в тоя град не бих могла да водя нормален живот. 
. То не е за смях де, но аз имам и друга случка с дивото. Ходихме в Тревненския балкан за гъби. То пусто, ама пусто. Пеят прички, горски звуци, гъби ьок. По едно време чухме пръхтене и едни такива "свински" звуци. А беше и размножителен период на глиганите, та като драснахме....
Здраве, любов и успехи ти пожелавам!
